Стив и групата пробват различни похвати да наложат свой собствен почерк по време на сценичните си изяви много преди първообраза на Eddie да се появи върху корицата на техен албум. След като Dennis Wilcock (бивш техен вокал) напуска групата, един образ наречен Dave Beasly се нагърбва изцяло със сценичното им поведение и скоро се сдобива с прякора Dave Lights (Святкащия Дейв) поради налудничавите си идеи, целящи да подобрят сценичното шоу с всевъзможни атрибути като барут, саксии, светлини и дори части от прахосмукачка. Веднъж той поставя в основата на сцената, зад логото на бандата голяма маска, с която се сдобива в художествената академия и модифицирайки помпа за въздух, обикновено ползвана за аквариуми, постига ефекта на бликаща изкуствена кръв, излизаща от устата на маската по време на песента "Iron Maiden". Феновете кръщават куклата Eddie The Head (Еди Главата) , свързвайки я с добре познатата по онова време шега, която звучи горе-долу така:

" Една жена родила отроче, което имало само глава. Докторът и казал, че не е нужо да се притеснява от този факт, тъй като в промеждутъка на една до пет години на добрия малък Eddie ще му израсне съвсем съразмерно и удобно тяло. Така пет години по- късно бащата на Eddie влязъл в стаята му точно на рожденния му ден и казал: " Е, днес е твоят рожден ден и ето какво момче- ние имаме изненада за теб", след което Eddie проплакал: " О, не! Не още една проклета шапка".

…… Eddie се превръща в запазена марка на бандата, но все още е само една глава на сцената и нищо повече, до момента в който групата наема Derek Riggs, чрез техният мениджър Rod Smallwood, да направи така дълго чаканото тяло на Eddie. Групата решава да пази “новата” визия на Eddie в тайна от всички, до излизането на първия им албум, ето защо този Eddie, който е на сингъла “Running Free”, се крие в сенките.

.....Действително лцето на Eddie е изобразено още с появата на първия албум и тъй като все още има "чудато" лице, Derek скоро се заема с задачата да го промени. Не след дълго Eddie се появява в британската преса предизвиквайки първата си полемика, дължаща се на обложката на "Sanctuary"(дясната снимка) сингъла, на която Eddie е изобразен как пробожда смъртоносно Британската прайм-министър Margaret Thatcher ,понеже тя вече е скъсала от стената плакат на Iron Maiden. По- късното издание на "Sanctuary"е трябвало да бъде цензурирано и поради това черна лента бива слагана на очите и, но тази лента присъства само в британските издания.

....Отмъщението на Марги е бързо, съдейки от обложката на сингъла "Women In Uniform", (снимката в ляво), на която тя причаква от засада, за да застреля Eddie с пушка. Тази обложка предизвиква втора по-неразгорещена дискусия причина за която се явяват шепа обидени феминисти, обвинявайки Maiden в сексизъм. Причината е, че тук Eddie се разхожда, хванал под ръка медицинска сестра и една ученичка. Така или иначе никой не взема присърце този протест.

.....Последната значима дискусия, която Еди предизвиква, е шегата с отхапването на главата на Ozzy Osbourne. Тази закачка е по повод един концерт, на който Ozzy отхапва главата на прилеп. От лагера на Ozzy обаче не оценяват по достойнство тази шега и Maiden се принуждават да оттеглят тази картинка.

......Друг много любопитен факт от историята на Eddie е, че единтвено върху обложката на двойният лайв албум "Live After Death", талисманът се появява от собствената си надгробна плоча, на която е написано заедно с един текст на H. P. Lovercraft - Edward T. Head. (Edward The Head)

....... В обложките на хитовите парчета от различните албуми и синглите има една прилика в сравнение с тези на други добри сингли: Eddie губи едното си око във войната (Aces High); имплантирано му е кибер око в (Somewhere In Time); бори се с демон и го побеждава в (Run To The Hill и The Number Of The Beast); затворен е в изолатор изгубил разсъдъка си (Piece Of Mind); погребан е в голямата пирамида в (Powerslave); и възкръсва в (Live After Death).

......През годините Eddie претърпява доста промени. Сценичните Едисовци "порастват" с няколко метра а и самият първообраз също е по-различен. Особено по време на "Somewhere In Time" ерата, Eddie като че ли се променя доста по-осезателно, започва да изглежда къде повече, къде по-малко като "терминатор". Тези трансформации стигат своята кулминация две години по- късно по време на друга една ера, тази на "Seventh Son Of A Seventh Son", където остава единствено горната част на тялото му.

.....По някаква причина след този период рисунките започват да влошават своето качество. Обложката на "No Prayer For The Dying" изобразява отново Eddie в неговата цялост( т.е. не само главата му),но вече не бива рисуван така красиво, както Derek го е правил преди това. Единствената наистина хубава рисунка на Eddie (от Riggs) от 1990г. е тази на"Bring Your Daughter... To The Slaughter". Изглежда Maiden започват да се разочароват от начина по който Derek продължава да ги рисува и в резултат на това следващата корица –тази на "Fear Of The Dark" е поверена на друг художник Melvyn Grant, и причината за това е, че- тези на Derek били достатъчно грозни.

......Нещата не се подобряват значително след излизането на "The X Factor", понеже всички последващи издания на Eddie са компютърно анимирани от Hugh Syme. По мнение на болшинството Maiden-фенове това просто не е Eddie и на всеки един му липсва онези знаменателни рисунки, които Derek прави през осемдесетте.

....... Рисунката към "The Best Of The Beast" е правена от Derek Riggs, но и липсва качеството на онези величествени илюстрации върху "Powerslave", "Somewhere In Time" или "Seventh Son Of A Seventh Son". .....не е много ясно дали Derek Riggs ще бъде ангажиран за новия албум на Maiden.

......Обложките на синглите и всяко ново амплоа на Eddie винаги е било очаквано с такъв интерес, с какъвто са очаквани и новите парчета. Eddie достига своята кулминация в "Ed Hunter" зрелищна компютърна игра създадена от "Synthetic Dimensions", в която той е главният герой.

.......Отделете няколко секунди и се замислете за любимата ви обложка от албум на Iron Maiden. Труден избор, нали ?Дали това е неподправената страховитост лъхаща от "Killers" или пък заплетените детайли на "Powerslave", а може би сложността и символиката на "Somewhere In Time"....всички те достигат до теб и грабват въображението ти. Но какво е това, което присъства във всяка една от тях, правейки ги толкова сполучливи? Какви са отличителните черти, които всички те притежават?

1. приковават вниманието
2. улавят замисъла на албумa

.....Тези особености са от голямо значение и съдейки по изобилието от страховити корици на албуми, те често се пренебрегват. Обложката на един албум е неговата първа и най-важна реклама. На практика тя ще бъда видяна от почти всеки меломан, независимо от музикалните му предпочитания. Ето защо важността на това първо впечатление не бива да бъде пренебрегвано. Сполучливата корица на един албум въздейства като примамка за хората да чуят албума, дори преди това те да са нямали и понятие от музиката на групата. Вероятно и вашето първо впечатление от Iron Maiden е било продиктувано от обложка на албум- моето със сигурност беше. Изящният детайл на "Powerslave" и" Somewhere In Time" са добре познати , но наред с това съществуват редица подтеми, повтарящи се от албум на албум като неумолимия жетвар (смъртта) и котката (злобен човек, жена) с ореола, които присъстват в много от обложките на албуми и сингли. Именно тези малки детайли придават специфика и определено значение. Самият аз се наслаждавах да изучавам всичките тези рисунки почти толкова, колкото се наслаждавах и на музиката.

......Изразявайки идеята на албума, това е другата важна роля на корицата на един албум. Често се случва някой да реши, че албумът ще бъде страхотен- повлиян от въздействието, което обложката излъчва. Един реалист би отстоявал мнението си, че това е неуместно казано и всъщност само музиката е от значение. Но изглежда действително има връзка между корицата на албум и начина, по който музиката достига до теб. Опитайте се да си представите "Powerslave" с обложката на "Load".....вън от съмнение е че подобна обложка ще обезличи въздействието на музиката. Изследвайки един албум е нужно да използваш не само своя слух, но също и въображението си. Една изящна корица като тази на "Powerslave" сякаш освобождава въображението и перфектно улавя концепцията на албума. Ако "Powerslave" имаше за обложка тази на албума "Load",така и нямаше да съществува нито идея, нито въображение и музикалното предизвикателство щеше да бъде опорочено. Или образно казано ако изтипосате повръщано на корицата на един албум, то и музиката вероятно ще звучи като повърня.

..... приближавам се до същността на това, за което става въпрос. Албумните обложки на Iron Maiden са класически изпълнени- перфектни на практика във всяко едно отношение. Техните подробни детайли и многообразие пасват изцяло на сложните и дълбоки лирики на Iron Maiden. Това се дължи на таланта, креативността и гения на един човек-шестия член на групата Derek Riggs- имам впред вид буквалния смисъл - Derek Riggs е гений. Без неговия майсторски рисунък историята на Iron Maiden би могла да бъде много по-различна. През изминалите две десетилетия, много групи пробват подобни стратегии, но никой не се доближава до сложната детайлност и всеобхватния символизъм на Derek Riggs

......Но както всички вие знаете през последните няколко години започва една негативна тенденция- майсторът Derek Riggs бива държан настрана от повечето нови проекти на групата Лично аз изпитвам голяма доза респект към Melvyn Grant, който прави рисунките за "Fear Of The Dark" и "Virtual XI". По същество това са добри рисунки въпреки,че сякаш нещо им липсва. Но се почувствах обезпокоен от последното превъплащение на Ed Hunter в рисунките на "Futureal" и "The Angel And The Gambler". Опитвам се да бъда обективен по отношение на тях, но не мога да отмина това, което чувствам- рисунките на Ed Hunter не струват. Те изглеждат точно каквито са- дървени компютърни графики. Вероятно биха могли да станат по-поносими чрез съвременните графични похвати, но темпото с което се развиват компютърните технологии се движи толкова бързо ,че само за няколко години те ще изглеждат абсурдно нелепи. За сравнение творбите на Riggs никога няма да избледнеят и винаги ще поддържат своя завладяващ заряд и въображение. Жив пример за това е ако сравните обложката на Ed Hunter от "Futureal" и рисунките на Riggs за същия този "Futureal". Доближаващ се до оригинала, рисунката на Riggs е шедьовър, хвърлящ мост към контекста на добрия стар "Powerslave", издържан в изящно изработен футуристичен стил. Това просто е гениално, една рисунка, от тези, които те карат да ги гледаш часове наред. Това не само че е достатъчно добро за самия сингъл "Futureal", но тази рисунка трябваше да бъде и корицата на самия албум. Но какво вместо това бе избрано- една нелепа компютърна графика взета от игра, която ще остарее преди още да достигне до щандовете на магазините, графика напълно лишена от идентичност и въображение.

.....Колкото до самата игра "Ed Hunter", ще се въздържа от оценка докато не поиграя на нея. Но дори тя да се окаже следващия Doom и тя бързо ще бъде заменена от по-нови и по-добри игри. Не би трябвало нещо толкова преходно да бъде използвано за обложка на албум или сингъл- места на които то ще остане завинаги.

.....Далеч съм от мисълта да давам акъл на Iron Maiden какво да правят и какво не, но наистина ще ми бъде интересно да чуя някакво обяснение. Разликата в качеството на рисунките е като между деня и ноща. Какво са си представяли? Ако бях на мястото на Iron Maiden щях да изготвя възможно най-добрият договор за Derek Riggs и после да го дублирам, да го накарам да се чувства комфортно и винаги креативно настроен, да се възползвам от уникалния му гений да улови въображението на едно ново поколение фенове. Същите тези фенове са израстнали с компютърните игри и не биха могли да се впечатлят от графични трикове за привличане на вниманнието, докато никой не може да остане равнодушен към рисунка на Riggs.

.....Е, тогава кой да вдъхновява албумните обложки на Maiden? Моят глас е за маестро Derek Riggs.

Превод: Любомир Балиев (Levitian)