Знам, че изглежда много дълго, но пък надявам се да ви хареса ( на тези които го прочетат до края
)
Днес (Събота 09.05.09) се събудих към 8:00, към 9:00 имах среща с един агент, да си взема пакатката (бележка към себе си: Не давай нкога повече палатката на никой
, след това се заврях в гаража да си сменям кормилото на мотора.
Успях да го направя за около час, което си е постижение и след това трябваше да го пробвам , разбира се
Звъннах 2-3 телефона, получих 2 оферти – Ловеч и още някакво място на около 90 км. от София, не му помня името.
Метнах палатката, спалния човал и една раница с малко дрехи и тръгнах към Нели...
Още не знаехме на къде точно ще ходим и отсавих съдбата (която в случая беше представлявана от монета от 20 ст.) да реши.
Пдна се Ези – Ловеч.
Срещата – на Щел-а на Ботевградско в 1:30.
Към 12:30 бяхме там. Нямах си друга работа и нещо си човърках по мотора, докато Нели пиеше кафе и чакахме другите да дойдат.
Както човърках, реших, че една гайка е слава и трябва да я стегна.
Да ама явно кафето което изпих ми даде някаква огромна сила, или пък болта беше слаб, но факт – болта се скъса.
Ами сега, седалката няма на какво да се държи...
Реших, ще сменям болта.
Да, ама японеца не сложил обикновен болт, ами заварил там нещо си с резба, та няма смяна...
Наложи се да разглобя половината мотор за да го разбера. По това време започнаха да пристигат разните му там хора с разните му там мотори. Трябва бързо да събирам моя.
За късмет адаша се забави, та той отнесе хляба за закъснението
В крайна сметка към 2 и нещо тръгнахме за Ловеч.
Пътя – не особено натоварен, мотора – да.
Изостанахме доста, но на Ябланица се настигнахме (другите бяха спрели
Разбрахме се все пак да продължим заедно до Ловеч, та на някой им се наложи да намалят скоростта. Забравих да кажа , че моторът ми не е от най- бързите - 100-110
Ама на мен това ми е достатъчно.
Към 17:00 пристигнахме в Ловеч и там, направо в кръчмата.
2-3 бири, малко мотаене из центъра и към палатковия лагер.
Разпъване на палатки – 30 мин. След това обратно в кръчмата
Още 2 бири и на концерт.
Bonfire се представиха на ниво, не ги бях слушал подробно и явно ще трябва да оправя тази грешка, Kingdom Come – някой описваха като Led Zeppelin, други твърдяха, че дори са по – добри. Иситната – нещо средно между Zeppelin и Depeche Mode. Много електроника мамка му. Не издържах. 5-6 песни и стига толкова.
Отделно някакви келеши по на 10-11 години се мотаха насам- натам, полу-голи, полу-пияни, полу-надрусани. Изнервих се максимално. Пак в кръчмата.
Тоя път кола, че нали ще карам до палатките.
Я ! то стнало близо 2:00, марш по леглата (спалния чувал
На следващата сутрин слънцето, бръмбарите, жабите, всякаквите там гадини издаващи някакви звуци, включително хората станали преди нас, ни събудиха към 9:00
След като предния ден надух главите на всички, че трябва да отидем до Крушунските водопади, след кратко измиване на очите, зъбите и каквото още може, запалихме моторите и към слео Крушуна (около 30 км. От Ловеч
Там какво да видим Училищен автобус с около 50 баби и дядовци тръгнали и те на водопади...
УЖАС, минаха пред нас.
Добре поне че имаше биричка.
2 кебабчета, 1 питка, 2 бири - 4.50лв, за всичко останало има Master Card.
И ... към водопадите.
Ате... не могат да се опишат, ще кача снимки и ще сложа линк, но това като се прибера.
След това се отправихме към Деветашката пещера.
Таков място немаааа. Оно голямо, с дупки, с река ... ще видите от снимките.
И нищо не свършва до тук.
Някой имат и книжки с печати, сещате се, за това – Троянския манастир (не за друго, най- близо е
Ама точно до манастира- една хубава кръчама, “Ханчето при Ванчето”
ГЛАД – първо хапване, манастира няма да избяга.
Докато още си поръчвахме се чухме и с още гадове.
В крайна сметка след около 15 минути бяхме около 18 човека на една тераса и 4 маси – банкет!
Менюто – задължителните пържени картофи, бири, таратори, води, слатаи и избирателно - боб чорба, задушени гъби, свински сач, някакъв сготвен език, сланина по селски, катък, някакви убийствени чеснови пърленки, люти чушки и какво ли още не. Спирам до тук, защото като се сетя и огладнявам, а преди малко ядох, не ме е срам.
Та хайде да ходим в манастира за печати.
Както казах- манастира няма да избяга, ама лелката с печата – да.
2-3 човека се опитаха да я догонят, но онази не искаше да им бие по един печат.
Толкова бяхме преяли и препили, че сигурно 1 час лежахме по моторите, по земята и кой където намери. Ядохме и сладолед. Винаги има място и за нещо сладичко.
Някакъв чичка ни усети и дойде да си предлага стоката – РАКИЯ, домашна троянска сливова, от сушена слива без костилка.
- Елате да я опитате, безплатно е !
Не издържах, една глътка и:
- Дай една бутилка...
Айде стига толкова туризъм, време е за Dokken.
Обратно към Ловеч, задължителното спиране в кръчмата (Булгаро, забравих да спомена, ако ходите до Ловеч, това място е задължително, в началото на главанта улица е, има дървени маси и пейки отвън, а персонала е с много яки оранжеви тениски, на които на гърба имат име и номер, като на футболистите
Бира, две, три и към сцената.
По пътя обаче имаше една шатра в която някакви хлапета играеха Guitar Hero.
Трябваше да се пробвам...
Нищо не спечелих (имаше и награди
, но пък беше много яко.
Хайде, Светло And The Legends започват.
Ска веселба с участието на местна група скинчета, които чакаха Бате Гойко, за да си спретнат едно хубаво пого.
Отново малките келеши, циганите и някои бабички, дето не знаят какво е това, ама нали е на сцена и е на аванта, давай да се бутаме отпред.
Изнервих се.
Пак не издържахме до края, пък и трябваше да ставаме рано на следващия ден (Понеделник
защото сме на работа
Отново до кръчмата, този път на безалкохолно, куките дебнеха.
До нови срещи на персонала и към палтките.
На следващата сутрин т.е. днес. Ставане – 6:00 6:20
Скъване на багажа и в 7:00 към София.
Бензиностанцията – до горе....
Мамка му, колко е студено в 7:00 на мотора...
Малка почивка след едва 50 км. за да се стоплим и “Трайчо” да изгрее.
Пристигане в Софя – по разписане. 10 без малко.
В Офиса – 10 без 1 мин.
Горе – долу от толкова седя пред компютъра и се чудя от къде да започна.
Май разбрахте от къде
Това ми се случи не само днес, а и Събота и Неделя.
Незабравимо!
Хайде да идва следващата (неработна
Събота, че не знам как ще издържа в София.
След като спира да ми се върти главата осъзнавам, че един колоездач се е залетял от на майната си, за него светофари няма и аз съм му била на пътя. Та от къде на къде ще пресичам аз на зелено!? Акъл нямам ли??? 
![[Image: 24042009084.jpg]](http://img208.imageshack.us/img208/8358/24042009084.jpg)
