LANGUAGE/ ЕЗИК

' Running Free ' е първият сингъл на Maiden , и все още е тяхна класика както и една от най-запомнящите им се песни. Според стандартите на Maiden това е много проста песен с повтаряща се мелодия и припев, но все пак успява да пренесе някаква енергия. ' Running Free ' е много по-хубава песен, когато се изпълнява на живо и наистина тя е основна в концертите им през годините. Въпреки всичко това тази песен далеч не е една от най-добрите в албума – просто е твърде проста и повтаряща се за се превърне в наистина добра композиция на Maiden . По-ранните версии на песента имат китарно соло от страна на Дейв Мъри, но по някаква причина солото е премахнато преди излизането на албума. Това е жалко, защото солото добавяше една интресна искра от енергия, която сега изглежда липсва.

По същество историята е за един американски тинейджър беглец, който на авто-стоп си проправя път през страната търсейки забавление (това може да се случи във всяка друга страна). Не е ясно защо прекарва една нощ в затвора в Лос Анджелис (може би само заради римата!), може да се предположи, че законите за скитничество в Калифорния са по-строги от тези в Англия. Въпреки всичко той успява да завлече едно момиче от някакъв бар на име "Върха на бутилката", което най-вероятно изнервя "местните" тъй-като "всичките момчета [го] преследват". Него очевидно това не го интересува, та даже изглежда го забавлява. Има някои младежи, които харесват да живеят опасно!

Пол Диано е бил попитан от Шан Сива от battlehelm . com , за какво се говори в ' Running Free ' и ето неговия отговор:

'Running Free' е за мен като дете. Майка ми владееше живота ми, но тя ми казваше "Живееш на скапано място, но прави каквото можеш и виж какво ще стане...стига да не нараниш някого, просто продължавай". Обаче имах проблеми със закона няколко пъти и това е единственото нещо, което бих искал да променя...тъгата, която дадох на милата ми майка. Никога не съм познавал истинския ми баща, но втория ми баща беше много готин. Понякога ни изненадваше и влизаше точно когато пушехме, но само ни отпращаше стига да не е хероин или нещо по-твърдо. Аз обаче нямам такова отношение към моите деца – ако ги хвана с каквото и да било ще ги скъсам от бой"

Още една интересна история от майстора разказвач Пол Диано. Има ли някаква истина в това? Може би.