Това е още една песен вглеждаща се в човешката психика. В нея може би става въпрос за някой който се впуска в лудост, въпреки че лириките са сравнително неясни. Началото й е малко грубовато, но страхотния припев и китарни сола я превръщат в поредната велика песен от музикалния антураж на групата.

Изглежда, че "морето от лудост" е един вид метафора за моментното състояние на човечеството, въпреки че е спорно дали това не е положението още от зората на човек и за съжаление неговото бъдеще. Огньове горят, хора плачат и героя описващ всички тези събития просто обръща гръб и ги изоставя. Поставен между толкова много насилие и мизерия, понякога е по добре да не направиш нищо и просто да избягаш от всичко...

Песента винаги ми е напомняла за картината на Хиронимус Бош( Hieronymus Bosch ) наречена "Корабът на заблудените"( The Ship Of Fools ), който също така е и алегория на честото поразително състояние на човечеството. Това сякаш показва, че още през късния 15-ти век, когато е и нарисувана картината, художниците са представяли нашата цивилизация като един кораб с екипаж от глупци оставени да плават в море от лудост.