Източник: Clssic Rock
Автор : Dave Ling

В първото си интервю от две години насам основателя на на Iron Maiden Стив Харис това че е групата е почетена от Royal Mail, за отминалото време и бъдещето на групата

Iron Maiden са обект на нов комплект пощенски марки от Royal Mail. В продажба сега са дузина изображения на членовете на групата от 1980-те до 2018 г. Четири от новите марки са събрани в миниатюрен лист, изобразяващ техния талисман Eddie The 'Ead, на един от които той е изобразен като самурайски войн от най-новия албум на Maiden, Senjutsu.

Maiden станаха едва петата група, получила тази чест, след The Beatles през 2007 г., Pink Floyd през 2016 г., Queen през 2020 г. и Rolling Stones през 2022 г.

Royal Mail си сътрудничи тясно с групата и техния менинджмънт Phantom Music. На марките е изобразена главата на покойния регент кралица Елизабет II, а не крал Чарлз. Мениджърът на групата Род Смолууд казва: „Невероятно е да си помислим, че Нейно Величество, да почива в мир, ги е видяла и им е дала емблематичния си силует.”

За да отпразнува издаването на марките на Maiden, в първото си интервю от две години насам басистът и съосновател Стив Харис говори ексклузивно за Classic Rock

Как се чувстваш за тази чест?

Това ме кара да се чувствам малко странно. Не започнах това, за да печеля награди. Странно е защото, когато бях по-млад, бях колекционер на марки. Наистина бях влюбен в цялата тази работа. Така че това, че сме изобразени на марки, е нещо наистина важно за мен.

Колко сериозно се занимавахте с филателия?

Толкова сериозен, колкото можеш да бъдеш на десет или единадесет и с липса на средства. В Лейтън имаше магазин за марки и отивах да гледам на витрините тези, които не можех да си позволя. Албумът ми стана доста пълен, но така и не получих Penny Black. Някога се шегувах с Bruce [Dickinson] за това, че беше любител и колекционер на влакове, но колекционирането на марки вероятно е още по-лошо – или по-добро, в зависимост от това как го гледате. В крайна сметка пораснах и се захванах с футбола и момичетата.

Това прави нещата по-лични за теб?

Да! И без това не виждам това като награда. Те [Кралската поща] се свързаха с нас, защото, смятат, че могат да продадат повече марки. Може да не е награда, но е голяма чест. Не знам как гледам на това наистина, но от гледна точка на маниакален колекционер на марки е страхотно! [Смее се.]

Като вземете предвид, че единствените четири предишни групи, които са били почитани по този начин, са The Beatles, Pink Floyd, Queen и Rolling Stones. Това не е лоша компания, нали?

Не искам да звуча неблагодарно, но никога не съм правил това за награди и признание. Но наистина. Намирам цялата работа за малко странна.

Чувстваш ли, че Maiden са достойни за това?

Всички тези групи са много големи и са дали на музиката много. Споменаването на нас в едно и също изречение с тях е невероятно. Ако някой видя това, че Iron Maiden трябва да са част от това по някакъв малък начин... ...просто ме кара да се смея.

Но би ли ви притеснявало?

Не ми пука особено. Феновете знаят, кое е редно. Никога, никога не сме имали помощ за нищо. Но за тях [Кралската поща] да дойдат при нас е голямо постижение.

Какво пътешествие беше това, откакто сформирахте групата преди четиридесет и осем години.

Бога ми!  Това е повече от преди цял живот. Беше невероятно, наистина. Да си помисля, че ще правим албуми толкова дълго, отколкото се помним е просто удивително.

Замисляли ли сте се някога колко различен би бил животът ви без мениджъра на групата Rod Smallwood?

Странно е, че питате това, защото едва вчера бях до Chancery Lane [в Лондон], където навремето ходих на две интервюта за работа като архитект. Предложиха ми и двете позиции, но приех тази на площад Блумсбъри, където срещнах Род. Ако бях избрал другия, пътищата ни вероятно никога нямаше да се пресекат. Накара ме да се замисля колко различни можеха да се развият нещата.

Това е очарователно партньорство. Каква е динамиката на отношенията ви с Rod?

 Той е проклет северняк! [с типично за северна англия произношение] А аз съм претенциозен южняк, според него. Това е всичко, наистина.

Той ли е гласът на разума за вашето по-артистично мислене?

И двамата бихме искали да вярваме, че сме гласът на разума. Всъщност ние не спорим твърде често. Но ако и двамата смятаме, че сме прави за нещо, тогава ще се караме. Не до смърт… но не и далеч от нея.

Верният талисман на бандата Eddie The ’Ead също е почетен и под формата на марка.

Не осъзнавахме колко важен ще стане Еди – особено когато остаряваме, защото вероятно Еди изглежда по-добре от нас в наши дни.

Скоро ще тръгнеш отново на турне с „другата ти група“, British Lion.

Хората ме мислят за луд, но все още обичам да свиря и обичам малки места. Там, където можете да погледнете в очите на феновете. Например с British Lion ще свирим в Карлайл или Хъдърсфийлд. Не съм свирил там от първите дни с Maiden.

Тези концерти са в пълна противоположност със самолета на Maiden Ed Force 1. The Crown в Hornchurch, където British Lion свириха през ноември 2021 г., не е по-голяма от средната съблекалня на Maiden.

Предполагам, че да, но този концерт [в Хорнчърч] беше страхотен. Трябваше да вместим нашата продукция там. Те никога не са имали нещо подобно. Беше страхотен концерт, атмосферата беше невероятна. Някой каза: "О, вие сте просто кръчмарска група." Но не ме интересув това. На тези по-малки концерти може би сме.

Това показва ли колко огромни станаха Iron Maiden всъщност?

Предполагам, че до някаква степен да. Но също така, че обичам предизвикателството да свиря на малки места и да се опитвам да изградя нещо. Не казвам, че искам да изградя British Lion до такъв мащаб, не ми остават достатъчно години, но има тръпка, която идва от това да се бориш отново в този ъгъл на това ниво.

Това лято Iron Maiden ще свирят в зали и фестивали, като част от турне наречено The Future Past Tour. Очаква се да свирите песни от текущия албум Senjutsu, както и златни класики от Somewhere In Time от 1986 г. и други скъпоценни камъни от дискографията ви.

Малко пренебрегнахме Somewhere In Time през годините, така че беше крайно време отново да преразгледаме тази епоха.

Беше интересен момент в историята на Iron Maiden, като ти и Брус не сте съгласни относно посоката на групата.

Е какво ново? [Смее се.] Но вижте това, което му причинихме с най-дългото турне за Powerslave. Не беше честно спрямо никого, но особено спрямо Bruce. Свиренето в продължение на тринадесет месеца, пет или шест вечери в седмицата е тласкане до абсолютния предел за един певец. Но тогава си мислехме, че сме непобедими. Въпреки че много бързо разбрахме, че не сме.

Албумът Somewhere In Time видя интегрирането на китарни синтезатори и дори бас синтезатори към звука на Maiden.

Това е наистина добър преходен албум. Също така е важно, защото видяхме и Adrian Smith  да се развие повече като композитор.

В летните концерти ще се гмурнете ли по-дълбоко и ще направите ли нещо като The Loneliness Of The Long Distance Runner?

Това е песен, която бих искал да изсвиря. Не съм сигурен, че ще го направим, ще трябва да отидем на репетиции и да видим, но мисля, че трябва да я направим.

Доволни ли сте от начина, по който беше приет последният албум Senjutsu?

Да. Винаги ще има хора, които смятат, че групата е умряла през 1988 г. и колкото и да ме озадачава, добре е, че някой може да мисли така. Може би се надяват да се върнем и да направим нещо като през осемдесет и осма, но никога няма да го направим. Сега е сега. Защо някой би искал втора част от нещо от миналото?

С четири парчета за малко над от 40 минути, втората част от албума беше майсторски клас в текущата, прог-ориентиран посока на Maiden.

Така се получи при когато напасвахме времетраенето на албума за винил, тъй като отново стана популярен. Ако това не беше фактор, редът на песните можеше да е различен.

Могат ли Maiden да напишат друга кратка, бърза песен като Run To The Hills?

Никога не знаем, докато не започнем нов албум, така че не бих го изключил. Може да получите по-кратка песен… но вероятно не от мен. Склонен съм да се отнасям. Но част от посоката на Senjutsu беше: „Ако това ще бъде последният ни албум, тогава искам да използвам някои от по-големите идеи, които имам.“

Много от нашите музикални герои починаха през последните няколко години. Pete Way от UFO със сигурност е оказал влияние върху теб.

Пит беше толкова голям образ. Знам че не е хубаво да говоря така, но поради начина на си на живот, той живя по-дълго, отколкото повечето от нас очакваха. Обичах го до краен предел. Много велики музиканти ни напуснаха. Всички остаряваме, това се случва. Всичко, което можете да направите, е да се усмихнете, да изпиете бира и да си спомните хубавите моменти. Няма смисъл да изпадате в депресия. Животът трябва да се празнува.

Смъртта на приятели и други кара ли ви да мислите за собствената си?

Това ме кара да си мисля: „Хайде да излезем и да правим неща, докато все още можем. Хората ме питат как все още правя това, което правя. Истината е, че дори не мисля за това. Ще дойде време, когато вече няма да мога. Дори не искам да го обмислям. Просто ще свърша колкото се може повече, докато все още мога. Просто го преглътнете. Така че на следващото турне на Maiden ще свиря в почивните си дни с British Lion и също ще играя футбол веднъж седмично. На моята възраст [Харис става на 67 през март 2023] това звучи смешно, но ако все още мога да го направя, ще го направя.

Използвайки терминология от футбола. Когато става дума за свирене на живо, често казват, че няма нищо лошо да се откажете от едно или две първенства, за да останете в играта.

Хората ме питат защо искам да играя във втора или трета дивизия с British Lion и отговорът ми е прост: Защото обичам да го правя.

Как мислиш, че Maiden станаха толкова огромни?

Трябва да попитате феновете. Всичко, което мога да кажа е, че обичаме това, което правим и отказваме просто да възвръщаме и преповтаряме това което сме правили в миналото.

Преди няколко месеца се срещнахте с Paul Di’Anno, бившия фронтмен на групата, за първи път от три десетилетия.

Беше прекрасно да видя Paul, но очевидно беше и тъжно да го видя в тази ситуация [Di’Anno беше прекарал няколко месеца в Хърватия, подлагайки се на серия от операции]. Ще направим каквото можем, за да му помогнем.

Фантастично е, че Maiden плащат за останалата част от лечението му. Това е правилното нещо.

Ако не можете да помогнете на някой от своите, когато има той нужда от това, значи има нещо нередно.

Имаше ли чувството, че мостовете са поправени?

Не мислех, че има нужда от ремонт на мостове. Пол беше казал разни неща за времето си в Maiden, но това е Paul. Такъв, какъвто винаги ще бъде. И нямам проблем с това. Веднъж ме нарече Хитлер, от което някои хора се обидиха, но на ми се стори смешно.

Може ли да има друг албум на Iron Maiden?

Кой знае със сигурност? В момента искаме да обиколим колкото можем повече. Но дори и да се оттеглим частично [от свирене на живо], пак бихме могли да правим албуми. Не знам. Ще видим.

Винаги съм смятал, че би било хубаво да направим петнадесет албума, които отдавна надминахме. Оттук нататък всичко върви надолу, нали? [Смее се.] Но всеки от нас все още се наслаждава – може би повече от всякога – може би защото знаем, че наближаваме края. Опитваме се да не мислим много за това, но докато всички все още се наслаждават на това, което правим, ще продължим толкова дълго, колкото можем.

Превод: Никола Петрас
Снимки: Джон Макмъртри