'Sign Of The Cross' е истинска Harris-ова епическа поема, дълга над 11 минути. Започва с ниско и зловещо звучене като в грегорианско песнопение, и бавно изгражда тъмно и мрачно настроение, преди внезапно да изригне в бързи и силни стихове и припеви. По средата, в парчето доминира дълъг инструментал, който много прилича на ранния шедьовър 'Phantom Of The Opera'. Инструменталът преминава през цялата стилова гама на парчето, от приятното грегорианско песнопение през прекрасното рифово звучене на Maiden до кулминационните китарни сола. Това парче не може да бъде описано по друг начин освен като шедьовър.
Текстът на нападобяващото грегорианско песнопение звучи като "?ternus halleluiah", или "Praise The Eternal", като песнопението от самосебе си създава идеална атмосфера за началото на това мрачно парче. "Единадесетте свети забулени мъже"The "eleven saintly shrouded men" донякъде също са предмет на полемика. Кои са тези мъже? Броят им също не е ясен. Дали "единият отпред в високо вдигнатия кръст " не е дванадесетият или е част от 11-те? Някои твърдят че това са Апостолите, чийто брой е 12, без самоубилия се Юда Искариотски, с което остават 11. Но които и да са те, и каквото и да представляват, те създават интересна връзка с някои от текста на една от ранните песни на Genesis, 'Supper's Ready' от албума Foxtrot album (1972), в който също има доста религиозни образи, и като 'Sign Of The Cross', е много дълга песен съставена от много части:
Six saintly shrouded men move across the lawn slowly
The seventh walks in front with a cross held high in hand
Първият стих показва разказвача "застанал сам срещу вятъра и в дъжда"("standing alone in the wind and rain") и изплашен. Изглежда разумно да се приеме, предвид темата на песента, че го е страх от Инквизицията, която е "дошла да измие греховете [му]"("come to wash [his] sins away"), и той осъзнава, че "вярата ще бъде поставена на изпитание" ("faith will be put to the test").
Друг признак, че тази история може и да разказва за човек изправен пред изтезанията на Инквизицията – това отвратително явление, чиито изнудвания и широкомащабна жестокост могат да се сравнят в Западна Европа единствено с нацистите през 20 век – е че някой задава "въпроса отново и отново" (asking the question time and again"), като е добре известно, че евфемистично са наричали мъчението "Въпросът" ("The Question"). При такова страдание, разказвачът се чуди "защо Бог все още го закриля, дори и когато не заслужава" ("why then is God still protecting [him] even when [he] do[es]n't deserve it"), показвайки, че признава, че има съмнения относно собствените си вярвания и че не е достоен за божествената закрила. Това изказване е също примирение със своята съдба, тъй като е "дарен с вътрешна сила, която някои биха нарекли покаяние" ("blessed with an inner strength, some they would call it a penance"). И ето, той сякаш смята, че като не може да умре въпреки болката, която понася, това наистина е "покаяние", но в крайна сметка, животът не се ли състои именно в това? Както и да е, неговите съмнения включват дори увереността , че "и да се моли на Бог, няма да оживее" (praying to God won't keep [him] alive"). Всъщност, известно е, че молитвите никога не са постигали нищо конкретно, иначе светът би бил много по-хубав.
"Те ще си кажат молитвите, когато му дойде времето" ("They'll be saying their prayers when the moment comes.") Тези "свети забулени мъже" ще се молят, когато запалят кладата, и ще се молят отново "в деня на страшния съд", докато разказвачът изглежда убеден, че те го осъждат, докато той е невинен и не е извършил голямо престъпление – със сигурност не и ерес – и че виновните са ония, които "ще прокървят, когато настъпи моментът", а той ще получи прошка и "Бог ще погребе душата му". Най-вероятно това е, което много жертви на Инквизицията са чувствували, когато са се качвали на кладата, за да изгорят за ерес, която са били убедени, че не са извършили.
Връзката с чудесната книга – и с не толкова чудесния филм - The Name Of The Rose е може би в припева: "The sign of the cross, the name of the rose", въпреки че това изглежда е единствената прилика с романа на Umberto Eco (или с филма на Annaud!). "Огънят в небето" е вероятно също така озаряващият небето огън на горящиге клади. Във всеки случай, ако това парче успее да запали интерес към тази класическа история, то тогава ще бъде дори много повече от музикален шедьовър!
Последните редове обаче са твърде интригуващи: "Изгуби любовта на небето горе, избра страстта на земята долу"("Lost the love of heaven above, chose the lust of the earth below.") Възможно ли е това да се отнася за филма/романа The Name Of The Rose, където Adso, младият монах, разказвачът на историята, е имал сексулно преживяване с млада жена (която по-късно е осъдена за вещерство и в която той се влюбва, въпреки че накрая трябва да я напусне – но никога няма да я забрави!), което означава, че е нарушил обета си за въздържание като свещенник? Това може да потвърди, че мъжът в 'Sign Of The Cross' е всъщност член на религиозен орден, вярващ, който застава с лице към своите съмнения. В живота всички имаме убеждения, и понякога се случват събития, които силно подкопават тези убеждения, като дори напълно ги разрушават. Тогава всички ние оставаме със страха от неизвестността, която стои пред нас.
