LANGUAGE/ ЕЗИК

virtual xi banner

"The Angel and the Gambler" е първият сингъл от албума „ Virtual XI" , и е бил издаден в две части. Първоначално, без много замисляне, песента може да изглежда като безгрижна история за непоправим комарджия и ангел, който се опитва да го спаси, като го убеждава да спре хазарта. Но по неволен път, се получава и лека ирония. „Ангел", „покровител" също е и наименованието на даден богаташ, който финансира даден комарджия, като му дава от личните си пари, за да продължи клетникът хазартния си живот.

Песента е доста дългичка – почти 10 минути, но е леко по-повтаряща се, еднотипна от повечето от другите епични песни на Харис. Може би не ще ви хареса от първия път, но е напълно възможно песента да „израсне" и да ви привлече след няколко слушания, въпреки че бе напълно възможно да бъде поне малко по-къса и повтаряща се.

Това се получи от идея, която ме споходи докато карах по магистралата M4 към Уелс. Благодарение на Бога, че имах мъничък звукозаписен апарат в мен! Идеята ми напомни на The Who/U.F.O и затова го осъществих в такава насока. В песента присъства доста седемдесетарско чувство, което много ми харесва!

- Steve Harris

С лека ирония, това може също да бъде песен, разказваща ни за допълването на Доброто и Злото едно към друго, загатвайки, че тези две сили трябва да съществуват заедно, макар и на два различни полюса, и че не може да си представим едната, без да намесим и другата. Усещането за Добро автоматично събужда такова и за Злото, сякаш която и да е светлина неизбежно пробужда и носи сенки. Същото може да се каже и за живота, който не може да бъде разбран и осмислен пълноценно, ако смъртта бъде игнорирана. "The Angel and the Gambler" в този случай напомня на епизод от стария телевизионен сериал, "The Twilight Zone" , който подчертава абсурдността на един свят, в който властва само Доброто, и в който Злото въобще не съществува.

Ето и кратко резюме на историята, както е написана от автора Ray Kurzlweil:

" Комарджията не очакваше да бъде тук. Но след като е поразмишлява малко, стигна до извода, че все пак е сторил добрини през живота си. А пък и мястото се е оказа доста по-красиво и задоволително отколкото той си бе представял. Навсякъде бяха разпръснати прекрасни кристални полюлеи, най-изтънчените ръчнотъкани килими, най-разкошните ястия и, все пак, най-красивите жени, които показваха известен интерес към новия обитател на Рая. Комарджията врътна няколко пъти рулетката, и за негово учудване, числото, на което бе заложил, се падаше винаги. Залагаше ли залагаше, и късметът му бе повече от нещо изключително! Печелеше игра след игра. Действително печалбите му бяха малко подозрителни, и привличаха доста внимание от страна на наблюдаващите го служители, и, как без тях – от красивите жени.

И така продължаваше ден след ден, седмица след седмица, печелеше всеки път, натрупваше все по-големи и по-големи богатства. Всичко сякаш работеше за него. И той продължи да печели ли печели. И седмица след седмица, месец след месец, комарджията не спираше да печели и не губеше въобще.

След известно време обаче, това започва да става скучно. Комарджията се изнервяше малко по малко – печеленето започваше да губи първоначалния си смисъл. И въпреки това нищо не се промени. Той просто продължи да печели всеки път, докато един ден не сподели на ангела, който беше на смяна, че не може да понесе това повече. Раят изглежда не бе правилното място за него. Бе открил, че е предопределен за „другото място", и че точно там би искал да бъде той.

„Но това е „другото място", беше отговорът.

Ray Kurzweil [1999], The Age of Spiritual Machines

В песента, първите два стиха ни „запознават" с натрапчив комарджия, който няма особен успех, но продължава да опитва късмета си въпреки това, с надеждата, че нещата ще се променят ("But you're not gonna win, you'd better go back again"; "But you're down on your luck and what will the next day bring"). След това, първият бридж ни представя гледната точка на комарджията. Той сякаш се обръща към Бог, чудейки се защо е пратен ангел, който да го „спаси" от неговия до голяма степен безсмислен живот ("So what does it matter, so why don't you answer, so why did you send an angel to mend?")

Следващите няколко стиха може да бъдат обмислени като гледната точка на ангела (доста сарказтична бива тя) за живота на комарджията.

Nothing to lose but so much to gain

A little danger, it goes without saying

But what do you care, you're gonna go in the end

Сякаш тук играта е разгледана като живота на човека, животът и всички рискове, които трябва да поемем, въпреки факта, че накрая всички умираме – напускаме казиното, образно казано. И наистина, има толкова много да придобиваме по време на земния си път, а незначителната опасност е неделима част от него, и от това чиракуване, към което много се отнасят с думата „жизнен опит".

Последвалият бридж отново пробужда вероятността, че прераждането и проклятието могат да бъдат осъществени, в зависимост как е бил прекаран животът. Но комарджията се сблъсква с отговорностите си и се предава на съблазънта ("I'll suffer my craving, my soul's not worth saving, so why don't you go, just leave well alone") в стих, странно напомнящ на друг такъв, намиращ се в "Sign of the cross" : "Lost the love of heaven above, chose the lust of the earth below". Единствената разлика е, че тук комарджията съвсем осъзнато се отказва от предложението на ангела и от спасението, което той може да му донесе.

Последните стихове след китарните соло се състоят от предупреждения, отправени от ангелът, който увещава смъртния да бъде внимателен в изборите си, и да базира решенията си на жизнения опит, както и на вече направени грешки. ("You've made your mistakes, won't play it the same again") , както и го сгълчва за неговата глупост да продължава диренето си на безсмислено и маловажно удоволствие ("You have been warned but still you plunge in, you play high stakes but there's nothing to win"). Това може да се отнася за всички, които подлагат живота си на риск, търсейки други сензации и наслади, които може да не си струват никак в края. Съвсем очевидно, както и последният бридж изтъква, ние сами решаваме какво ще правим, а не някой друг.

За да приключа, трябва да спомена и няколко думи за повторението на припева. Въпреки че песента е повече от сносна, голям брой хора не я харесват заради тези повторения, а мой приятел веднъж дори шеговито я нарече „Ангелът и вечно повтарящият се хор". Тази явна злоупотреба (припевът бива повторен 12 пъти преди солата, и още цели 10 в края на песента!!!) може да е с някакво особено значение, но не става ясно какво е то. Може би „Ангелът" буквално стоварва тези думи, за да бъде по-убедителен и да разбере комарджията смисъла им. Със сигурност известен брой фенове на групата реагираха към тях!

PLAY

trooper-eddie.gif

Members Login