A Real Live/Dead One

A real Live/Dead One е преизданието от 1998 на 2 албума които са били по отделно A Real Live One и A Real Dead One. Те са компилация от най-доброто записано по време на общо 17 концерта по време на Fear Of The Dark Tour и A real Live Tour. Следващото обръщение може да бъде прочетено на обложката на албума A Real Live One.

....Пиша тези бележки след като приключих подбирането и миксирането на най добрите ни песни който записахме от 12 концерта в Европа през последното турне. Всички ние мислим че е крайно време да издадем концертен албум след като минаха 8 години от Live After Death и имаме доста нов материал и шоутата ни значително се промениха от 1985 насам.

Този албум съдържа това което аз и групата смятаме, че ни е най-добрия концертен материал от 1986 насам . Втората част – A Real Dead One съдържа концертните ни фаворити до 1985. Мислихме доста за селекцията на песните и се надяваме да ви хареса. Благодаря на феновете, които ни подкрепяха на концертите!..Вие си знаете кой сте...

В момента в който четете това вероятно ще сме на турне отново, затова ви благодарим за подкрепата през всичките тези години и ще се видим скоро.

Наздраве!

Steve Harris, Коледата на 1992

Тези записи са критикувани доста заради лошото качество на звука и мастеринга, но по мое мнение звука не е толкова лош колкото го изкарват някои хора. Въпреки това има някои значителни разлики с легендарния Live After Death.

Първо китарите сякаш не звучат толкова отчетливо и ясно. В Live After Death можете да чуете всяка китара съвсем ясно. Докато в A Real Live One звучат по-приглушено и се сливат като фон. По-просто казано звучи по лошо от колкото всъщност е. Второ публиката е миксирана така че да звучи по-силно от колкото в Live After Death което не е толкова лошо защото придава на албума по вече „живо" усещане. И трето: Песните от A Real Dead One са записани на различни места и въпреки, че звука от публиката между песните прикрива това ,албумът някак си губи усещането за цял концерт.

Като цяло песните са изпълнени добре. За мен важните моменти от албума са 'Prowler', 'Transylvania', и 'Where Eagles Dare' който преди това бяха недостъпни освен от някои bootleg-и. И вероятно най-добрата песен от албума е Fear Of The Dark която звучи далеч по-добре на живо сравнена със студийната версия.

Mick Wall's comments on A Real Live/Dead One

Решението на Bruce Dickinson да напусне Iron Maiden, е вече официално обявено, когато техните най-зашеметяващи лайв албуми са издадени- "A Real Live One" и and "A Real Dead One", макар да са пуснати на пазара по отделно,през 1993 те излизат няколко седмици един след друг. Докато групата отдава почит на човека, който е бил фронтмен на бандата в най-добрите и години, акцентът в лайв шоутата е на стари песни като "The Number Of The Beast" и "Hallowed Be Thy Name", вместо да се обърне повече внимание на композиции като хитовия синглъл "Be Quick Or Be Dead".

Днес Bruce казва: "Просто беше време за мен да продължа напред. Аз бях с тази банда повече от 10 години, но тогава си мислех, че на всички ни беше нужна една такава промяна

Никой не би могъл да предвиди какво ще стане, когато Iron Maiden тръгват на "the Fear Of The Dark world tour" през Април 1992 с няколко напълно продадени шоута в Германия, нито дори Bruce, който прави решението си да напусне състава чак след няколко месеца.В рамките турнето, англичаните са за втори път хедлайнери на фестивала Monsters Of Rock край замъка Donington.

Няколко от концертните изяви са записани, като сред тях е и историческия "Iron Maiden Live At Donington '92". Когато първата част на турнето приключва на 4ти ноември в Япония, Steve Harris бързо отива до най-близкото студио, за да миксира тавата, която след време става известна като "A Real Live One".

Осем години след двойния "Live After Death", "A Real Live One" плашещо обхваща най-доброто последните дни на ерата Bruce Dickinson. Издадени са 12 песни, записани на 9 различни места по време на концертната дейност през 1992.

Пет от композициите- "Be Quick Or Be Dead", "From Here To Eternity", "Wasting Love", "Afraid To Shoot Strangers" и "Fear Of the Dark" от албума "Fear Of the Dark", както и "Tailgunner" и култовата "Bring Your Daughter To The Slaughter", които присъстват в "No Prayer For The Dying", са изпълнени в Хелзинки, Финландия. Също така присъстват и песни като "Can I Play With Madness", The Evil That Men Do" и"The Clairvoyant", които са от топ 10 хитовете на Maiden и идват от албума "Seventh Son Of A Seventh Son", издаден през 1988. Единsтвеното парче, което не е толкова добре познато е "Heaven Can Wait", което присъства в издадения през 1986 "Somewhere In Time" , но на диска, то е изпълнено още по-добре, на италианския Monsters Of Rock.

Освен изпълнените песни, другата голяма разлика между "A Real Live One" и техния по-ранен шедьовър "Live After Death" е в това, че публиката създава много повече шум, като кара тези, които го гледат да усетят тръпката от концерта.

Steve Harris обяснява: Ние всички обичаме "Live After Death" и сме много горди с него, но минаха 8 години и много вода мина под моста, песните са на по-мъдра тематика от тогава.Janick се присъедини и песните се промениха много,така че сметнахме времето за подходящо.

"Но настрана от новите песни,ние наистина исках ме да накараме феновете да се чувстват като част от нея.За това те звучат толкова силно в албума.Исках ме да звучи по този начин,защото ние чуваме нещата така когато сме на сцената!"

По същата причина, Steve казва,че Maiden избрали да запишат толкова много различни концерти на Европейското турне през 92,било по-добре от колкото да се средоточът само на няколко вечери,както са правили през 1985.

"Всяка песен извън бисовевте е взета от различни градове на това турне.По този начин има по-голяма възможност много повече фенове на групата да кажат, "Хей аз бях там!".."
Привидно от същото турне A REAL DEAD ONE който следва A REAL LIVE ONE плътно с излизането си в края на лятото през 1993 е обречен да бъде гледан с друга светлина. С 8 от 12 песни в албума записани от турнето след като Bruce e обявил че ще напуска групата след като турнето приключи. Тези песни са нещо като изпълнения за сбогуване от групата, която е решила да приключи важен раздел в нейната забележителна история по свой забележителен начин.

Те правят това като започват с титаничния The number of The Beast - парче от първия албум който Bruce записва с тях, също така Run To The Hills, 2 Minutes To Midnight и Where Eagles Dare. Това не са просто изпълнения на стари песни без емоция ... това е едно пренаписване на историята.

Същевременно в A REAL DEAD ONE се забелязват и някои парчета не толкова свързани с Bruce „ като Sanctuary, Prowler, Transylvania, Remember Tomorrow и разбира се The Iron Maiden от първия албум на Iron Maiden . С това сякаш Steve и останалите искат да напомнят,че дори преди Bruce Dickinson да се появи е имало група Iron Maiden, която е издавала хитови сингли и албуми . И ще има много след като той напусне.

Steve казва, че прекалено много се взирам в това, но все пак призна, че е искал повече от старите парчета. Поради причината, че не са били отразявани преди това. Live After Death късае периода от 1985 , a A REAL LIVE ONE дава ясна представа за групата през 1992 . Тези допълнителни парчета в A REAL DEAD ONE са предназначени да бъдат малко по различни, но все пак цялата втора част от турнето беше малко по различна (меко казано).

Реално погледнато Fear Of The Dark world tour през 1992–93 е съдбовно както на групата така и на феновете. Дългогодишния продуцент на групата Martin Birch също избира този момент за да се пенсионира – решение което е взел много преди Bruce да обяви своето оттегляне.

„Не беше нарочно и не се късаеше за Maiden" казва ветерана в продуцирането сега . „Никой от нас нямаше да става по-млад и беше дошъл моя ред да сляза от влака. Steve беше вече много наясно с процеса на продуциране и беше работил с мен по много от миналите албуми на групата, затова бях сигурен, че ще са в добри ръце."

Първата работа на Steve е да продуцира записите на 2 та концертни албума на групата. Той обяснява че се е справил с тях като „по вода".. и ги възприема като естествена прогресия от дните в който е седял и само гледал как Matrin си върши работата, но с годините е ставал все по запознат.

Ако музикално погледнато 2 та албума представляват 2 те страни на една монета . То в в търговския си аспект 2 та албума начертават паралелни дири в пътя си към британската топ 10 класация.

Последното публично изявление на Bruce с Maiden е било в телевизионното шоу Raising Hell, заснето на живо в Pinewood Studios,в Англия през август 1993.Но това било близко два месеца след като световното турне на "Fear Of The Dark" е приключило,и въпреки енергичното представяне е било повече като събиране само за тези концерти преди Bruce и останалите от Maiden окончателно да прекратят общите си пътища и всеки да поеме по своя собствен път.
Истинският край за Bruce всъщност е бил дошъл по-рано,докато по време на тези концерти групата записвала "A Real Dead One".

Слава богу две години по-късно Maiden се завърнали с нов вокалист Blaze Bayley и реазлизирали един от най-здравите им и много успешен албум "The X Factor".
Странно,но този факт не прави тези живи записи по-малко специални.

Това била историята,която в действителност се е случила по време на път.Спомените ще живеят вечно.

Снимки от A Real Live tour :