LANGUAGE/ ЕЗИК

virtual xi banner

98 98band01_s
 
Албумът

Virtual XI е вторият студиен албум на Iron Maiden с Blaze Bayley като вокалист. Въпреки че запазва типично мейдънското чувство и атмосфера, албумът е следващата стъпка в музикалната еволюция и повишена зрялост на бандата. Със сигурност винаги ще има хора, който няма да могат да приемат тази еволюция, но Virtual XI демонстрира, че групата е преминала през трудните времена на болезнения им преходен период и сега продължава да прави това, което може най-добре – да създава неповторима музика!

Обложката на албума е осъществена за пореден път от Melvyn Grant, и е своеoбразно завръщане към вече познатия на феновете стил на комикс-книжка. Може би обложката на "Virtual XI" е най-комплексната такава след "Somewhere in time" , изобразяваща момче, потопено във виртуална реалност от пламтящ холокост, където границата между виртуалното и реалността бавно започва да изтънява.

Както всички албуми на Iron Maiden след "Somewhere in time", "Virtual XI" ни предоставя лек намек за синтезатори като фон на някои песни. Също така могат да се наблюдават и малко повече вокални хармонии отколкото могат да бъдат наблюдавани в предишни албуми, като чудесен пример за това са "The Clansman" и "The Educated Fool".

Откъм музикална гледна точка, "Virtual XI" въобще не е чак толкова мрачен и носещ чувство за тъмно присъствие както предшественика си – "The X Factor" , и може би има повече прилики със "Somewhere in time" , и със своята футуристична атмосфера, и със сходния музикален стил. Може би едно оплакване спрямо "Virtual XI North American Edition" е промотирането на AOL и на CD опаковката, и на подобрената (можеща да бъде четена от компютъра) част от компакт диска – очевидно е, че европейската и английската версия са избегнали този комерсиален трик. Албумите в никакъв случай не трябва да бъдат обект на такива рекламни трикове, които според мен само развалят настроението и атмосферата на албума. Може би това е опит да се поощри „виртуалния" аспект на албума, но все пак едва ли има по-лош избор от AOL, така обруган от интернет обществото. За щастие, ако се пренебрегне подобрената версия на компакт диска, останалата част от албума е добра.

Опаковката на компакт диска съдържа също и илюстрации от компютърната игра на Synthetic Dimension – "Ed Hunter". Играта е FPS , представяща познати пейзажи от творения на Iron Maiden. Проблемът с компютърните игри е, че технологията им е виртуално остаряла едва ли не преди те дори да бъдат захвърлени настрана. След двадесет години музиката ще бъде също толкова силна, колкото е и днес, но компютърните игри ще бъдат един технологичен „динозавър".

Във всеки случай, Virtual XI отново затвърждава позициите на Iron Maiden като една от малкото още „дишащи" сили на хеви метъла от 80те години. Ако някой не се е убедил от "The X Factor", "Virtual XI" със сигурност е разрушил каквито и да е колебания по този въпрос.

Коментарите на Стив Харис са иззети от листа с преведени лирики, включен в японското двойно CD издание на албума.

Това е бърза и енергична песен която открива албума. От която са вдъхновени футуристичните мотиви на обложката. Тя се разказва за това да си толкова вглъбен в виртуалния свят, че границата между фантазия и реалност става много тънка и мъглива. Героя в песента дори развива параноя "I feel them closing in" [...Усещам че се приближават...] Което подсказва че съзнанието му сериозно е увредено от виртуалните му занимания и е затънал на дълбоко.

Въпреки че конкретната виртуална среда не е спомената в песента . От текста може да загатне че става въпрос за изживяването при игра на MUD (Multi User Dungeon) или MMORPG (Massively Multiplayer Online Role-Playing Game) в Интернет, която може напълно да завладее живота ти. Идеята за песента вероятно е дошла от многобройните истории в пресата за геймъри страдащи от така натеченото „кибер пристрастяване" Някои приемали игрите твърде на сериозно и стигали до там да се самоубият или да умрат от сърдечна недостатъчност в следствие на изтощение пред собствените си компютри
Futureal е съвсем ясно предсмъртно писмо ("when you're reading this then I will be gone"[...Когато четеш това няма да ме има...]) оставено от играч които осъзнава че близките му вече се тревожат но не мисли, че бърка. -"Whenever anyone seems to treat me like a freak, it makes me see I'm the only one who feels, that I know what is real." [Когато всички мислят че съм странен мe кара да си мисля че аз съм единствения който знае кое е истинско и реално...]
Тази лудост за съжаление не е рядко явление при хората играещи такива игри
Въпреки това повечето геймъри са напълно нормални и възприемат игрите именно такива каквито са – забавление. Само някои слабо характерни или комплексирани хора, изтърват края и възприемат игрите за по-голяма реалност от колкото самата действителност.

Важно е да се отбележи че Blaze преразглежда тази тема с концептуалния си албум от 2000 г. Silicon Messiah главно в текста на песента Hunger "From the first taste of this altered truth I knew I could not live the way that others do" [От първия досег до тази подправена истина знам, че няма да мога да живея както другите]
Всъщност Futureal е една чудесна песен за начало на албум с докачлива мелодия и хубави сола и може да се нареди сред добрите песни на групата

Това е една идея която имах от доста време но не успях да реализирам докато не почнахме да пишем песните за албума. Бях написал музиката и вокалната линия но нямах подходящ текст. Тогава помолих блазе да напише нещо и съм доволен за което.

Steve Harris

"The Angel and the Gambler" е първият сингъл от албума „ Virtual XI" , и е бил издаден в две части. Първоначално, без много замисляне, песента може да изглежда като безгрижна история за непоправим комарджия и ангел, който се опитва да го спаси, като го убеждава да спре хазарта. Но по неволен път, се получава и лека ирония. „Ангел", „покровител" също е и наименованието на даден богаташ, който финансира даден комарджия, като му дава от личните си пари, за да продължи клетникът хазартния си живот.

Песента е доста дългичка – почти 10 минути, но е леко по-повтаряща се, еднотипна от повечето от другите епични песни на Харис. Може би не ще ви хареса от първия път, но е напълно възможно песента да „израсне" и да ви привлече след няколко слушания, въпреки че бе напълно възможно да бъде поне малко по-къса и повтаряща се.

Това се получи от идея, която ме споходи докато карах по магистралата M4 към Уелс. Благодарение на Бога, че имах мъничък звукозаписен апарат в мен! Идеята ми напомни на The Who/U.F.O и затова го осъществих в такава насока. В песента присъства доста седемдесетарско чувство, което много ми харесва!

- Steve Harris

С лека ирония, това може също да бъде песен, разказваща ни за допълването на Доброто и Злото едно към друго, загатвайки, че тези две сили трябва да съществуват заедно, макар и на два различни полюса, и че не може да си представим едната, без да намесим и другата. Усещането за Добро автоматично събужда такова и за Злото, сякаш която и да е светлина неизбежно пробужда и носи сенки. Същото може да се каже и за живота, който не може да бъде разбран и осмислен пълноценно, ако смъртта бъде игнорирана. "The Angel and the Gambler" в този случай напомня на епизод от стария телевизионен сериал, "The Twilight Zone" , който подчертава абсурдността на един свят, в който властва само Доброто, и в който Злото въобще не съществува.

Ето и кратко резюме на историята, както е написана от автора Ray Kurzlweil:

" Комарджията не очакваше да бъде тук. Но след като е поразмишлява малко, стигна до извода, че все пак е сторил добрини през живота си. А пък и мястото се е оказа доста по-красиво и задоволително отколкото той си бе представял. Навсякъде бяха разпръснати прекрасни кристални полюлеи, най-изтънчените ръчнотъкани килими, най-разкошните ястия и, все пак, най-красивите жени, които показваха известен интерес към новия обитател на Рая. Комарджията врътна няколко пъти рулетката, и за негово учудване, числото, на което бе заложил, се падаше винаги. Залагаше ли залагаше, и късметът му бе повече от нещо изключително! Печелеше игра след игра. Действително печалбите му бяха малко подозрителни, и привличаха доста внимание от страна на наблюдаващите го служители, и, как без тях – от красивите жени.

И така продължаваше ден след ден, седмица след седмица, печелеше всеки път, натрупваше все по-големи и по-големи богатства. Всичко сякаш работеше за него. И той продължи да печели ли печели. И седмица след седмица, месец след месец, комарджията не спираше да печели и не губеше въобще.

След известно време обаче, това започва да става скучно. Комарджията се изнервяше малко по малко – печеленето започваше да губи първоначалния си смисъл. И въпреки това нищо не се промени. Той просто продължи да печели всеки път, докато един ден не сподели на ангела, който беше на смяна, че не може да понесе това повече. Раят изглежда не бе правилното място за него. Бе открил, че е предопределен за „другото място", и че точно там би искал да бъде той.

„Но това е „другото място", беше отговорът.

Ray Kurzweil [1999], The Age of Spiritual Machines

В песента, първите два стиха ни „запознават" с натрапчив комарджия, който няма особен успех, но продължава да опитва късмета си въпреки това, с надеждата, че нещата ще се променят ("But you're not gonna win, you'd better go back again"; "But you're down on your luck and what will the next day bring"). След това, първият бридж ни представя гледната точка на комарджията. Той сякаш се обръща към Бог, чудейки се защо е пратен ангел, който да го „спаси" от неговия до голяма степен безсмислен живот ("So what does it matter, so why don't you answer, so why did you send an angel to mend?")

Следващите няколко стиха може да бъдат обмислени като гледната точка на ангела (доста сарказтична бива тя) за живота на комарджията.

Nothing to lose but so much to gain

A little danger, it goes without saying

But what do you care, you're gonna go in the end

Сякаш тук играта е разгледана като живота на човека, животът и всички рискове, които трябва да поемем, въпреки факта, че накрая всички умираме – напускаме казиното, образно казано. И наистина, има толкова много да придобиваме по време на земния си път, а незначителната опасност е неделима част от него, и от това чиракуване, към което много се отнасят с думата „жизнен опит".

Последвалият бридж отново пробужда вероятността, че прераждането и проклятието могат да бъдат осъществени, в зависимост как е бил прекаран животът. Но комарджията се сблъсква с отговорностите си и се предава на съблазънта ("I'll suffer my craving, my soul's not worth saving, so why don't you go, just leave well alone") в стих, странно напомнящ на друг такъв, намиращ се в "Sign of the cross" : "Lost the love of heaven above, chose the lust of the earth below". Единствената разлика е, че тук комарджията съвсем осъзнато се отказва от предложението на ангела и от спасението, което той може да му донесе.

Последните стихове след китарните соло се състоят от предупреждения, отправени от ангелът, който увещава смъртния да бъде внимателен в изборите си, и да базира решенията си на жизнения опит, както и на вече направени грешки. ("You've made your mistakes, won't play it the same again") , както и го сгълчва за неговата глупост да продължава диренето си на безсмислено и маловажно удоволствие ("You have been warned but still you plunge in, you play high stakes but there's nothing to win"). Това може да се отнася за всички, които подлагат живота си на риск, търсейки други сензации и наслади, които може да не си струват никак в края. Съвсем очевидно, както и последният бридж изтъква, ние сами решаваме какво ще правим, а не някой друг.

За да приключа, трябва да спомена и няколко думи за повторението на припева. Въпреки че песента е повече от сносна, голям брой хора не я харесват заради тези повторения, а мой приятел веднъж дори шеговито я нарече „Ангелът и вечно повтарящият се хор". Тази явна злоупотреба (припевът бива повторен 12 пъти преди солата, и още цели 10 в края на песента!!!) може да е с някакво особено значение, но не става ясно какво е то. Може би „Ангелът" буквално стоварва тези думи, за да бъде по-убедителен и да разбере комарджията смисъла им. Със сигурност известен брой фенове на групата реагираха към тях!

Повърхностно погледнато, „Lightning Strikes Twice " разказва за наближаваща буря, и музиката само подсилва тази концепция с бавния си, тих старт, който скоро се разгръща в могъща мелодия с мощни китари, които могат да се наблюдава и при куплетите, и при припевите. Но хорът "maybe lightning strikes twice" добавя някакво скрито и мистично значение на песента. Всички знаем, че светкавиците никога на удрят на място, където са ударили преди, и за да се предположи нещо такова, трябва да е символ на надеждата и съдбата. Светкавицата принципно е смятана за съдбовен знак, но сякаш повествователят очаква друга криза отново да порази живота му, такава, която преди време го е сполетяла, и която почти сигурно ще се появи в живота му отново - "And as I wait and I look for an answer to all the things going round in my head I ask myself could it be a disaster and when it's maybe threatening to happen again." Като повечето по-добри песни, значението на тази е такова, че човек може да го интерпретира по много различни начини, зависещи от гледната му точка, а и изпълнението на песента е отлично!

„Песента започна първоначално като идея на Davey's, и ние просто я взехме оттам, дообработихме я, и я превърнахме в пълноценна песен. Написах текста докато аранжирахме музиката с Дейв, той хареса идеята на заглавието, и така всичко се осъществи."

Steve Harris

"The Clansman" е инспирирана от легендарния филм „Смело Сърце", в главната роля – Мел Гибсън. Друг филм, разказващ за историята на Шотландия излиза пак през 1995, наречен "Rob Roy" , и Стийв казва, че той също е подпомогнал вдъхновението за песента. Но, докато William Wallace е действителен герой за Шотландия и е подпомагал усилено борбата срещу Англия, Роб Рой, въпреки че е смятан за герой , не е бил нищо повече от крадец, двоен агент и измамник, който в интерес на истината никога не е направил нещо в борбата за свободата на родината си!

Песента описва борбата на шотландските кланове да се освободят от английско потисничество, а злонамерените хора, които се опитаха да намерят аналогии с Ку-Клукс-Клан в текста, грешат изключително много. Това е песен за свобода, за опълчение срещу поробител, и няма какъвто и да е намек за расизъм в нея – тези, които мислят, че има, нека отново прочетат текста! Припевът сам по себе си напомня изключително много за последния вик на William Wallace, гласящ простичкото „Свобода!" (в действителност, това едва ли е било повече от тих шепот, имайки предвид, че вътрешностите на горкия човек са били изкормени напълно). Това е типично епична песен в стила на Харис, равностойна на всички минали подобни парчета, включвайки "Rime of the ancient mariner " или "To tame a Land ". Всъщност, песента ще се впише прекрасно в който и да е от албумите на бандата от тяхната „златна ера".

„Започна като две различни идеи, които комбинирах, и проработи! Песента има леко келтско звучене от музикална гледна точка, и точно затова написах текст за шотландските кланове. Текстът на песента беше силно повлиян от филмите "Braveheart" и "Rob Roy".

Steve Harris


Без да задълбаваме, може да си помислим, че песента е за сблъсък на светове, като може би колизия между астероид/комета и земната повърхност. Това е концепция, която е била доста популярна през 90'те години на изминалия век, особено с блокбъстъри като "Deep Impact" и "Armageddon" , които насочват огромно количество публика към подобно събитие. Въпреки че текстът на песента не е от най-задълбочените, "When two worlds collide " е съвсем нелоша песен с добри рифове, мелодия, и сола.

Съвсем естествено, песента може да бъде погледната и от друг ъгъл – сблъсък, стълкновение между два различни свята, с различни култури. Може да бъдат походи, например тамплиери, нахлуващи в Йерусалим, и сблъскващи се с ислямския свят, или първата среща между европейци и индианци...Историята е пълна с подобни примери, и учудването и шока на различията на тези култури в повечето случаи носи смут, като едната цивилизация се опитва да унищожи другата, като накрая останат само "the anger, the pain of those who remain."

„Това пък дойде като идея на Дейв, който умуваше над това с Блейз, а по-късно аз се включих, дооправяйки някои места в песента, и аранжирайки песента. Дейв написа по-голямата част от музиката, а Блейз е отговорен за текста"

Steve Harris

Тази песен пък въплъщава реализацията, която повечето хора постигат евентуално, и посочва момента, когато те чак сега осъзнават, че образованието и идеалите им нямат почти никаква връзка с това, което е наистина важно и значимо в живота. Но песента също може да бъде възприета и като израз на надежда, и като разглеждаща върховното значение на живота (каквото и да е то).

Песента също е първата, където се споменава за бащата на Стив ( "I want to meet my father beyond"), който известно време преди това е починал. Другата песен, която споменава баща му е "Blood Brothers"("Just for a second a glimpse of my father I see"), която също е друга песен, засягаща живота, макар и на по-генерално равнище.

Музикално погледнато, песента е прекрасна, с много емоция, вложена в нея, много добра откъм вокално изпълнение, и типично мейдънски риф. Несъмнено, една от най-добрите песни в албума!

" Това започна сякаш невинно – само от китарната мелодия в началото, и доста добре си пасна с няколко други идеи, които имах наум. Песента се оказа доста силна и стабилна, и се превърна в една от любимите такива на Blaze от албума!"

Steve Harris

Песента тематично се отнася за широко разпространения страх, вграден и проникващ чак до ядрото на модерната общност. Като деца биваме научени да сме предпазливи спрямо чужди и непознати хора, и този страх се пренася и в обществото като цяло. Песента е дългичка, с няколко доста интересни промени на темпото, и прекрасна инструментална секция към средата й.

"Don't look to the eyes of a stranger " има доста интересна – и може би неосъзната – връзка с текста на "Killers". Докато там историята бива разказана през очите на атакуващия, тази тук е разказана от агонизиращия ум на жертвата. Вероятността да свързват една песен с друга е друг елемент, който прави Iron Maiden толкова велики!

„Това е друга идея, която се въртеше в ума ми от известно време, но нямах възможността да я развия в пълна песен досега. Исках да звучи леко оркестрално, защото имаше някакво величествено звучене. Злокобността също бе налице, и затова реших да направя края наистина луд и маниакален, мисля, че Jan не е много доволен от тази част, но според мен е перфектна!

Steve Harris

„ Como Estais Amigos" отдава почит на аржентинците, по-специално на войниците, който загиват във войната през 1982 срещу Великобритания. Заглавието на песента се превежда като „Как сте приятели". Налице тук е тъжно и могъщо настроение, и песента затваря албума по наистина впечатляващ и емоционален начин.

Конфликтът за Фолклендските острови произхожда от доста ужасната политическа и икономическа ситуация на двете държави, които едновременно заявяват, че тези обветрени скали в Южни Атлантически океан са техни. Инвазията на островите бил опит от страна на аржентинското правителство (военна диктатура тогава) да възстанови популярността си и да се оттърси от недоброволното „служене" на английския парламент. Масов национализъм и шовинизъм се надигнали в двете страни, подгрявани от техните лидери и медиите, и водещи до твърдения като „Островите са наши" или „Нашите войници се бият в една законна и истинска война" и от двете страни. Аржентинците и великобританците блажено забравяли своите политически различия и разминавания, както и постепенното си раздалечаване, за да се концентрират над случващото се във Фолклендските острови.

Това, което всички игнорирали било факта, че войницте, които били изпратени там, всъщност въобще нямали подготовката за такъв конфликт. Без особена подготовка, аржентинците били младежи, които дори не знаели за какво се бият (някои доклади твърдят, че някои от тях са били залъгани, че британците нападат родината, и въобще не са знаели къде се намират)! От друга страна, британските войници били тренирани професионалисти, които били напълно подготвени за битка в Европа, а не на 8.000 мили от дома им. Крайната равносметка : 255 британци и 750 аржентинци, не пресъздава реалните щети, породени от войната: много войници, взели участие и от двете страни, по-късно страдали от пост-травматичен стрес, неориентираност, а числото на самоубили се се покачило неимоверно много. Не е особено изненада, имайки предвид, че голяма част от атаките са дегенерирали в ръчна схватка с байонети и ножове – едно от най-ужасните преживявания за един войник!

Shall we keep the fires burning

Shall we keep the flames alight

Should we try to remember

What is wrong and what is right

Това сякаш е молба, опит да бъдат усмирени и двете страни на конфликта, и да се изкорени всякаква омраза, която е била просмукана преди, че дори и сега. Саможертвата на тези, които са се били, и тези, които са загинали, не трябва да бъде забравена, и трябва да служи като урок за следващите поколения. Тъжна е случката на един концерт на групата в Аржентина, където малка групичка т.нар. „фенове" всели смут по време на "The Trooper". Тези хора съвсем ясно все още имали нещо против Великобритания, дори 20 години по-късно, и съвсем не разбират реалното значение на развяването на т.нар. "Union Jack" точно по време на тази песен ( Шарън Озбърн прави същата грешка по време на шоу в САЩ през 2005). Глупаво е хора като тези да поддържат безсмислени и ненужни кървави конфликти и да донасят отново спомена за ужаса и тъгата от предишните скръбни събития.

No victory and no vanquished

Only horror, only pain

„Това бе написано от Jan и Blaze , като Jan се занимаваше с музиката, а Blaze с текстовете и вокалните настройки. Тъжна и същевременно мощна песен е това , доста мрачна и драматична, отнася се за войната за Фолклендските острови. Мисля, че е неповторима песен, която да закрие албума".

Steve Harris