The Unbeliever' е друго интроспективно и навътре насочено парче, може би най-нестандарната и неразбрана песен от албума. Много хора не я харесват, най-вече в началото, но тя не е толкова лоша, колкото изглежда и ако си дадеш време, за да се приспособиш към особения й стил, след няколко прослушвания ще започне все повече да ти харесва, особено с припева и инструментала в средата.

Почти като 'Judgement Of Heaven', тази песен описва усещането на депресия и вътрешното чувство за грозота, както се вижда от първия стих:

When you start to take a look within
Do you feel at ease with what you see
Do you think you can have peace of mind
And have self-belief or be satisfied
Do you think you even like yourself
Or really think you could be someone else

Но същият този човек, който "вярва, че го очаква небесният Съд" ("believed Judgement of Heaven [was] waiting for [him]"), също така осъзнава, че "През целия си живот е бил заблуден, че вярата му се е изплъзнала" ("All [his] life... [he's] run astray, let [his] faith... slip away" и свършва този по-скоро мрачен и интровертен албум с наистина добър съвет, че всеки трябва да се замисли малко повече:

Are you scared to look inside your mind
Are you worried just at what you'll find
Do you really want to face the truth
Does it matter now, what have you got to lose
Try release the anger from within
Forgive yourself a few immortal sins
Do you really care what people think
Are you strong enough to release the guilt