Пускането на автобиографията на Paul Di'Anno, The Beast /Звярът/, отбеляза края за него на една епоха и възможност да обмисли неговия живот и кариера. Ние го хванахме в Белгия на 12 октомври 2002, за да му зададем няколко въпроса за неговото душевно състояние и планове за бъдещето.

С ретроспекция, какво мислиш за книгата си?

Наистина не знам. Щастлив съм че излезе. Ами, не съм наистина сигурен... Не е нещо, което направих лесно. Беше много лично. Всеки знае музика ми, затова не зае важна част в книгата. Предпочетох да се концентрирам на личния си живот. Като се замисля, не трябваше... Но това беше края на една глава, защото моя живот е различен сега. Аз съм много тих, е аз съм, спрямо това което бях. Не употребявам наркотици повече, станах по-спокоен. Не съм толкова луд колкото бях: много се забавлявам на сцената, след това се прибирам в нас и прекарвам времето с децата си. Моята съпруга се промени толкова много. За добро се надявам. Всъщност бяха децата ми и моята бивша жена Бевърли, които ми казаха, че трябва да погреба миналото си. Когато искаш да се отървеш от своите проблеми, ти трябва да говориш за тях. И това е което аз направих. Съгласих се да напиша книгата. Но не беше лесно...

Кои са най-добрите и най-лошите спомени от времето когато беше в Maiden?

Най-добрите? Хм, когато бяхме на основно на турнета, през цялото време и разбира се когато подписахме с EMI. Това беше наистина фантастично. Също така и когато първият ни албум влезе в чартовете на Великобритания. Най-лошите? Когато атмосферата се смени, когато Rod, Steve и Dave взеха контрола. Мислех си, че групата ще остане демократична, както беше в началото. Но от друга страна, както Steve беше основателят на бандата, може би беше неизбежно. Той понякога казваше неща, които разделяха малко Maiden и понякога се чувствах притеснен. Но за да бъдем честни за това: Никога съм нямал лоши моменти с групата. И когато напуснах, забравих за това, не беше важно за мен. Чак когато писах тази скапана книга трябваше да ги изкопая от спомените си.

Смяташ ли названието „бивш вокал на Iron Maiden" благословия или бреме?

Това е бреме ... То имаше значение за мен, в това че ме направи известен по целия свят. Но това беше за кратък период от моя живот. Това което наистина има значение е да правя музика и да имам изяви на живо. Но дори пеейки песни на Maiden аз ги смятам за мой, те звучат различно, предимно с Killers, защото са по-тежки и по-агресивни. Ако смятах че Maiden са били най-важното нещо в живота ми, щях да съм приключил много отдавна. Но това няма да се случи, аз имам много планове за следващите години. Killers ще издават ново СД и ще започваме турне следващата година. Също така работя с моята соло банда (ние вече имаме девет нови песни и работим по още три. Съставът също се промени сравнение с този който беше при Nomad. Този път ще останем в Англия, а не в Бразилия. Така ще можем да свирим много повече Европа и ще можем да представим повече песни от Nomad на сцената. Аз леко промених начина по който пея – по-мелодичен е докато остава доста тежък. Първата песен, която написахме 'The Breeze' е велика, тя създава много специална атмосфера. Аз също имам моя пънк банда, Almighty Inbredz, с която смятам да направя няколко концерта в Англия и Уелс. С Колин Холтън, моя китарист се опитваме да основем пънк фестивал следващата година с Inbredz и наши приятели от UK Subs and Chelsey. Също ще предложа на Anti-Nowhere League и The Exploited да се присъединят. Като така ще можем да съберем малко пари за нашата благотворителност в Салисбъри, „Децата Обичат Музиката", и може би малко за нас.

Някой от мениджмънта на Maiden каза ли нещо след издаването на Beast Live?

Не. Мисля, че ако имаше нещо те щяха да се свържат с Леа, моя мениджър. И ако беше лошо, той не би казал нищо... Всъщност мисля, че всички смятат че беше добър албум. Той се продаваше доста добре, въпреки това едва изкарах някакви пари от него. Ако някой се облагодетелства от това, това щяха да са Maiden, защото аз продадох моите права след като напуснах групата. Може би излизането на такъв албум не беше добра идея, но има някои добри стари записи – някой от тях са на повече от 20 години – като записът в клуб L'Amours в Бруклин. По това време аз работех с китаристът на Drive She Said. Всеки случай, това е много добре за моята кариера, нещо като официален бутлег. На всичкото отгоре ми позволи да направя голямо турне и да се срещна с фенове и ще бъде полезно следващата година, когато издаваме новия албум на Killers... [Забележка: В този момент Пол внезапно беше разсеян от една великолепна блондинка, която мина]. Докъде бях стигнал? Нейният задник е по-хубав от този на Дженифър Лопес! О да, ние ще започваме писането за албума на Killers. Ние вече имаме няколко идеи, някои от които са преди повече от година, Между другото една от тези песни е наречена 'The Beast Is Back'. Музикално албумът ще бъде смесица между Murder One и Menace To Society. Клиф И Пит [Note: китаристът и барабанистът на Killers] написаха три песни заедно и аз мисля че това е добре защото мога да се фокусирам на други проекти. В момента работя по текстовете за Killers. От друга страна за подобни неща като Nomad, написах и музиката. Това което е неприятно е че не мога да пиша за Inbredz... Аз винаги искам да опитвам нови неща. С приятели аз се опитвам да направя нещо в стил "Fado", това е основан на португалска музика, но с хип хоп ритми. Ние имахме няколко идеи за този проект. Китаристът звучи доста тежко, звучи добре, но не съм сигурен че ще мога да направа цял такъв албум. Нещо повече, ще трябва да пея всичко на португалски... Трябва да си призная, че звучи малко лудо. Като музикант имам възможност да правя да се занимавам с различни неща. Понякога пресата и дори феновете намират трудно да следват това, но нали това съм аз – музикант, аз не трябва да правя нищо повече.

Между другото, защо не свирите повече песни от Killers на сцена?

С удоволствие, но нямаме време за репетиране. Аз се задоволявам със свирене на песни на Maiden. Ние опитахме 'Die By The Gun' и 'Faith Healer' в Италия, но песните не са готови. Ние искахме да изсвирим 'Impaler', но не бяхме сигурни в резултата. Следващата година с соло банда ми, ще свирим по-дълго: ще свирим само 2-3 песни на Maiden – трябва да се направи – плюс няколко песни от Battlezone – (две от Welcome To The Battlezone), две или три песни като 'Children Of Madness' и 'Feel My Pain', пет песни от Nomad, пет или шест от новия албум, една или две от Killers, и може би също Punk number. Концертът ще трае поне два часа и се надявам да свирим в по-големи места.

Може ли да се надяваме да ви видим един ден да свирите в Париж?

Не знам. Много е трудно да се намери промортър. С удоволствие бих. Последният път когато минах, прекарах времето си в Лувъра и в музея на Пикасо. Ние първоначално дойдохме за четири дена, но се стигна че останахме месец. Ходихме няколко пъти до Лувъра, посетихме Нотердам взехме лодка по река Сена. Беше фантастично...

Ти направи много неща тази година. Не е ли трудно да се живее така?

Има толкова много напрежение (ти трябва да отидеш там, ти трябва да го направиш) това от време на време си мислиш, "Мамка му, какво за нещата които искам да свърша?" Може би искам да прекарам деня си гледайки футбол, но не мога. Моят живот не ми принадлежи. Това казвам, когато трябва да прекарам малко време с деца ми, винаги успявам да се освободя. Не е лесно занимание, но аз го избрах... Мисля си, че ще се пенсионирам или поне по-малко турнета и фокусиране на писане. Проблемът е, че обичам да свиря на живо. В идеалния случай, ако мога си взимам децата с мен по турнетата . Затова няма да се наложи да ги спирам никога.

Как успяваш да поддържаш гласа си?

Не знам. Не полагам някакви специални усилия. Мисля, че животът е боклук и че храни моята агресия. Мисля, че всеки трябва да има еднакви възможности, може би за пари или обучение. Равни шансове... Но това няма да се случи и аз ще остана мотивиран. Аз имам благотворителен проект в Аржентина, в Боенос Айрес, и се опитвам да спечеля някакви пари за него. Това е организация, която се грижи за деца с травми на главата (нарича се Los Chicos de la Esperanza /Забележка: Деца на надеждата). Той е управляван от две жени, които работят наистина здраво: те движат болницата, училището, и музикално училище за децата. Също така имам и друга благотворителна организация в Бразилия. Аз не знам дали ще има помогна като правя концерти или просто като говоря за тях, където отида. Ще се пробвам да стартирам подпомагаща кампания за тях и се надявам и други музиканти да се включат. Аз вярвам, че съм полезен дори и не мисля, че музиката ще промени техния живот. Вярвам, че като права музика карам хората да се чувстват по-добре.

PS: Много благодарности на белгийския фен клуб на Paul Di'Anno за посрещането и чипса.

Източник: Rock Hard Magazine (Франция) – Hors Serie N?1, Novembеr 2002