LANGUAGE/ ЕЗИК

tnotb banner

С Брус Дикинсън, като новия бляскав и скоклив вокал, Iron Maiden имат възможността да продължат играта, която са започнали на по-високо ниво. По това време Maiden решават да направят Дерек свой илюстратор – той няма да рисува за никой друг, а те няма да използват други художници. Интересното е, че същата сделка е направена и с легендарния продуцент Мартин „учителят" Бърч.
През Февруари 1982 Дерек вижда публикация на своята първа корица от Брус-ерата, неговия пълен с енергия, сякаш излязъл от филм Еди в битка с Дявола: сцена от корицата на сингъла „Run To The Hills".
Дерек коментира ситуацията така: „Нарисувах я по-този начин, защото исках да прекарам повече време в същинско рисуване, дистанцирайки се от досегашните бързи поръчки. Бях решил, че ще го направя така, и така и го направих. Показах картината на Род, той я хареса и я купи. Ако се загледате в оригинала на картината, или в нейно копие, ще забележите, че всъщност тя е нарисувана по-добре от другите. Това съм аз, рисуващ чудовища на фона на ясно небе". Род също споделя мнение по случая: „С Run To The Hills беше лесно. Дерек ни донесе картина на Еди, водещ битка с Дявола върху една скала, заобиколени от чудовища". Ние наистина много харесахме илюстрацията и помолихме Дерек да поукраси брадвата на Еди с пера, за да му придаде малко по-индиански вид, което щеше да кореспондира с темата на песента. Действията на американската кавалерия в творбата бяха изобразени чрез образа на Дявола.

art_run_to_the_hills_2

На следващия месец най-титулуваният албум на Maiden ще вдигне на крака всички. Озаглавен The Number Of The Beast от корица на албума ни гледа рошав и размит гигантски Еди, който държи на конци кукла на Дявола, който пък от своя страна дирижира на конци малък Еди.

albumThumb_3576_Iron_Maiden_-_The_Number_Of_The_Beast 163004_1_f

„В The Number Of The Beast има даже извънземни", започва Дерек „но нямах време да ги нарисувам. Това са просто щрихи и силуети, и отново щрихи и силуети. Действително нямах време да го направя по-интересен. Искаше ми се да нарисувам повече познати ликове, като Маргарет Тачър и други в пламъците, но просто не ми стигна времето. Корицата на албума бе правена всъщност за сингъл. Това бе още един уикенд работа. Звъняха ми в четвъртък и искаха да бъде готова в понеделник, поради което не спях през цялото време. Някои от елементите наистина са недовършени. Може би ще забележите крилата на Дявола, които би трябвало да са светкавици и в пушеци, а всъщност се губят някъде във фона на картината, но това пак бе поради липса на време. В началото исках дявола да представлява една един доста уродлив образ, но след няколко скици, направо започнах да рисувам и накрая се получи човешка фигура в много нестандартна поза, като, че ли трябваше да бъде по-изправен, но така и в процеса на работа, не успях да го дооправя. Използвах стойката на човек, е вярно доста поизгърбен, но все пак човек. В началото предполагах, че това трябваше да бъде портрет на Салвадор Дали, но се съмнявах, че някой би го оценил, макар, че приликата е доста голяма, с изключение на мустаците.

08

За нещастие и Еди беше с несполучлива поза, защото ако се наведете напред и носите тениска тя ще се развее напред, ... а сега изглежда просто дебел. Повечето отпечатани бяха и сгрешени, цветовете не бяха наред, а така се губеше голяма част от лукавството. Най-лошо бе с червения цвят. Червеното бе плътно наситено в самия Дявол. На практика от грешката в цвета те го бяха обезкръвили. По този начин се губиха малки детайли, които придаваха друг вид на картината. По-късно в печатницата се опитаха да оправят нещата, като върнаха червеното, но пък то изчезна в другите части от картината. Може би това е причината самата рисунка да изглежда малко постна. В Америка това бе добре направено. Там бе отпечатана в най-компромисния вариант. Това което бяха направили там е да засилят синьото, а то бе доста силно в оригинала това малко върна към живот изображението. Всъщност даже не мога да си спомня как изглежда оригинала, единственото, което помня са проблемите, които имахме при отпечатването. Надявам се, че новите постери са възможно най-близо до оригинала, както и копията качени на сайта".
Трябва да се отбележи, че някои от липсващите идеи на оригинала се виждат на плаката и по-точно това е липсващата част от копитото на левия крак на Дявола. Дерек всъщност е прав, че картината изглежда по-добре мрачна и дълбока.
Clipboard03„Завърших картината и я свалих долу, мислейки си, че това е само една корица за сингъл. Род я погледна, след което я заключи и прибра – О не ще използваме тази корица за албум, прибра я в шкафа и го заключи. Направи нова за сингъла – след което аз направих тази с Еди в пламъците".
„В ранните години анонсираме идеите си до Дерек доста пряко – отбелязва Род. Винаги можеше да осъществи това, което си бяхме наумили. Рисуваше точно това, което искахме и работата му бе винаги фантастична. Корицата на The Number Of The Beast бе поръчка за сингъла Purgatory. Идеята бе Еди да бъде дирижиран на конци, като самия той дирижира на конци Дявола. Работа на Дерек бе твърде добра, за това решихме, че няма да използваме тази корица за сингъл, а ще я запазим за някой албум. За сингъла решихме картината да бъде кръстоска на лице между Еди и Дявола, а другата окончателно решихме да я запазим. Малко по-късно когато Стив написа едноименната песен, картината сякаш ни се показа и така взехме решение, че това ще е корицата на новия ни албум. По-късно Дерек искаше да направи малки промени, но я харесвахме такава, каквато е".
Макар и предвидена за сингъл, картината е рисувана, така, че да може да се отпечатва в дванадесет инчов формат. „По това време все още правихме дванадесет инчови сингъли, което бе от голям късмет за нас, от картината нямаше да има загуби при печата заради размера".
За разлики от случката с заключването в шкафа, като цяло контакта с Род върви добре. „Винаги се договарях с Род когато групата бе на турне. В повечето случаи беше прав, винаги можеше да оцени добрата картина като я види. Лошото е, че не разговарях с никого, нито веднъж някой не се обади и да ми каже, че нещата наистина са свършени добре, албумът продава еди колко си или пък изобщо да ми съобщят нещо. Не знаех нито колко са продали нито нещо свързано с развитието им. Моето задължение бе да се съсредоточа в рисуването на картини. По отношение на плащането нямаше никакви проблеми – в това бяха наистина добри".
Всичко това навежда на един интересен въпрос – къде са всички тези картини сега? „Наистина не знам, не притежавам нито една от тях. Последното, което чух бе преди около десетина години, че Стив... той живее в голямо имение и има хранилище в него. Една част от него се използва за съхранение на купените от Стив картини. Мисля, че и Род има няколко от тях на стените си. Веднъж когато му ходех на гости видях Powerslave окачена, но Стив притежава по-голямата част и всички те са в хранилището. Когато продавам картина правата върху нея си вървят със нея. С обложките за албуми не е по-различно. Хората се вбесяват когато ги преследват художници с претенции върху правата на картината. В интерес на истината доста картини се обявиха и на търгове. Много от кориците на първите сингъли изчезнаха по време на печатането и оттогава са сменили много ръце като собственици. При възстановяване на ранната история на Iron Maiden има един смешен момент, как някакви служителки в печатниците били попитани дали ще им трябва картината от първия сингъл след печатането, а те съвсем безразлични отвърнали, че те повече нямат работа с нея и я подарили. Можете само да си представите за колко време са се задържали на работа след това (ха-ха)
Попитах Дерек кой всъщност е Еди разкъсан вампироподобен и има ли живот в него, откъде идва и накъде отива. „Нито едно от изброените. Както много пъти съм казвал Еди е по-скоро символ на младежкия искрен бунт, носталгия по отминаващите дни на пънка, но също така и предвестник на време, което още не дошло, но ще настъпи със сигурност някой ден. Просто нарисувах един труп които облякох и той трябваше да прави това и онова. Хубаво е, че винаги спасението е историята или името на сингъла, иначе трябваше да го обвържа с някаква легенда. Да определя каква е неговата философия, какво си мисли, какво прави и т.н. Но все пак ако трябва да сведем нещата до гледната точка на Еди, то тя би била – Какво може да се убие тази вечер".
Род е съгласен с философският профил на Дерек относно Еди. „Никога не сме давали на Еди живот, някаква легенда или дори глас. Феновете ни винаги са имали свои идеи за това кой или какво е Еди, може би това е и причината да оставим всеки да се забавлява със собственото си въображение. Самите картини ги подтикват към идеи, които те могат да развиват както си пожелаят. Мисля, че би било твърде скучно ако го бяхме характеризирали прекалено много. Даже и днес ни предлагат какви ли не възможности за оформяне на имиджа му – като например да сложим глас, да го фатализираме или обезсмъртим по някакъв начин или пък просто да го пуснем да се разхожда по улицата. В ранните дни за мен бе изключително забавление да се разхождам по сцената с маска на Еди или да отида до някоя радиостанция с нея, но постепенно това отмина. Особено смешно беше когато отидеш на среща с момиче с тази маска. Мисля, че един ден когато групата направи наистина последния си концерт, Еди ще стане филмова звезда".
Винаги съм се чудел дали Дерек вкарва текста и логото на групата в различните сингъли и албуми. „Не. Това се правеше винаги от дизайнер след приключване на работа по картината. В тези дни нямаше такива неща като компютри, а и това не беше моя работа. Винаги се използваше готова плака или фотография, които се добавяха после. По принцип е редно картината и логото да се правят отделно, за да могат след това да се използват рационално при отпечатването на плакатите или тениските. Понякога са ставали инцидентни грешки, като например съм забравял, че ще се слага логото, а същевременно съм направил множество малки детайли именно там където ще бъде логото. Няма значение всъщност сега, тъй като винаги можех да оправя нещата рисувайки още синьо небе, като случая с корицата на The Number Of The Beast". .. не е много от значение защото имахме навика да изрязваме части от логото и да слагаме елементи пред него . Така правихме със сингълите, но след като това стана албум някой просто трябваше да нарисува още небе отгоре "

„Много от картините са оставени нарочно с повече пространство. Когато рисувате квадратна корица на плоча, определено не рисувате в целия квадрат. Рисува се винаги в две-трети от пространството. Пресичате една черта, и ето ви последната третина, отредена за логото. В повечето случаи се почва с малък образ в средата, около който се надгражда останалата част от картината, защото при печат винаги после гледат така или иначе да центрират изображението, разтеглят примерно малко отляво или стесняват малко отдясно. Ако се рисува рекламен афиш или плакат за турнето, винаги се губи от страните. В такъв случай ако картината е в така нареченият критичен център винаги губиш една или друга точка от елементите. Идеята е самото изображение да бъде възможно най-центрирано. Същото е с кориците на списанията. Ако се прави корица на списание с фантастичен характер например, винаги се центрира главата на списанието в горната част на корицата, в лявата долна част се анонсира кратко съдържание, а в дясната долна се позиционира баркода, броя, цената. За това и единственото място за рисуване остава центъра, ако направиш изображението с изместена дясна страна рискуваш да бъде нанесен текст, който разфокусира изображението. При кориците на книги пък вече наистина трябва да се рисува само в средната третина, защото в горната част винаги седи името на автора, а в повечето случаи отдолу е заглавието на книгата. Ако пак изображението е леко в страни има опасност то да бъде застъпено с малко каре с текст от типа на „най-четения роман" или нещо от сорта".

tnotbClipboard02

„В по-късните години имаше същите проблеми с широкоформатните кутии за дискове, които обаче не оцеляха дълго време. Кутиите бяха наистина неудобни, изключително леки, много тънки странично и широки фронтално, а дискът бе позициониран точно в средата. Добре, че се използваха само в Америка и бързо излязоха от мода в този вид пакетиране. Те поставяха големи ограничения, защото трябваше да се спазват всички изисквания на квадратната картина, като отгоре на всичкото бе нужно разпъване, без да се наруши симетрията настрани. За мен това бе наистина трудно имайки предвид, че всичките ми картини бяха така рисувани, че при евентуално разтягане на дължина да могат да се използват за постери, а принтирането им да бъде много улеснено. Ако все пак има някакво разминаване на картината при печата на постера, се слага празна бяла бланка, която се запълва с текста, а после оцветява, т.е. дизайнерите имаха за задача хем да сложат текста, хем да не нарушат изображението в оригиналните му пропорции. Нещо подобно се получи при рядкото издание на сингъла The Number Of The Beast в Япония. Там образът бе изопачен и несъразмерен и имаше нужда от бърза промяна. Добавих към картината допълнително синьо и още небе в горната част. Имах за задача да направя дявола още по дяволски, но нещо в мен искаше той да има по-човешки вид. Затова пак се завърнах към идеята за Салвадор Дали – със заострени мустаци и изцъклени очи. Дяволът трябваше да бъде с изправени уши, но аз не исках да бъде така и докато се чудя как да го направя пак ми отне една седмица. Можех просто да погледна другата корица, но нали се сещате за заключената картина в шкафа, която не само, че бе заключена ами я видях чак след десет години.
Майкъл Акерфелд от Opeth оценява и до днес този портрет на Ригс „Когато бях по млад имах страхотен плакат на Еди, който държеше в ръката си главата на Дявола. Въпреки, че бях страхотен фен на Iron Maiden, а Еди бе символ за цялото ми детство плаката наистина ме стряскаше и израждаше по някакъв начин, затова реших да го сваля. Бях хем ужасен, хем силно заинтригуван. Плакатът веднага бе заменен от друг – този на който Еди забива британското знаме в земята. Оттам нататък реших, че и аз трябва да правя това. Извадих всички корици на Maiden и започнах да ги копирам. Тук наистина точната дума е копие, тъй като творбите не бяха одухотворени. В тях нямаше никакъв живот. Сега осъзнавам, че картините на Дерек са прекалено комплексни за мен".
„Любимите ми картини на Ригс си остават Powerslave и Life After Death. Те притежават толкова много детайли, скрити послания и завоалирани символи, в които наистина трябва да се вгледаш, за да откриеш. Мога да се вглеждам в тези корици с години. Мисля, че е брилянтна идеята Еди да стане символ на групата през годините. Та той е по-близо до музиката им отколкото самите членове. В Powerslave Еди е фараонът, не Брус, в Piece Of Mind Еди е психопат, а не Нико, в Killers пак той е убиецът, а не някой друг. Като се замисля Maiden е Еди, а Еди е Maiden"."
Разглеждайки наоколо изравям неизползван, но изключително красив портрет на нашия любим таласъм с бухнала коса тип Фара Фосет. Държейки го за пръв път от толкова време Дерек се замисля и споделя:" Всъщност изобщо не си спомням по кое време е рисувано това. Мисля, че е рисувано за турнето в Америка. Изглежда, че носи някакво яко тип „чичо Сам", да всъщност това е точно някакво „чичо Сам" военно яке, затова най-вероятно е от американското турне. Най-вероятно е картинка за тур програмата или нещо подобно. Направено е доста неловко – с водни бои върху статив. Ако се вгледате по-внимателно може да ви погълне. Има малки цапаници тук и тук, но нищо не може да се направи по въпроса когато рисуваш с водни бои. Трябва винаги да чакаш докато изсъхне, защото иначе започва да се стича. В такива случаи спираш да рисуваш и започваш да се молиш.

Clipboard01

Точно по времето на The Number Of The Beast здравето на Дерек се разклаща. Човешкият мозък е чувствителен и малко познат инструмент. Подобно на Денис Де Йънг от Styx, така и Дерек започва да страда от странен синдром на умората, вдига хронични температури от по около четиридесет градуса и през цялото време се чувства в неразположение. Всичко това се оказва в следствие на химикалите. „Имах много живачни пломби, и когато ми правеха нова можех да спя цял ден или два", обяснява Ригс. „Това ме събаряше бавно. По това време бях погълнал толкова много живак, че се бях натровил с тежък метал(хеви метъл). И това ако не е добро? Оказа се че имам висока чувствителност към живак. След това се натрових с пестициди, които направо разбиха живака в мен".
Дерек не иска да назове името на компанията, но есенцията на тази история е, че всъщност компанията която произвежда тези пестициди се занимава с... „Производството на военни нервнопаралитични газове. Понеже действително се бях натровил много сериозно, а трябваше да работя, се свързах с тази компания, която ми даде пестицидите, за да мога да „убия" живака по някакъв начин. Напълно сигурен в ефекта реших да ги изпробвам и напръсках целият апартамент с тях. Положението наистина стана още по зле. Постепенно не можех да се занимавам с нищо".
"Така приключи този синдром – с освежителна инфлуенция, но това не беше нито освежаващо, нито инфлуитивно. По някакъв начин от The Number Of The Beast насам се влошаваше. Отне ми десет години, за да разбера какво е. Добре, че Maiden ми плащаха добре, за да мога да се мотивирам да довърша работата преди да припадна. Питам се дали има някакъв шанс токсините да са се пропили в мен. Може да добре направена, но картината си остава токсична. За съжаление не мога да го докажа. С всичките тези неща изобщо не бива да ви занимавам".

This Material is taken from Derek Riggs book Run For Cover