Написана за войната в Босна (1992–1995), 'Blood On The World's Hands' описва ужаса, несправедливостта, и бруталността, които се случват по това време на това малко място от планетата, въпреки че това би могло – за съжаление – да се отнася и за останалата част от света. Парчето се отличава с интересно басово интро, което може би съответства най-близко на интрото в 'Innocent Exile' от албума Killers.

Реакцията към подобни конфликти, където и да са те, могат да варират при различните хора или дори да зависят от настроението, когато е получена информацията ("Sometimes it makes me wonder, sometimes it makes me question, sometimes it makes me saddened"), но Steve изразява тук много точно, какво всяко нормално човешко същество би почувствало, получавайки такива новини: "това винаги ме разгневява" ("always it makes me angry"). Териториалните и/или етническите войни са може би най-вбесяващите от всички, с крещящата несправедливост, която ги съпътства. Масовото клане на хора, защото изглеждат различно или мислят според своите вярвания е просто нетърпимо.

Войната на Балканите в средата на 90-те години е свидетел на най-зверско отношение към човешки същества на европейска почва от времето на нацистките изстъпления през 30-те и 40-те години. Целият свят знаеше какво става от репортажите на военните кореспонденти и кадрите, излъчвани всяка вечер в телевизионните новинарски емисии ("But when you can see it happening, the madness that's all around you"), и въпреки това никой всъщност не се опита да предотврати тази варварщина ("Nobody seems to worry, the world seems so powerless to act"). На силите на ООН, изпратени в зоната на бойните действия, дори им беше изрично заповядано да не се намесват и дори да не отвръщат на огъня, когато стрелят по тях!

Песента също така поставя под съмнение "западния начин на живот", който се предполага,че е толкова безопасен, че се смята, че конфликтите в днешни дни са невъзможни: "сигурността на един свят, който всеки ден донася ново убийство, някъде някой умира от глад, а другиго изнасилват жестоко" ("security of a world that brings one day another killing, somewhere there's someone starving, another a savage raping"). Това описание идеално подхожда на онова, което става точно пред очите ни, а дори и "в съседната къща" ("right next door")! Войната в Босна видя не само масовите кланета, които се случват в повечето конфликти, но също и възраждането на концентрационните лагери – не си ли взе поука светът от нацистка Германия? – където хора бяха държани и оставени да умрат от глад просто, защото принадлежат към определена етническа група или имат различна вяра. Освен това, "жестоките изнасилвания" ("savage raping(s)"), които са част от войната, откакто съществува човечеството, бяха използвани системно през тази война за отвратителната цел на "етническото прочистване ". Жените от една етническа група биваха изнасилвани до смърт или докато не забременеят от нападателя си, в който случай биваха задържани, докато прекратяването на бременността е било невъзможно и следователно е трябвало да родят детето на "врага", след което собствената им общност ги е отхвърляла, а също така са развивали такава омраза към себе си, че много често са се самоубивали.

А "междувременно някой ни се присмива" ("meanwhile there's someone laughing at us.") Това вероятно се отнася за бившите управници на Югославия, които са извършвали ужасните си деяния пред цялата международна общност и са се присмивали на факта, че са могли да го правят с пълна безнаказаност (нещата се промениха след създаването на международния наказателен съд, въпреки че една "световно - водеща" държава все още смята, че е над такива закони). "Казват че нещата тръгнали към по-добро" ("They say things are getting better"), ами в това всички правителства биха искали да повярваме, въпреки че е много трудно, когато виждаш "лудостта, около теб" ("the madness that's all around you").

Преди внезапния й край ("Someone should..."), песента ни напомня, че споменатите ужаси са се случили съвсем наблизо: "Хаосът е оттатък границата" ("There's chaos across the border.") Всъщност никоя Западна държава не е защитена от такива събития, случващи се отново и отново на тяхна територия и, ако не сме внимателни, "един ден това може да се случи и на нас" ("one day it could be happening to us"). Така че, нека се замислим над това и да работим заедно, за да направим света едно по-безопасно място за идните поколения.