Още една класическа песен на Maiden - това е задължителна песен за всички концерти на Maiden. Първо е записана на The Sounhouse Tapes и въпреки, че тази презаписана версия е много по-добра от Soundhouse версията, това все още не я прави добра песен по стандартите на Maiden. Няма китарно соло и лириките са доста странни. Трудно е да се разбере как една песен със средно качество е станала запазената марка на бандата през годините.

Имайте предвид, че "Желязната девица" е средновековен уред за мъчения приличащ на саркофаг, на чиято врата са закрепени остри шипове. Обикновено е използван вертикално и жертвата е поставяна вътре преди вратата да бъде оставена да се затвори от собствената си тежест. Какъв ужасен начин да умреш! Още повече "Желязната девица" е прякора на Маргарет Тачър, която беше начело на Консервативната партия в Англия, после е избрана за Главен министър на Англия около времето, в което бандата се събрала. Тя се появява на плочите на синглите Sanctuary и Women In Uniform.

Това е първата песен от серията Шарлот песни, които описват някои от болките и емоциите свързани с това да имаш проститутка за приятелка. Независимо, че е засенчена от '22 Acacia Avenue', това е чудесна песен с пълно право. 'Charlotte The Harlot' е презаписана по-късно като B-side за сингъла The Evil That Men Do през 1988.

Въпросите "Коя е била проститутката Шарлот?" и "Съществувала ли е наистина?" са задавани отново и отново на момчетата от Maiden, но нито един ясен отговор не излязъл от устните им. Само когато въпросът е бил зададен от Шан Сива от battlehelm.com на Пол Диано преди няколко години, придобихме някаква идея коя може да е била тя. Ето какво е казал Пол:

"Да, вярно е. Истинското й име е Хай Хил Лил и тя е като цяло стара проститутка. Всъщност беше по-скоро кучка, ха-ха! Имам предвид, ако отидеш до нейната къща с някакво пиене или дрога имаш малко или много гарантирано легло с нея. Тя бе легенда в Уалтамстоу, всички я познаваха... Беше на около 45, но наистина голяма рок кучка... Би взела всеки над 15, ха-ха! Песента казва, че тя живее на Acacia Avenue, но всъщност е Markhouse Road точно преди да отидеш в Leyton, защото това е мястото, където живеех аз."

Пол е известен с това, че казва неща, които не са напълно вярни, затова тази информация трябва да бъде взета с "щипка сол" към себе си. Във всеки случай, това е някакъв елемент от отговора, за който се интересува дали Шарлот е истински човек или не.

Главно акустична песен, това е презапис на версията, която първо се появила на Sounhouse Tapes през 1979. Въпреки че тази версия на ' Strange World' е отлична, не изглежда да се подобрила много от първоначалната. Без значение тя е чудесна бавна песен, чиито стил е доста близък с ' Remember Tomorrow', със замечтани лирики.

Много хора се чудят на произхода на лириките на ' Strange World'. Някои харесват да ги свързват с ' Transylvania', понеже песните музикално очевидно се препокриват в албума, но тази песен не изглежда да е свързана с темата за вампири. "Плазменото вино" споменато в лириките може някак да се свързва със създания кръвопийци, но за една и съща плазма ли говорим? На всичкото отгоре ' Transylvania' трябвало да има текст отначало, което отслабва още повече връзката между двете песни.

Някои ще кажат, че песента е само за това как се напушваш, но това не изглежда да е достатъчно също, защото това не обяснява тъжното чувство, което носи песента. Ако обмислиш фразата "никога не остаряваш", тя звучи като идеална ситуация: да можеш да сграбчиш реалността, опитвайки се да спреш времето и да се нарадваш на уникалното усещане, което ти дава момента, в който живееш. Естествено това е невъзможно, защото времето лети диво и бързо и никой не може да го сграбчи. Ето затова песента може да бъде за достигане на такова душевно състояние, където можеш да повярваш, че можеш да спреш времето докато в същото време знаеш, че това е само временна илюзия - откъдето и депресивната музика на песента.

Тази песен може да бъде интерпретирана по много начини, като цяла поезия. Изглежда няма истинско значение и се свежда до начина, по който я погледнеш. Някои могат да мислят, че е за сънища; други я виждат по различен начин.

Това е една много готина и примамлива инструментална песен – първата от общо четири правени някога от Maiden (останалите са 'The Ides Of March', 'Genghis Khan', и 'Losfer Words (Big 'Orra)').

Освен заглавието няма други нишки към това за какво е песента. Трансилвания обаче, е истинско място разположено в сегашна Румъния. Известно е като постановката за класическия роман за вампири Дракула на Брам Стоукър (1847–1912), който е направен в множество филми най-добрият, от които вероятно е Bram Stoker's Dracula (1992), режисиран от Франсис Форд Копола.

Вероятно е песента да е вдъхновена от историята за Дракула, вдъхновена съответно от живота на Влад Тепес – безмилостния владетел на Влахия през Х V век. Не е ясно защо Стоукър използвал тази историческа личност за основа на неговата история, тъй-като няма никакви доказателства, че той е пиел човешка кръв, въпреки всичките зверства, които е извършил.

Тази песен е вдъхновена от класическия роман през 1910 г. със същото заглавие от френския автор Gaston Leroux (1868–1927), на който е базирано известното театрално шоу на Андрю Лоид Уебър (вижте го, чудесно е). По същество историята е за любов, слава и ревност, със страховит герой, който има собствено скривалище дълбоко под Парижката Опера и олицетворението му, Ерик, е човек, чиято грозота го кара да живее като отшелник далеч от човечеството. Обаче неговата жажда за любов е силна колкото на всяко друго човешко същество и иска да бъде обичан заради себе си. Когато се влюбва в Кристин Даае, талантлива и красива млада оперна певица, неговите чувства са разскъсани между любовта, която изпитва към нея и ревността, която изпитва към нейния годеник, Виконт Raoul de Chagny , и остатъка от човешкия свят. Стила на писане в романа е малко остарял и е сигурно, че преразказан от Стивън Кинг ще е двойно по-дълъг и с повече страховити детайли. Въпреки това Leroux успява да плени читателя и да разкрие историята пред очите ни по най-интересния начин. Тези, които обичат да четат ще се насладят на тази книга с мрачни дела заради любовта на една жена.

Много филми са направени по този роман и филма от 1974 на Браиън Де Палма, Фантомът на Рая е също вдъхновен от същата история, която режисьора е преработил в по-модерна среда.

Във всички случаи това е една от най-великите песни на Maiden и любима на много от феновете (точно след ' Hallowed Be Thy Name '). Инструменталната секция бавно се надстроява от меко и бавно китарно соло до енергичен ритъм, който се надгражда и надгражда докато накрая кулминира с две от най-приятните сола и след това се разгражда отново до мястото откъдето започва. Невъзможно е да се опише адекватно, трябва да бъде чуто за да се усети. Ако купите албума само заради тази песен, напълно ще си заслужава.

' Sanctuary ' първо се появила в компилацията Metal For Muthas и не била включена в Англо/Европейската версия на албума до преиздаването му през 1998. Тя е вторият сингъл на Maiden , който се издигна до 29-то място в Британските класации. Това е бърза и енергична песен за един престъпник, бягащ от закона (тема, която по-късно се появява в още няколко песни на Maiden включително ' Murders In The Rue Morgue ', ' Innocent Exile ', и ' The Fugitive ').

Изречението "Никога не съм убивал жена досега, но знам какво е усещането" е много интригуващо. За кого се отнася? Възможно ли е това да е Еди, който убива Маргарет Тачър, както е нарисувано на плочата на сингъла. Това е обаче малко вероятно, тъй като илюстрацията е нарисувана след написването на песента и точно това е изречението, което е връхновило Дерек Ригс да нарисува убийството.

' Running Free ' е първият сингъл на Maiden , и все още е тяхна класика както и една от най-запомнящите им се песни. Според стандартите на Maiden това е много проста песен с повтаряща се мелодия и припев, но все пак успява да пренесе някаква енергия. ' Running Free ' е много по-хубава песен, когато се изпълнява на живо и наистина тя е основна в концертите им през годините. Въпреки всичко това тази песен далеч не е една от най-добрите в албума – просто е твърде проста и повтаряща се за се превърне в наистина добра композиция на Maiden . По-ранните версии на песента имат китарно соло от страна на Дейв Мъри, но по някаква причина солото е премахнато преди излизането на албума. Това е жалко, защото солото добавяше една интресна искра от енергия, която сега изглежда липсва.

По същество историята е за един американски тинейджър беглец, който на авто-стоп си проправя път през страната търсейки забавление (това може да се случи във всяка друга страна). Не е ясно защо прекарва една нощ в затвора в Лос Анджелис (може би само заради римата!), може да се предположи, че законите за скитничество в Калифорния са по-строги от тези в Англия. Въпреки всичко той успява да завлече едно момиче от някакъв бар на име "Върха на бутилката", което най-вероятно изнервя "местните" тъй-като "всичките момчета [го] преследват". Него очевидно това не го интересува, та даже изглежда го забавлява. Има някои младежи, които харесват да живеят опасно!

Пол Диано е бил попитан от Шан Сива от battlehelm . com , за какво се говори в ' Running Free ' и ето неговия отговор:

'Running Free' е за мен като дете. Майка ми владееше живота ми, но тя ми казваше "Живееш на скапано място, но прави каквото можеш и виж какво ще стане...стига да не нараниш някого, просто продължавай". Обаче имах проблеми със закона няколко пъти и това е единственото нещо, което бих искал да променя...тъгата, която дадох на милата ми майка. Никога не съм познавал истинския ми баща, но втория ми баща беше много готин. Понякога ни изненадваше и влизаше точно когато пушехме, но само ни отпращаше стига да не е хероин или нещо по-твърдо. Аз обаче нямам такова отношение към моите деца – ако ги хвана с каквото и да било ще ги скъсам от бой"

Още една интересна история от майстора разказвач Пол Диано. Има ли някаква истина в това? Може би.

Според Диано тази песен е за неговия дядо, въпреки че значението на лириките е малко неясно. Тя е песен в относително бавно темпо, с едновременно акустични и електрически китари, както и с още един страхотен инструментал и соло. Някои хора предположили, че дядото на Диано е пилот от Кралската въздушна войска през Втората Световна Война. Това е показано чрез изречения като "облаците ме издигат по-високо" (изгледа на пилота от самолета), свързано с "ще се завърна вън от огъня" (надеждата на пилота, че ще оцелее битката). Още повече "Вън от лудостта всевиждащото око/проблясва над нас, за да освети небето" може да се отнася за прожекторите по време на бомбардировка. Въпреки че няма доказателства, че това е истина, някак има смисъл.

Въпреки това, че в нея се говори за един откаченяк, който обича да се крие в сенките и харесва евтини жени, тази песен има изключително запомняща се мелодия. Лириките са някак повърхностни и вероятно отразяват това, за което повечето рок банди по онова време са пяли – макар, че това не се е променило много и днес! Все пак това е една много добра песен благодарение на нейната мелодия и суровата й сила. Първо е била записана на легендарните Soundhouse Tapes , но версията от този албум е презаписана в по-бързо темпо и много превъзхожда версията в Soundhouse . Инструменталът и китарното й соло са страхотни, правейки я една от най-приятните песни от албума.

' Prowler ' е презаписана през 1988 и очевидно озаглавена ' Prowler 88' за B - side на сингъла The Evil That Men Do .