LANGUAGE/ ЕЗИК

tnotb banner

lineup1982

Албумът

  С Bruce Dickinson на мястото на Paul Dianno като вокалист. Албумът The Number Of The Beast e огромна стъпка напред за Maiden , която безспорно прави групата известна.

С този албум започва втората фаза от развитието на Maiden. Тя би могла да бъде наречена „Златните години", която обхваща общо 5 студийни албума.

Мрачни, интроспективни и агресивни теми обхващат съдържанието на албума, което породило спорове, съмнения и безпричинни обвинения, че групата подтиквала към почитание на Дявола. Имало и слухове за странни събития случващи се около записването на албума, като изгасване и светване на лампи от само себе си , странни шумове и др. Ето какво има да каже Bruce Dickinson на концерт през 1982 в New York Palladium:....

„...Докато сме на темата за странни случки.... Някои от вас може би знаят, че по време на записите на албума се случваха някои странни неща. И двама или трима фанатици мислят, че това е дело на Дявола или ни е продиктувано от самия Сатана.....и какви ли не подобни глупости...Е, искам да кажа на всички дето слушат записи на обратно и горят плочи по улиците да си заврат главите в задниците, защото на нас не ни пука и не се вълнуваме от такива неща..."

Bruce Dickinson, New York, 29 Юни 1982

Възможно е тези слухове да са една публична шега. „Сатанист" беше толкова популярна дума през 80-те, колкото и „гангстер" през 90-те. Много от тези слухове са украсени и дори измислени от религиозни фанатици за лични цели и пропаганди. Обаче независимо дали действително са се случили или не, нещото което не е сигурно е реалното съществуване на Сатаната, който е просто символ на злото.

Въпреки това The Number of the Beast е сред най-добрите албуми на Iron Maiden заедно с Piece Of Mind и Powerslaveи остава сред най-влиятелните метал албуми и до днес.

Това бързо и енергично парче е идеално за отваряне на албума. То изобразява доста добре насилието и ужаса при защита от Викингско нашествие. Започва със забелязването на корабите и завършва с последен кървав натиск срещу викингските нашественици. Това парче е еволюирала версия на песента Invasion, която се появява на The Soundhouse Tapes EP. Бързината на песента е като за сметка на слабия припев, което се превръща в традиция и се забелязва в песни като 'The Trooper' and 'The Duellists'.

Тази мрачна и неустоима песен е вдъхновена от филм от 1963 със същото име. В него се разказва за 6 деца, притежаващи способности на медиум, които са принудени да се бият за оцеляването си с нисшата човешка раса. Песента описва смъртта на последното дете което се изправя срещу хората които искат да го убият като го изгорят на клада. Филма е много дълбок и смислен и песента не му отстъпва. Музикално погледнато Children Of The Damned е велика. Бавният ритъм в комбинация с акустична и метал китара създава чувство на тъга и загуба, което се връзва идеално с пленяващото китарно соло. Описанието на последните моменти на детето докато гори на клада („melting his face, screaming in pain, peeling the skin from his eyes" ...[Топейки лицето му, крещейки от болка, обелвайки кожата от очите му] ) е изключително ярко и тръпки побиват всеки, който има достатъчно въображение да си го представи. Веднъж Bruce споменава, че е бил вдъхновен за пеенето си от песента на Black Sabbath - Children Of The Grave. Като цяло Children Of The Damned безспорно се нарежда като едно от най-паметните парчета на Iron Maiden.

Тази песен е вдъхновена от 17 серийния култов сериал със същото име с участието на Patrick McGoohan в главната роля. The Prisoner започва с добре познат диалог с който се оглавява и всяка една серия. Пълният текст е:

Where am I? – In The Village.
What do you want? – Information.
Which side are you on? – That would be telling.
We want information... information... information...
You won't get it. – By hook or by crook we will.
Who are you? – The new number two.
Who is number one? – You are number six.
I am not a number! I am a free man!

Къде съм ?- В селото.
Какво искате? – Информация.
На чия страна сте? - Това е многозначително.
Искаме информация ...информация...информация
Няма да я получите – Ще я получим на всяка цена
Кой сте вие? – Новият номер 2
Кой е номер 1 – Ти си номер 6
Аз не съм номер! Аз съм свободен човек!

Тежък барабанен ритъм и тежък китарен риф отначало се развиват в бърза накъсана песен за индивидуалност, неподчинение и свобода. Въпреки че това е една напълно обикновена песен (за стандартите на Maiden) солата в нея са много вдъхновяващи.

В биографията на групата Mick Wall обяснява как са получили разрешение от самия Patrick McGoohan да ползват прочутия диалог за интро на песента.

„...записите на The Number Of The Beast имат и светли паметни моменти като например деня, когато Rod Smallwood позвъня на актьора Patrick McGoohan, за да му поиска разрешение да използват неговия глас за записите. Групата беше решила да пресъздаде в своята песен и да вземат заглавието от култовия сериал The Prisoner от 60-те в който Patrick играе главна роля на героя "НомерVI" и изрича паметната фраза "I am not a number, I am a free man!" DJ Tommy Vance уреди оригинален запис от шоуто с гласа на McGoohan, но все още се нуждаехме от разрешението му.

Steve си спомня как непоклатимо изглеждащия им мениджър изглеждал като поразен от гръм, докато набира телефона. После Rod коментирал: "По дяволите!!! Едно е да се разправяш със задници като рок звездите, но друго е с надута телевизионна звезда. Бях доста стресиран!" ....Останалата част от групата седели и наблюдавали как Rod плахо започнал да обяснява подробностите на актьора, който говорел от дома си в Los Angeles.

"Как каза че е името на групата?" - попитал той

"Iron Maiden!"- отговорил Rod

"Рок-група, така ли ?.....Хмм....Направете го!!! – отговорил светкавично след кратка пауза и затворил телефона...подобно на маниерите на своя телевизионен герой.

Mick Wall (2001) Run To The Hills – Официалната биография Iron Maiden – Преиздание стр. 227.

По ирония на съдбата „Затворникът" успява да избяга в края на песента ("Not a prisoner I'm a free man, and my blood is my own now, don't care where the past was, I know where I'm going") ...[Не съм затворник ! Аз съм свободен човек и кръвта ми си е лично моя. Не ме интересува какво ми е миналото, но знам на къде отивам...], а изведнъж се озовава обратно откъдето е тръгнал, в песента 'Back in the Village' от албума Powerslave от 1984. Въпросният обрат напомня за 7-мия епизод на сериала, когато „Номер VI" успява да избяга, но е се оказва измамен и се връща обратно.

Това е втората от поредицата песни за “Charlotte the Harlot”, която започва още в първия албум The Iron Maiden. Сложна и нетипична песен от няколко части, които се различават музикално, текстово и образно. Същевременно тези отделни части се свързват в едно цяло и превръщат песента в една от най-креативните и уникални парчета в метала, и разбира се една от класиките на Maiden.

22 Acacia Avenue всъщност е песен на Adrian Smith от времето, когато той свири със собствената си група наречена Urchin. Години по-късно в интервю с Mick Wall, Adrian си припомня детайлите, които са го подтикнали да напише песента.

„...Едно от първите неща, които написах беше “22 Acacia Avenue”, която разбира се е в абсолютно променен вид в албума The Number Of The Beast. Написах песента, когато бях на 18 години, но работих по нея с години с различни членове на групата ми.

Но е наистина странно, че накрая се появи като песен на Maiden. С Urchin имахме концерт в един парк и там свирихме 22 Acacia Avenue и вероятно е звучала по абсолютно различен начин. Най-странното е, че Steve Harris e бил на този концерт.

Тогава не съм го познавал, но си го спомних след като се присъединих към Maiden. Когато подготвяхме песните за The Number Of The Beast, Steve се обърна към мен и ми каза:

„...Каква беше онази песен, която правихте с Urchin и започваше с 22 …?”

Разбира се дотогава я бях променял много. И с Maiden сме я преработили доста, но беше наистина странно, как той си спомни точно тази песен след всичките тези години. Вероятно в този ден дори не сме свирили добре и сме били доста подтиснати след това, но понеже сме имали възможност и сме дали всичко от себе си в този ден, на някой от публиката му е направило впечатление и го е запомнил.

Затова винаги е най-добре да даваш всичко от себе си. Дори когато изглежда, че нещо е пълен провал, винаги можеш да има полза от това....”

Mick Wall (2001) Run To The Hills – Официалната биография Iron Maiden – Преиздание стр. 167.

Тази песен е бегло заимствана от филма от 1978 The Omen II (Поличбата II) и от кошмар на Steve Harris. Песента започва злокобно с цитат от библията:

Woe to you, oh Earth and Sea,
for the Devil sends the beast with wrath,
because he knows the time is short...
Let him who hath understanding reckon the number of the beast
for it is a human number, its number is Six hundred and sixty six.

– Revelations 13:18

[Горко вам, които населявате земята и морето,
защото дяволът прати звяра при вас с гняв,
като знае, че остава малко време...
Оставете този които има мъдрост да разгадае числото на звяра
защото то е число на човек и това число шестотин шесдесет и шест]

-Откровение 13:18

Този цитат не е напълно верен, защото само последното изречение е от Откровение 13:18 А първият може да бъде намерен в откровение 12:12. Има няколко английски превода на Библията, но Steve Harris е предпочел преработеното по-ново издание.

Rejoice then, O heaven and you that dwell therein! But woe to you, O earth and sea, for the devil has come down to you in great wrath, because he knows that his time is short!

Revelations 12:12

[Затова веселете се, небеса, и вие, които обитавате в тях! Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време.]

-Откровение 12:12

This calls for wisdom: let him who has understanding reckon the number of the beast, for it is a human number, its number is six hundred and sixty-six.

Revelations 13:18

Тук е мъдростта. Който има ум, нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е шестстотин шейсет и шест.

-Откровение 13:18

Първото изречение съответства на описанието на прогонването на Сатаната от Рая след битка с архангел Габриел и легионите му. (легендата гласи, че Сатаната също е бил архангел). Докато второто изречение се отнася до 2-рия звяр на апокалипсиса според евангелието на Йоан, а не за самия дявол. Вероятно затова фразата е променена на "the Devil sends the beast with wrath [... дяволът прати звяра при вас с гняв] ", за да може да се придаде по-голяма яснота на цитата.

Докато сме на темата за интрото нека кажем, че по време на 2 часово предаване посветено на Download Festival по шотландското радиото Bruce споменава, че за този цитат искали известният актьор Vincent Price, вземал участие във филми на ужасите, да произнесе репликите. Но той отказал да направи каквото и да е за сума под 25,000 лири. Тогава те чули някой, който разказвал призрачни истории по Capital radio и го наели за целта. Човекът бил театрален актьор и нямал никакъв интерес от Maiden, но те го накарали да направи нещо от типа на Vincent Price и резултата бил невероятен.

Във филма за Number Of The Beast, Steve споменава, че песента някак си е вдъхновена от поемата на Robert Burns - Tam O' Shanter

При всеки случаи, това е една от най-силните и най-паметни песни на Maiden. Китарните рифове в средата на песента са изключително добри и вокалният диапазон на Bruce е изразен с продължителен крясък след интрото на песента. Групата получила доста критики от религиозни фанатици, някои от които дори не са си направили труда да чуят песента и да разберат смисъла й. Това внимание спечелило повече популярност за Maiden.

Ето и описанието на Mick Wall за конкретния случай:

..В Америка, където името на албума предизвика ураган от протести от нарастващата лява политическа група „Морално Мнозинство", които обвиняват Maiden, че почитат Дявола, а те се „опитвали да защитят децата си"...Steve Harris отговаря: „...Това е лудост, те напълно са изпуснали смисъла и очевидно не са прочели текстовете. Те просто искат да вярват в тези глупости, че ние сме сатанисти..."

Без това да окаже някакво влияние, шумът около групата просто задържал името им в новините на всеки град, който посетили през годината. Навсякъде имало деца, които били любопитни да чуят групата и да се уверят сами, което плашило родителите им...."

Mick Wall (2001) Run To The Hills – Официалната биография Iron Maiden – Преиздание стр. 228

Това вероятно е една от най-емблематичните песни на Maiden и техния първи хитов сингъл. Run To The Hills описва индианските войни в дивия запад. Текстът е представен първоначално от индианска гледна точка, а после от гледна точка на белия човек. Бърза песен в която барабаните напомнят за галоп на коне. Въпреки че е класика песента е твърде кратка, но пък изиграва важна роля при откриването на концерти по време на Maiden инавазията в Америка.

В текста фразата „..the only good Indians are tame.[единствените добри индианци са опитомените]..." вероятно съответства на американската пословица "The only good Indian is a dead Indian [Добрия индианец е мъртвия индианец] „Поговорката вероятно произлиза от изказване на Генерал Philip Sheridan (1831–1888) през 1869. При него се явил старият вожд на племето Команчи Toch-a-way (Див гълъб) и за да впечатли генерала му казал на английски „Ме Toch-a-way good injun" [..Аз Toch-a-way добър индиан]. Тогава Генерала, който е известен с това, че бил тесногръд човек и мразил индианците, просто се усмихнал и отвърнал: "The only good Indians I ever saw were dead." [...Единствените добри индианци, които съм виждал са мъртвите...] . Въпреки че Sheridan отрекъл че е казал това, фразата бързо станала поговорка, която се използва и до днес.

Тази кратка песен описва страха и несигурността през 30-те и времето на Al Caponе, или за 60-те когато братята Kray вилнели из източен Лондон. За албума групата трябвало да избира между тази песен и Total Eclipse. Оттогава групата смята, че може би Gangland е била грешния избор. Въпреки това, много хора смятат, че песента е много добра, но не и за стандартите на Maiden. И двете песни („Gangland" и „Total Eclipse") са единствените в написването на които е участвал и Clive Burr.

Total Eclipse е песен за деня на Страшния съд. Тя описва катастрофалния край на света след екологична катастрофа. Възможно е подтекстът на песента да е за опазването и запазването на Земята. Преди да бъде издаден албумът The Number Of The Beast, групата била затруднена в избора си коя песен да бъде включена в него - Total Eclipse или Gangland. Както става ясно са се спрели на Gangland и оставили Total Eclipse за B-Side. В последствие съжалявали за избора си и Total Eclipse била включена в ремастерираното издание на албума от 1998. Отлична песен, чието настроението се вписва идеално в тъмните мотиви на албума The Number Of The Beast.

Според феновете, това е може би най-добрата песен на Maiden и изобщо най-добрата песен на всички времена. Hallowed Be Thy Name описва мислите и емоциите на осъден на смърт човек, докато извървява пътя към бесилото. Една част от песента има голяма прилика с текста на песента на Beckett - Rainbow's Gold, на която 2 години по-късно Maiden правят кавър и я включват в сингъла 2 Minutes 2 Midnight.

 

...And though the end is near I'm not sorry
Catch my soul, it's willing to fly away...

* Hallowed Be Thy Name

 
 

[...И въпреки че края е близо, аз не съжалявам
Хвани душата ми, тя иска да излети...]

 
 

*Hallowed Be Thy Name

 

...And your bird she's singing
Catch your soul, he's willing to fly away...

 

*Rainbow's Gold

 
 

[...И птицата ти , тя пее
Хвани душата си, Тя иска да излети...]

*Rainbow's Gold

Историята в песента се разгръща от гледната точка на човек, който изправен пред смъртна присъда, изпитва болка, после ужас и накрая надежда, че ще се върне. Вероятно няма друг начин по който да се опише тази песен, освен като брилянтна и вдъхновяваща. Дългата инструментална пария в последната част е като надпревара с Phantom Of The Opera, а дълбочината на текста се откроява и превръща песента в уникат, който не можем да чуем другаде. Това вероятно е най-добрата песен писана някога.

PLAY

seventh-son-eddie.gif

Members Login