Предполагам никой от нас не е подозирал, че след първоначално обявената за крайна дата на турнето Somewhere Back In Time на 19 Август в Москва, Русия, изобобщо няма да е последна. В средата на ноември 2008, Iron Maiden обявиха, че ще поемат отново на път и през 2009 със същото турне, но ще направят няколко промени в сет листа и декорите. Какво по-хубаво от това. Хора които бяха изпуснали концертите до сега, щяха да имат последна възможност да видят това гигантско шоу. Не след дълго се появи и единствената европейска дата за тази част на турнето и тя беше 10 Февруари в Белград, Сърбия. Наистина нямаше как да стане по-перфектно. Докато нашите промоутъри си чешат топките през джобовете с Мадона и The Rasmus, сръбските им колеги наистина мислят за феновете. Събитието щеше да се проведе в най-новата зала Beogradska Arena, построена именно за такива мероприятия и побираща над 20 хиляди души (Сърбия : България 2:0 ).
Едно от удобствата беше, че билетите за концерта се продаваха навсякъде в България, където има клон на Eventim и българските фенове лесно се сдобиваха със ценните хартийки. Не след дълго станаха ясни и подробностите за екскурзията до Белград организирана от метал барът The Black Lodge съвместно с Фен клуб” Iron Maiden Bulgaria”. С наближаването на концертът цели три рейса бяха запълннени със желаещи да видят групата. Българската „агитка” потегли малко след 07:00 часа от паркинга пред Национален стадион „Васил Левски”. Предвижването до границата беше неусетно, но тук всъщност започна истинският „купон”. На сръбската граница ни събраха паспортите за проверка и след като проверяващия полицай махна на шофьора да се приближи към гишето беше ясно, че трябваше да му се занесе „нещо да се почерпи”. Малко по-надолу на митницата всичките бяхме помолени да напуснем рейсовете със личния си багаж и да се запътим към едно фоае. Там цялата група от 130 човека минахме през щателна проверка, някои от нас бяха накарани дори да си събуят обувките и чорапите. През времето, в което ни проверяваха рейсовете също бяха проверени да не би да вкарваме нещо незаконно.
След тази проверка обаче ни беше наредено да не тъгваме докато не дойде полицейският патрул, който ще ни екскортира до Белград. Звучи наистина невероятно, но беше истина. Три полицейски коли ни екскортираха до Белград, а на всяка бензиностанция чакаше полицейски патрул, който забраняваше на рейсовете да отбиват. Въпреки това направихме 1-2 почивки, през които идваха други патрулни коли и сменяха досегашните.
Полицейският ескорт забави много групата и изнерви пътуващите, защото никой не даваше обяснение защо е необходим този ескорт. Оставяйки това на страна все пак всички ни очакваше нещо неповторимо и в момента, в който влезнахме в Белград всички вече бяхме на крака и се оглеждахме. 15-20 минути след това пред погледа ни се откри невероятната Белградска арена, с гигантски трансперант за концерта върху нея.
Българските фенове не изпуснахме възможността да направим групова снимка пред залата и след това разбира се се пръснахме, кой към заведения, кой към забележителности и кой към оградите на входовете.
Около 19:00 входовете за сектора FAN PIT бяха отворени и феновете се втурнаха към оградите пред сцената. Аз (Dragontear), Гери (Morticia Dickinson) и Иван (nistelroy) се паркирахме точно на оградите и опънахме знамето на фенклуба. От спомените ни за това което се случи в Атина-Гърция, никой от нас не знаеше дали ще се задържи на мястото си, но всички бяхме твърдо решени да го направим. Най-интересното беше, че около нас имаше само чужденци. От едната ни страна се запознахме с невероятно приятелски настроен немец, а от другата ни страна с двама словенци и най-забавното: двама българи, които не бяха от нашата група.
Чакането до началото на концерта мина неусетно и малко след 20:00 на сцената се появи Lauren Harris. Нейният доста скучен сет лист отмина бързо и въпреки наличието на две нови песни е повече от ясно, че поговорката „Какъвто бащата такова и детето”..., понякога не важи. В 21:00 в залата започнаха акордите на Doctor Doctor, което е неоспорим знак за скорощното излизане на „Девиците”
Веднага след това чухме и Transylvania, а през това време на видео стените се прожектираха кадри от първата част на турнето на групата. Моментално след това рев на самолетни двигатели последван от рева на 20 хиляди фенове разкъса залата. Беше трудно да се различи речта на Уинстън Чърчил, но беше ясно какво предстои.
Aces High започна с пълна сила, а групата изскочи на сцената по техния запазен начин
Публиката буквално полудя ..,а имено тези първи минути бяха жизнено важни да удържим позициите си за да можем да останем на оградите. За щастие го направихме и няма да мога да опиша с думи каква емоция е да видиш идолите си от 3-4 метра и да усетиш цялата тръпка на това да си First to the Barrier. Легендите продължиха с Two Minutes To Midnight, което малко или много се очакваше. Според информация, която те издадоха, в сет листа им от миналата година ще са сменят 5 парчета с песни от предишното турне. Което означаваше песни от първите четири албума. И ето веднага след 2 Minutes 2 Midnight започна Wrathchild, а след нея и доста солидна серия от по-старите обещани парчета: Children of the Damned и Phantom of the Opera. Тези парчета са много ценни в сет листа на групата, защото вероятно някой от тях чуваме за последен път на живо.
След този наистина невероятен букет от класики групата продължи с парчета ориентирани по тематично за това турне и които влизаха в сетлиста от миналата година The Trooper, Wasted Years, Rime of the Ancient Mariner и разбира се Powerslave. Тези от нас, които през 2008 бяха в Атина не успяха да видят пълното величие на шоуто задради спестените пиро ефекти, но сега те бяха на максимум. След Powerslave, англичаните продължиха с песни, които са се превърнали в задължителни за техния сетлист и присъстват на абсолютно всяко турне, а именно Run to the Hills, Fear of the Dark, Hallowed Be Thy Name и Тhe Iron Maiden. По време на The Iron Maiden обаче на сцената се появи двуметровият Eddie преобразен като киборг, а миналата година станахме свидетели на гигантският саркофаг от Live After Death. Това означаваше, че е съкратен част от декора за сметка на пиро ефектите. След песента с която Maiden приключват концертите си от 30 години насам, прожекторите загаснаха, а музикантите се скриха. Всички знаехме, че това не е края и предстоят поне още 3 песни за бис.
След кратка пауза прозвуча и интрото на The Number Of The Beast, което също не беше много голяма изненада. След него обаче Maiden изсвириха The Evil That Men Do, която не влизаше в програмата им миналата година и беше доста приятно да се чуе. За последна песен за вечерта Bruce Dickinson съобщи, че ще е една песен, която не е правена от доста време и всички посрещнахме песен която малко хора сме чували на живо, а именно Sanctuary. След това групата се сбогува с феновете си по техния подобаващ начин и изчезнаха зад декорите. 20 000 души бяхме оставени без дъх и очаровани от това невероятно шоу.Успяхме да чуем всички тези безсмъртни песни точно така както сме ги слушали от касетки, плочи и радио станции преди десетки години. Перфектният звук, осветление и пироефекти не са досатъчни да ни дадат тази емоция, но самия начин по който група като Iron Maiden изнася свой концерт е неповторим. Неповторимо е изживяването да има с кой да споделиш цялото това изжияване. Благодарности на всички, с които пътувахме. Ще се видим следващия път.
UP THE IRONS!
