LANGUAGE/ ЕЗИК

x factorr banner

'Fortunes Of War' описва душевното страдание на завърнал се от война войник – кошмарите, гласовете, и ужасните спомени. Това го прави добър двойник на 'Afraid To Shoot Strangers', където се описват страданията на войник, който трябва да замине на война. Може да се свърже и с 'The Aftermath', въпреки че няма същата историческа специфичност и се рови в тъмните мисли на всеки войник връщащ се от който и да е конфликт от 20-ти век нататък.

Steve Harris описва точно какво се случва в мислите на онези, които са воювали, след завръщането им в нормалния цивилен живот, когато се изправят лице в лице с онези, които са гледали конфликта отдалеч: "I can't help but feel that I'm on my own, no one can see just what this conflict has done to the minds of the men who are on their way home." Чувството за неразбиране и самота се подсилват от контакта с хора, които колкото и да се стараят, просто не могат да разберат какво може едно изпитание като войната да причини на някого и съвсем естествено е онези които са воювали често да търсят своите бивши другари по оръжие, за да бъдат обградени отново с хора, които са преживяли същия ад, и които разбират. Те са душевно "белязани за цял живот" ("scarred for life") и много често се налага да се изправят пред последиците сами, "the vivid scenes and all the recurring nightmares."

Онези, които никога не са били изправяни пред бойна ситуация предлагат обичайните баналности, че "времето е идеалният лечител, че кошмарите ще отминат" ("time's a perfect healer, that the nightmares they will come to pass") – но те никога не минават. Повечето ветерани накрая "заживяват в един собствен свят" ("living in [their] own world") и често се питат дали са нормални ("Дали наистина не полудявам?""Could I really be going crazy?"). Силата на характера и понякога малко професионална помощ могат да осигурят на бившите бойци един на външен вид "нормален" живот и да загърбят душевните рани, необходимата предпоставка да "продължат нататък".

Като 'Afraid To Shoot Strangers', песента почва нежно с няколко акустични китари и ниско пеене, но след това преминава в бавен и тежък ритъм, който смътно напомня за Black Sabbath. Тази песен беше малко критикувана, че била прекалено "универсална" (generic), но това съвсем не е вярно. Тук няма дори далечно подобие на универсалност, и това парче е една невероятно силна песен, изпълнена с тъмни емоции. Тя е измежду най-добрите песни в албума.

PLAY

seventh-son-eddie.gif

Members Login