'Lord Of The Flies' е по едноименния роман на William Golding от 1954 г., по който също са направени филми през 1963 и 1990 г. Историята разказва за група ученици, които са изоставени на тропически остров, и които постепенно се превръщат в племенни диваци. Това е енергично парче, чийто текст възхвалява животинското, което е вродено във всеки човек. Тази тема е също преобладаваща в историята на 'The Edge Of Darkness', където мъж обитава сърцето на джунглата и освободен от всички социални условности, се превръща в неописуем дивак.
В романа, намерението на Golding е ясно да се противопостави на предишни подобни случки, където хора, изпаднали на пуст остров, са си сътрудничили, за да пресъздадат отново цивилизацията, каквато я познават. В тази по-реална история, ние виждаме деца – възприемани обикновено (и често погрешно!) като изображение на невинност и честност – да се връщат към племенната диващина на нашите предци, и да унищожават всички следи на вежливост, че някои се опитват да запазят. Тъй като Golding е бил учител, може да приемем със сигурност, че той е наблюдавал държанието на децата в училищния двор и си е направил правилните заключения: липсата на социални ограничителни условности, които втълпени у възрастните чрез тяхното възпитание и образование, е съвсем очевидна в начина, по който по-малките деца изграждат взаимоотношенията си с другите. Дворът в детската градина е по същество една джунгла, където най-силните просто се опитват да смачкат най-слабите. Махнете дисциплината и реда, които обществото на възрастните налагат и ще се окажете сред банда малки диви животни, които "просто искат да си живеят живота." ("just want to live [their] own fantasy.") (Опровержение: не казвам, че всички деца са кръвожадни животни или нещастни техни плячки, тъй като това също зависи и от отделните им личности – немаловажна човешка особеност.)
Всеки герой от романа представлява част от човешката природа, която или е държана настрани, или избутана напред от обществото, за да стане обществения живот, колкото се може по-мирен. Парчето вижда историята най-вероятно през очите на Jack, който изобразява злото и насилието, тъмната страна човешката природа. Първоначално е бил момче хорист в църковен хор, след което се превръща в "вожда" на "племето" и отхвърля всички социални условности, които правят възможно съществуването на цивилизованото общество – "Кой го е грижа кое е правилно и кое не е.... На нас не ни трябват морални принципи " ("Who cares now what's right or wrong [...] We don't need a code of morality." Ralph и Piggy, съответно защитаващи цивилизацията и крехката интелигентност, се опитват да му се противопоставят и да се уверят, че всички са подслонени и нахранени както трябва, докато Jack се интересува единствено от лова – не за храна, а за тръпката от самия лов ("I've found that I like this living in danger").
"Lord of the flies" е буквален превод на гръцката дума Beelzebub, термин използван за юдейско-християнското понятие за сатаната, или олицетворение на злото. Онова, което се изтъква в романа, както и в песента, е че това зло съществува във всички нас, и ако социалните бариери спрат да съществуват по каквато и да е причина, се освобождава в екстремни ситуации - "What was meant to be is now happening." Това "Something willing us to be lord of the flies" е просто самите ние.
