Откриващата песен, която дава и името на албума започва епично със силен звук от тайко(в превод от японски - барабани). Във феодална Япония, тайко са често използвани, за да мотивират войниците, за известяване на заповеди или съобщения, както и за задаване на маршова стъпка.
Бийте тревога, барабанен грохот
Запалете всички фенери за предупреждение
Призовете всички мъже на бой от близо и далеч
Трябва да се бием сега, заложена е честта на династията
Нашественици се спускат от север
Пазете се от номади, които идват от равнините
Северните пасища гъмжат от тях
Блокирайте и племената, които нахлуват на юг от нас
Отзовавайки се на повика
Можем да чуем звука на барабани в далечината
Нуждаем се от всички на стената
Денят на нашия съд тепърва предстои
Очевидно Япония се подготвя за война! Много източници в Интернет асоциират тази песен с инвазията на монголците в Япония. “The wall” спомената в текста не е Великата Китайска Стена, а стената Генко Боруи (Genkō Bōrui), която е построена за защита след първото монголско нашествие в Япония през 1274г. Това е било едно от най-важните стратегически решения (Senjutsu) направено от японските самураи срещу армията на Кубилай хан.
Кубилай хан е внук на легендарния Ченгиз хан.
Стената е била дълга 20км издигната по залива Хаката. Втората атака от 1281г. е осуетена от тайфун известен в японския фолклор като камикадзе, довел до оттеглянето на монголската армия. Senjutsu е чудесна епична откриваща песен представяща Maiden отново в ролята на прекрасни учители по история.
Да! Песента не е базирана на известната бордова игра носеща същото име! От друга страна анимираното видео към песента носи препратки към Японския шах наречен Шоги.
Шоги е стратегическа игра за двама души, която е японския вариант на шах. Това е най-популярния вариант на играта шах в Япония. Шоги означава "бордова игра за генерали", което може да обясни името и текста на песента.
Текстът е насочен към ума на войн, към психологията зад войната и психологическото състояние на въвлечените в нея хора. Това е един вид продължение на заглавната песен на албума и ни пренася по-дълбоко в ума и разкрива бремето, което носи някой, който води живот планирайки и измисляйки стратегия за война.
Шоги обаче е най-ранният вариант на шах, в който е позволено спечелените фигури да бъдат върнати в игра, но в полза на спечелилия ги играч. Спекулира се, че това правило е било измислено през 15-и век и е евентуално свързано с практиката от същия век наемните войници да сменят господарите си след като бъдат пленени вместо да бъдат убити.
Градът Тендо в Япония е известен като основният производител на Шоги, като всяко година там се провежда и събитие за игра на шах като фигурите са истински хора или Ningen Shogi .
Не за пръв път Iron Maiden правят референции към библията със своя песен, Writing On The Wall не е изключение. Това е и първия сингъл, който чухме от толкова чакания 17 ти албум. Обявяването на премиерата на сингъла и съответно албума стана по един начин, който е присъщ единствено за Maiden. Целия хайп започва още през лятото на 2021 с излизането на специалното фен клуб списание. По наблдателните започват да откриват доста любопитни печатни грешки и акценти като например::
- Брой 117 с подчертан акцент върху 17 – реферирайки към 17 ти студиен албум.
- Странна снимка на Eddie с надпис “WOTW” зад него – нещо което от отдавна се спряга за абревиатура на нова песен или албум на групата. Още в изданието Nights Of The Dead – Live In Mexico City беше включен артуърк с надпис WOTW..
- Появява се мистериозен Twitter акаунт с името Daniel (bels_feast) което веднага може да бъде свързано с Belshazzars Feast (Пирът на Валтазар) и историята за надписа на стената от книгата на пророк Данаил.
Владетелят на Вавилония Валтасар осквернява съдове от еврейския Соломонов храм, пиейки от тях по време на пир, след което магически появила се ръка изписва на стената думите „мене, текел, фарес“. Валтасар вика при себе си еврейския пророк Даниил, който тълкува чудото като пророчество, че дните на Валтасар са преброени. Според Библията още същата нощ Вавилон е превзет от мидийците и Валтасар е убит.
Въпросният туитър акаунт следва само 17 други акаунта, като всеки един от тях може да бъде свързан с албум от дискографията на Iron Maiden.
Никой не знае кой седи зад този акаунт, но той започва да дава доста интересни насоки към редица от места и събития свързани по някакъв начин с групата.
- Най-голямото доказателство, че нещо се задава на 15.07 е мистериозен Плакат и Флаер, който се поява на различни места: навсякъде около Download Festival, 22 Accacia Avenue, Studio Guillaume Tell (където Maiden са записали албума си) и други места (включително и в България)..
- Редица известни изпълнители биват забелязани с такава тениска а дори и самият Bruce Dickinson се явява в интервю за SKY NEWS с такава. На въпрос дали може да се очаква нещо ново от групата, той отговаря с „Отговорът е пред очите ви”!
- На 9 юли, само една седмица преди мистериозната премиера Bruce Dickinson отправя и официална покана към всички, потвърждавайки че се задава нова песен и албум на групата::
На 15.07.2021 е налице и първия сингъл и клип от SENJUTSU – The Writing On The Wall. Въпреки цялата реклама с „Пирът на Валтазар“ текстът съвсем не е свързан с конкретната история от книгата на пророк Данаил. Поуката и съобщението което групата отправя е същото. Че светът и цивилизацията ни са станали толкова арогантни, безочливи и самозабравени, че не бихме видели дори задаващ се апокалипсис, дори и мистична сила да го изпише на стената.
Анимационното видео е режисирано от Nicos Livesey от BlinkInk, базирано в Лондон анимационно студио, в сътрудничество с Bruce Dickinson и бивши ръководители на Pixar и дългогодишни фенове на Maiden Марк Andrews и Andrew Gordon чрез седмични Zoom срещи. Видеото е история, написана от Дикинсън, вдъхновена от историята за пира на Валтасар и пророк Данаил, както и от други библейски препратки, включващи талисмана на групата, Еди, в различни стилове, повлияни от обложката на предишни албуми. Визуалните ефекти бяха направени от BlinkInk заедно с фенове на групата, които допринасят с идеи за сценарий от цял свят..
Lost in a lost world препраща към унищожаването на индианската култура. Някой в мрежата нарече песента “Run to the Hills за 2021”, но с много повече болка и мъдрост. Нека приемем това като кратка справка за песента.
Да погледнем част от текста:
Хора боготворящи слънцето
И всички деца сочат към небето
Те виждат орлите докато се нося по вятъра
И ги следват с извисените си духове
Култът към слънцето е нещо обичайно в повечето култури и индианците не са изключение. Племена като "Ючи", чието име е грубо се превежда като "Деца на Слънцето", и слънцето е тяхното главно божество. Ючи проследяват произхода си от човек, наречен Tsõ („Слънце“). Според един от митовете, културният герой се ражда от капка менструална кръв на женското слънчево божество. Според друга версия майка му била Луната, а Слънцето се смятало за негов баща.
Други племена като “Натчез” вярвали, че техният племенен герой трябвало да е дошъл от слънцето и, след формирането на държавата на Натчез се с слял с или се е превърнал в камък, който е бил грижливо запазен в храма, където също е горял вечен огън . Владетелите на Натчез и на всеки от неговите градове също се наричали Слънца, произлезли от културния герой по женска линия, и когато умирали, костите на основните сред тях били положени в храма на племето.
Колкото и различни и цветни да са вярванията и културите на индианците, най-общото между тях в днешно време е заличаването на тяхната култура. Живеят в резервати, борят се да се впишат в съвременния свят и са изгнаници в собствената си земя.
Сред пепелта на нашите врагове, за да живеем сред нашите призраци
Не се страхувайте от нашето минало, животът е по-добър път към радостта
Нямаме къде да отидем, не можем да избягаме, цялата ни нация е потъпкана
Самото ни съществуване е под заплаха и скоро никой от нас няма да остане
Към 1997 г. племето Ючи има официално 249 члена. Други потомци на Ючи вече са записани към други племена, като Мускоджи. Повечето Ючи са от смесен с други племена произход; някои са “граждани” на други племена, като Шоуни.
Днес повечето семейства и общности на Натчез се намират в Оклахома, в две основни селища в южните части на резерватите на нациите Мускоджи и Чероки. Последният говорещ езика начез умира през 1965 г.
Както Брус Дикинсън заявява, песента е вдъхновена от комиксовия герой Джон Константин, по-специално от неговата версия в режисираната от Франсис Лорънс филмова адаптация (2005), в която той е изигран от Киану Рийвс.
Война на Рая за Божия гняв
Той ме постави в тази горяща клетка
Свещена ярост ме заключва
Пленен от моя смъртен грях
В тази версия героят е екзорсист, както и окултен детектив, който скоро ще умре поради терминален рак на белия дроб, причинен от страстното му пушене (горящата клетка може да е препратка към тази ситуация). Обречен да отиде ада заради опит за самоубийство, когато е бил млад (Затворен от моя смъртен грях), той моли за разрешение от Архангел Гавраил да остане в царството на живите, за да разследва ангели и демони, преминаващи в света на смъртните (Война в небето в Божия ярост ), което не би трябвало да е възможно според правилата на текущия облог между Бог и Луцифер.
Всеки час Краля на сенките
Се чуди какво ли отброи часовника
Живях и обичах, това е ясно.
Моето фатално търсене ще е завинаги
Кралят в сенките е алтернативна препратка към героя:
Аз съм този, който излиза от сенките, целият в шлифер, цигара и арогантност, готов да се справи с лудостта. О, подредих всичко, мога да те спася. Ако ще да струва и последната капка от кръвта ти, ще прогоня демоните ти. Ще ги ритна по задниците и ще ги плюя, когато паднат, и тогава ще се върна в тъмнината, оставяйки само кимване, намигване и мъдрост. Вървя по пътя си сам... кой би вървял с мен?
— John Constantine, in “Dangerous Habits”, Part 1, Hellblazer n. 41 (1994)
Тези реплики са по-свързани с комиксовата версия на героя, винаги оплетена в приключения и окултни и дяволски разследвания; това е мотивирано от пристрастеност към адреналина, която само странното и мистериозното може да задоволи.
Веднъж разпнат ти прости на всички
Но моя живот бе обречен на падение
Къде е славата на твоето име
Моята извратена дужа все още гори в пламъци
Докато първият куплет служи като въведение в героя Джон Константин, този втори куплет съдържа неговото отричане на Бог, който го постави в тази горяща клетка.
Константин отрича, че смъртта и възкресението на Исус Христос – който според християнското учение за Светата Троица е самият Бог – служи като изкупление за всички грехове на човечеството, но въпреки това той е постоянно наказан поради смъртния си грях чрез страданието от терминален рак на белите дробове (Но собственият ми живот е осъден на падение) и предопределен за Ада и вечно проклятие (Моята изкривена душа все още гори в пламък).
Частта „Къде е славата...“ може да се обясни, като се отбележи, че името на Бог често се свързва с възхвала поради неговото великодушие и доброжелателност, докато в своя случай Джон не може да види никаква милост, идваща от Бога.
Time Machine сред леко нетипичните за Iron Maiden песни в албума. Редица фенове свързават тематиката на текста с Doctor Whо или с едноименния роман на H. G. Wells – Макар и текста да не прави никаква връзка с посочените заглавия все пак се разказва за пътешественик във Времето. Тематика, която по никакъв начин не е чужда за групата. Поставете си въпроса Къде?… Или по скоро „Кога“ бихте отишли. Какво бихте направили и на кой бихте разказали? Именно това е засегнато и в песента. Ако имахте тази възможност за добро или лошо бихте я използвали и как бихте знаели, че постъпвате правилно? Как бихте разказали на някой за постъпките си и биха ли ви повярвали? Според текста лирическия герой е пътувал доста във времето и извършил много неща, приятни и не чак толкова. С разказа за своите постъпки той не търси опрощение или разкаяние.
Можеш ли да си представиш какво е чувството да помниш всичко?
Помня 6 годишното момиче което ме попита за динозаври преди 800 хиляди години…
Помня и последната книга която препоръчах: „Погледни към дома, ангеле“ от Томас Улф… И да помня теб пътешественико във времето!
Цитат от филма Time Machine 2002 базиран на едноименната новела на H. G. Wells
Името на песента идва от филма „Darkest Hour“ (2017) за позицията на Уинстън Чърчил през Втората световна война. През май 1940 г., в резултат на опустошителните действия на Вермахта на Адолф Хитлер в Европа, министър-председателят на Обединеното кралство Невил Чембърлейн е принуден да подаде оставка, като препоръчва Уинстън Чърчил за свой заместник. Но дори в ранните си дни като лидер на страната, Чърчил е под натиск или да започне мирни преговори с Хитлер, или да се сблъска челно с привидно непобедимия нацистки режим, независимо от цената. Колкото и трудно и опасно да е решението му, Чърчил няма друг избор, освен да блесне в най-мрачния час за страната.
Интрото и аутрото на песента с вълните и чайките, както и текстът се препращат към Операция Динамо, която се провежда между 26 май и 4 юни 1940.
Погребахме синовете си,
обърнахме се и побягнахме
Без да остаряваме.
Славата на мъртъвците
Но се върнахме
защото един човек ни каза:
Сега по плажовете,
кръвта ни се пролива
Операция Динамо, известна още като “Чудото на Дюнкерк” или просто “Дюнкерк”, е евакуацията на съюзническите войници от плажовете и пристанището на Дюнкерк, в северната част на Франция, между 26 май и 4 юни 1940 г. Операцията започва след като голям брой белгийски, британски и френски войски биват отрязани и обградени от германски войски по време на шест седмичната битка за Франция. В реч пред Камарата на общините британският премиер Уинстън Чърчил нарича това "колосално военно бедствие", казвайки, че "целият корен, ядро и мозък на британската армия" са блокирани в Дюнкерк и изглежда на път да загине или да бъде пленен.
Операция Динамо започва на 26 май и завършва на 4 юни с евакуацията на Британските експедиционни сили (BEF) и други съюзнически войски от френското морско пристанище Дюнкерк към Англия. При евакуацията са използвани военноморски кораби и стотици цивилни лодки. Когато евакуацията приключва, около 198 000 британски и 140 000 френски и белгийски войници са спасени.
В речта си „Ще се бием по плажовете“ на 4 юни той приветства тяхното спасяване. Феновете на Iron Maiden вече са запознати с тази реч като интро към “Aces High” от Powerslave (1984).
Гледам как слънцето се оттегля
Докато прегръщам нощта
И черното ми куче вече е на възраст
За шест дълги години не преминахте
Варвари пред портите
Ние ще пребъдем
Чърчил е страдал от депресия и имал име за нея: „Черното куче“. Понякога бил толкова парализиран от отчаяние, че прекарвал цялото време в леглото, имал малко енергия, малко интереси, загубвал апетит, не можел да се концентрира. Той бил минимално функциониращ - и това не се случило само веднъж или два пъти през 1930-те, но също така през 1920-те, 1910-те и по-рано. Тези по-мрачни периоди са продължавали няколко месеца и след това той излизал от тях и ставал нормалният Чърчил.
В едно от ранните писма до съпругата си Клементина през 1911 г., след като чул, че съпругата на негов приятел е получила известна помощ за депресия от немски лекар, той пише:
Мисля, че този човек може да ми бъде полезен – ако “черното ми куче” се завърне. Сега изглежда доста далеч от мен – това е такова облекчение. Всички цветове се връщат в картината.
Кои са били келтите?
Всичко, което знаем за Келтите е от бележки на военачалници, които са се сблъсквали с тях по време на битка. Самите Келти не са оставили никакви писмени документи на собствен език. Гърците са ги наричали “Keltoi”. Полибий (древногръцки географ и историк) е използвал термина “Galatae”, което означава Гали и е било по-широко използвано. Юлий Цезар обаче споменава в свои бележки, че по това време Галите са наричали себе си “Celtae” или Келтите.
Историците са сигурни, че изразът “Keltoi” или „Келтите“ идва точно от Келтския език.
Според няколко възможни интерпретации, думата “Keltoi” означава скрит или таен народ. Липсата на писмени източници, които да подкрепят тази теза не означава, че келтите за били неграмотни. Те са предавали философия, наука и друга информация предимно устно.
Умиращият Келтски войн не познава страх
Безсмъртен, той ще живее вечно.
Келтите са били едни от първите вярващи в живот след смъртта. Те вярвали, че има непрестанно прехвърляне на души между двата свята и когато човек умре в отвъдното, той се ражда в нашия свят отново. Именно затова посрещали раждането с тъга, а смъртта с радост. Цезар е посочил в бележките си, че точно това ги е правило безстрашни в битка. Келтските вярвания забранявали предаването на информация по всякакъв друг начин освен устен. Келтите са имали собствен език, но до преди началото на Християнството не са записвали своята наука и култура. Важна част от техните вярвания е била и почитта към природата. Всеки знае за Стоунхендж, където Келтски друиди са извършвали религиозни ритуали. Те са правили различни каменни паметници, които са им служили за лунни, слънчеви календари и маркери. Чрез тях следели началото на равноденствието и наблюдавали слънчевите и лунни затъмнения.
Текстът на песента може също да се отнася и за битката при Алезия, където галите под командването на Верцингеторикс са победени от Цезар. Това реално поставя края на Келтите като независима нация в централна Европа и впоследствие в Англия.
Vercingetorix Throws Down his Arms at the Feet of Julius Caesar, painted by Lionel Royer in 1899,
now in the Crozatier Museum at Le Puy-en-Velay
Няма много информация за какво точно се отнася песента, но най-близките предположения са, че става въпрос за историята на Митридат VI Евпатор.
Митридат е роден някъде 130 година пр.н.е. и когато е на 13 годишна възраст, баща му Митридат V Евергет е убит при заговор. Въпреки, че Митридат VI е наследник на трона, той все още е непълнолетен и кралството е управлявано от регент - Лаодика VI, която му е и майка. Лаодика е смятана и за основен заподозрян за убийството на съпруга си. Така, страхувайки се за собствения си живот Митридат бяга в изгнание. Във времето, което се укрива Митридат експериментира с различни отрови върху себе си в малки количества, за да подсили имунната си система.
Около 116 г. пр.н.е Митридат се връща от изгнание, за да се изправи срещу майка си. Младият крал успешно я премахва от власт и я затваря в килия, където тя в последствие умира. По време на управлението си Лаодика е имала предпочитания към по-малкия си син Хрест, който вероятно гласяла за престолонаследник. Той също изчезва безследно след завръщането на Митридат. Вероятно и той е бил екзекутиран като майка си.
Сладкото отмъщение ще е наше
Отмъщение на един разтърсен свят
Само помни, че търпението не е грях!Свиреп като Вълк в леопардова кожа
Мрачен и суров в същността си
Тази част най-много подсказва, че историята е именно за Миртидат, тъй като най-често е изобразяван да носи Леопардова кожа. С премахването на противниците си Митридат става владетел на Понтийското царство. Той започва да разширява владенията си, както баща му е желал докато е бил жив. Около 115 – 114 г. пр.н.е. Митридат пресича Черно море и започва да води битки с елинистичните кралства на кримския полуостров, а по-късно и с Рим.
По време на първите Митридатови войни, приближени на Митридат планират да го убият. Един от тях обаче се отказва и става информатор. Той дори урежда Митридат да се скрие в стая, където заговорниците обсъждат убийството му. Всички заговорници впоследствие са измъчвани и екзекутирани. Той дори заповядва да бъдат екзекутирани и семействата и близките им.
Като част от разширението на кралството си, Митридат се е надявал да превземе земите около Черно Море с помощта на сина си Махар. Когато стига там разбира, че Махар е сключил съюз с Рим и няма да му помогне. Митридат го убива и така навлича гнева на другия си син - Фарнак, който започва бунт срещу баща си, а същевременно войските на Помпей наближавали. Обсаден в крепост Митридат заедно с двете си дъщери, решава да отнеме живота си вместо да служи като трофей на римляните. Говори се, че след като отравя дъщерите си е изпил останалата отрова, но тя не му подействала. Той е поискал от своя бодигард да го убие.
Посветил се на клетва и крал
Такава лоялност не подлежи на срам
Агонията на младостта все още гори
Проливайки кръвта на родители
„Hell on Earth“ е песен за суровата реалност и трудностите в живота и за това, как лесно хората могат да загубят надеждата и чувството за любов, които някога са ценили. Песента засяга ужаса и болката от войната, тежестта от загубата и трагедията да не можеш да върнеш нещата по начина, по който са били.
Началото на изгрева разкрива огромна дупка в небето.
Дори няма да споменавам,
че в този свят има въоръжени децаИ се бият в името на „Божия път“
С мрачен траур и пълна загуба,
суетата на света е подсигуренаВече не са плячка слабите, а
душите на тези, които ги няма.
Пропаганда за битки,
които са загубени или спечелени.
Steve Harris се е доказал като прекрасен разказвач. Апокалиптичния концепт на Hell On Earth не е изключение. Интересното е, че тази песен е като пророчество за всичко което се случва малко след като е написана. Всъщност през 2019 г. светът не е бил по-различен, когато Steve пише този текст. И.Д.И.Л. вербува деца за своите терористични атаки. Огромни пожари обхващат Амозонската гора и Австралия и показват на човечеството, колко безсилно е срещу една такава стихия. Веднага след това целия свят се променя с избухването на COVID пандемията. Хора умират в болници и биват затворени в изолация, последвано от войната в Украйна и още глобални природни бедствия.
Текстът на песента загатва за един скептицизъм, че човечеството си заслужава този Ад, след като е пренебрегнало всичко, което сме научили през годините на съществуване. Вместо да го използваме за да превърнем света в по-добро място, ние постоянно сме гневни един на друг и се поставяме в опасност. Кога изобщо ще заживеем в мир и любов? Способни ли сме на това?
В крайна сметка в песента има и лека промяна на настроението. Сякаш в този Ад и човешко страдание има хора, които могат да намерят надежда. Песента акцентира върху това, колко важно е да оценим красотата на живота и силата на любовта. Те са по-важни от целия мрак, който съществува по света. Има хора, които се учат от грешките и са готови да променят живота си и да се борят за по-добро.
Иска ми се да можех да се върна.
Нямаше да съм същия като сега.
Щях да кървя за всеки в този Ад на земята.И когато напусна този свят
Надявам се да се видим отново
От другата страна на този Ад на земята.В очите на доброто
Отново следвам светлината
В тъмнината на този Ад на земятаОт другата страна, отново ще видя Рай
Далеч от този Ад на земята
