LANGUAGE/ ЕЗИК

killers banner

Със своите 1:44 минути, тази песен се оказва най-кратката на Iron Maiden. Тя е твърде къса защото е гениален инструментал, вероятно един от най-добрите им. Идите (The Ides) на март е 15 март (по римския календар) и вероятно произлиза от известното предупреждение "Beware the ides of March" [Пази се от Идите на Март] от Шекспировата пиеса Юлий Цезар. 15 март всъщност е датата когато Цезар е убит от Брут и съучастниците му. Датата съответства дори исторически и вероятно е първото и единствено такова парче на Maiden. Това се превръща в традиция,която е продължена с песни като "Invaders", "Run To The Hills", "Alexander The Great" и много други. Невероятните китарни сола и добрия барабанен ритъм правят тази песен идеална за откриване на албума и се връзва толкова добре с Wrathchild, че спокойно могат да бъдат една песен.

Интересно е да се отбележи, че има огромна прилика между това парче и песента на Samson – Thunderburst. Маскираният барабанист на Samson – Thunderstick е свирил в Iron Maiden още преди Doug Sampson и Clive Burr и е участвал в написването на песента. По-късно тя е записана в албума на Samson – Head On през 1980 и съответно в албума на Maiden – Killers от 1981.

"Обикновено пускахме тази песен през колоните и я ползвахме като интро за концерти. После направо излизахме и минавахме към Wrathchild."

Steve Harris

Това е песента превърнала се в КЛАСИКАТА от албума "Killers", както и фаворит за концертни изпълнения. Тя е много лесно запомняща се и хваща ухото . Първоначално е била записана за компилацията Metal For Muthas , вероятно това е причината да не бъде включена в предишния албум. В нея се разказва за разгневен млад мъж , който търси неизвестния си баща вероятно с лоши намерения. Бас интрото на песента също е много добро.

"Тази песен всъщност беше записана за албум наречен Metal For Muthas заедно със Sanctuary. Тогава още нямахме договор със звукозаписна компания. Версията на този запис е доста различна. Много хора ни питаха защо не сме я вмъкнали в първия албум. Тогава не искахме поради простата причина, че е включена в компилацията Metal For Muthas. Но когато правихме "Killers" решихме, че искаме тя да звучи по-добре и я записахме отново. Китарата, която е добавена и подкрепя вокалите всъщност е идея на Adrian. Първоначално ги нямаше, но когато той дойде в групата предложи да ги сложим "

Steve Harris

Леко повлияна от историята на Едгар Алан По (1809 -1845) -Murders In The Rue Morgue. Тази песен разказва историята на беглец, който е търсен за убийство. Това пак е една бърза и запаметяваща се песен, на която не е нужно много слушане за да я хареса човек. Нужно е да се отбележи, че песента съвсем малко е свързана с историята на По , която е за мистериозно убийство тип Конан Дойл. Единственото общо (освен заглавието), е че става въпрос за убийството на две млади жени на улица Rue Morgue в Париж (тази улица всъщност не съществува). Следователно трябва да оценим текста заради личните му заслуги и принос към песента.

Обърнете специално внимание на последните редове на песента:

But I know that it's on my mind
That my doctor said I've done it before

[Но знам, че е на съвестта ми
И докторът каза че съм го правил и преди]

Това открива интересната възможност, че героя от песента е заблуден или шизофреник. Наистина ли е убил тези две момичета? .. Има кръв по ръцете си..

"Това беше нещо като експеримент. Никога не съм свирил толкова много акорди преди, но с настроението на интрото просто свикнах. Искахме да създадем настроение и после изведнъж да блъснем хората. Вокалната мелодия е горе- долу същия риф. Това е за придаване на взаимна сила."

 

Това е една странна кратка песен за човек, койтo е много нещастен и вероятно замисля самоубийство. Китарната мелодия си е наред, но текста е някак си повтарящ се. Сякаш Harris е имал някакво психично затъмнение и е решил да повтори един куплет 3 пъти. Вероятно повторението е направено за да засили ефекта на текста . Във всеки случай това хич не е лоша песен.

"Наистина ми харесват частите с хармония на тази песен и местата където Dave свири в началото са чудесни."

Steve Harris

Също като "The Ides Of March" това е един невероятен инструментал. Тя е по-дълга и далеч по-сложна. С множество смени на ритъма и най-вече невероятните ударни умения на Clive Burr. Това вероятно е най-добрия инструментал на Iron Maiden , който ни отнася отлично във времето на самия Genghis Khan. Той е един велик монголски военен гении и огромен бич за изтока през XIII век. Genqhis Khan е имал най-голямата империя в историята. Той се нарежда сред най-великите завоеватели редом до Юлий Цезар и Александър Македонски. Бил е син на второстепенен вожд на област, която сега е Източна Монголия. Рожденото му име е Temujin. Той обединил номадските племена на Монголия в строг военен строй и става известен като Genghis Khan (Владетел на Вселената) През 1207 той повежда монголците към първия си от многото кървави и унищожителни инвазии. Никой не знае колко точно хора за загинали от кървавите му набези, но дори най-скромните източници предполагат, че са около няколко милиона. Genghis Khan никога не се научил да чете, но неговия успех като владетел бил резултат от неговата перфектна военна организация, стратегия и мобилизация.

Според Nicko McBrain – песента Genghis Khan е написана като пълнител за албума и първоначалното и заглавие е било of 'Jenkin's Barn', но никой не би предположил това, защото песента е наистина много добра.

"Това е още една песен върху, която можеше да има вокали , но я усетихме по- добре като инструментал. Вокала щеше да я разбърка. Първоначално беше замислена да отразява звука на армията на Genghis Khan, която отива на война. Усетихме, че ще е по-добре да няма сола в не."

Steve Harris

"Innocent Exile" продължава мотива започнат с "Murders In The Rue Morgue" на несправедливо обвинен беглец. Всъщност това може да е едно пряко продължение, където беглецът разкрива безнадеждността на ситуацията, в която се намира. Възможно е тази песен да не се възприеме от първия път, но вероятно после ще ви стане една от любимите. Бас инторото е много добро, китарните сола също, а втората половина на песента е просто гениална.

"Това е една от първите ни песни . Тя ни беше любима за живо изпълнение , но не я бяхме свирили от доста време. Интрото в началото първоначално беше свирено от китара, а баса поддържаше само акорди, но впоследствие го разменихме."

Steve Harris

Представляваща пътешествие в ума на побъркан убиец, това безспорно е най-добрата песен от албума. Тя е главния мотив и двигател на целия албум. Представя убийството от гледната точна на убиеца, който изпитва удоволствие, адреналин и сила от деянието си. Въпреки това има още един интересен детайл в текста.

I have no one, I'm bound to destroy all this greed
A voice inside me, compelling to satisfy me

 

Аз нямам никой. И ми е писано да унищожа цялата тази алчност
Непреодолим глас в мен, ме задоволява.

Това предполага, че убиеца е не само ръководен от жажда за кръв, но и е на нещо като морален кръстоносен поход. Споменаването на вътрешни гласове засилва възможността от шизофрения, която е спомената в Murders In The Rue Morgue.

"Paul написа текста за тази песен. Усещах крясъкът му в началото точно на място , както го исках. Някои хора, които имат клипа ни вероятно се чудят защо текста там е различен. Тогава направихме половин часов концертен материал преди да излезе албума. Текста на клипа е коренно различен от този на песента в албума. Не бяхме доволни от тогавашния, но той все още съществува на клипа. "

Steve Harris

Тази песен е включена само в Северно Американската версия на албума, липсва в европейските издания защото е била издадена вече като сингъл. Първоначално песента е била предназначена за B-side, но се оказала твърде добра и групата решила да я издаде като A-side. Според Nicko McBrain: продуцентът Martin Birch е отсъствал по време на записите на тази песен и групата я продуцирала сама. Става въпрос за един призрак бродещ из чистилището и наблюдава бившата си, но все още обичана любовница. И даже се опитва да я убие за да я вземе при себе си и да запълни самотата си. Както всяка песен на Maiden - това е една бърза песен, но с много депресиращ китарен риф. Съществува телевизионен сериал от края на 60-те, който също се казва The Twilight Zone . Историята на песента много лесно би била свързана с един от епизодите.

"Това е сингъл в Англия, който не беше включен в албума. Тогава след време го добавихме като бонус. Идеята за мелодията беше на Dave, аз написах вокалната линия и текста. Но основната идея беше на Dave. "

Steve Harris

Това е предимно акустична песен и се разказва за мъж, който се разкайва за своето прахосничество. Това наподобява притча 15 в евангелието на Лука. Не е пряка интерпретация всъщност, защото героя в песента се изповядва пред Ламиа. Какво е Ламиа? Думата не е спомената в библейската притча. Въпреки това тя съществува при древните гърци и римляни. Ламия представлявала демон с облик на жена, която изяждала малки деца. Нейното име се ползвало за да се плашат децата. Според митовете тя била либийска царица, любовница на Юпитер (Зевс). Но когато Хера и отнела детето тя полудяла и започнала да отмъщава на всички деца като ги отвлича и изяжда.
В Aфрика описват Ламиа с лице и гърди на жена но с тяло на змия. Тя примамвала жертвите си , завличала ги в леговището си и ги изяждала.
В поемата на John Keats's (1795–1821) се разказва за булка, която след като била разобличена от Аполоний, че е змия или Ламиа, изчезнала моментално. Картината на John William Waterhouse (1849–1917) е базирана на тази поема.

The Lamia е песен на Genesis от албума им "The Lamb Lies Down On Broadway". Steve Harris e бил огромен фен на групата и вероятно по онова време е бил повлиян от тяхната песен. Ефирната атмосфера на песента също подсказва за влиянието на Genesis върху творбата на Steve Harris.

Prodigal Son също може да бъде смятана като продължение на темата в "Killers"
където бившия убиец търси помощ и изкупление.Всъщност това не се вписва съвсем точно защото се споменава, че героя в миналото си е бил свързан с мистерии и магия, но не задължително към насилие и убийство. Все пак е много хубава песен с много различно звучене от останалите в албума.

Тази песен е римейк на много ранна песен на Iron Maiden наречена Floating, която свирили по време на концертите си през 1976 и 1977. Не е ясно дали има записи на Floating (Steve Harris може да има някой) , но според Nicko McBrain в албума "Killers" тя е забързана. Текстът се чете почти като поема , и както всяка поема замисъла не е много ясен. Може да е продължение на Twilight Zone или да е просто някакъв сън. В крайна сметка е една много хубава песен.

"Това е една много стара наша песен. Малко по-различна е от първоначалната версия наречена Floating. После ние сменихме текста и една част в средата."

Steve Harris

С малко въображение "Drifter" може да бъде погледната като край на темата в "Killers", с възможността за ново начало и надежда за бъдещето. Настроението в песента е далеч по-весело отколкото в останалата част от албума и тази песен много години е свирена основно по концерти.
"Drifter" е една от онези песни, които звучат най-добре на живо. Песента включва разпяване с публиката и известното "yo yo yo", което е предназначено за подигравка на песента на Police – "Walking On The Moon" (която по това време е била голям комерсиален хит). За много фенове "Drifter" е смятана за скучна и маловажна песен от албума , както и лишена от типично Maiden-ската искра.Все пак по мое мнение това е велика песен, но всичко е въпрос на личeн избор и вкус.

"Това е песен, която правим на живо и до днес . Обичаме да я докарваме до прост ритъм и да караме публиката да пее с нас. Записахме я на живо като B-side за един от синглите ни. Бавната част там е една от блус идеите на Dave. Различните идеи в песента си пасват изключително добре
Все пак не е песен правена на отделни части, на тази песен определено знаех какво искам."

Steve Harris

PLAY

piece-of-mind-eddie.gif

Members Login