' Moonchild ' е песен вдъхновена от магията в "Ритуала Liber Samekh " от Aleister Crowley (1875–1947). Ритуалът е описан като начин, чрез който Звяра( Crowley ) получава знание и установява контакт със своя свети пазител. Някой от думите в лириките на ' Moonchild ' са много сходни с тези от ритуала.
Това е и поредната страхотна песен за подгряване на по-нататъчните в албума. Синтеза е леко тежък в началото, но си пасва отлично.
Имайки в предвид врявата която ' The Number Of The Beast ' вдигна сред религиозните фанатици, които били взели заглавието на песента прекалено директно без да се позаинтересуват и да разберат истинския смисъл на лириките, ' Moonchild ' притеиснило няколко християни, които за разлика от тези, които заклеймяват всичко в което се споменава дявола, са си направили труда да поразучат лириките и да разберат, че те се основават на заклинанията на Crowley . Те нямат за какво да се тревожат, тъй като вдъхновението за Liber Samekh е необходимост за поставянето на правилното настроение за албума и историята му. Трябва също и да бъде споменато, че тъй наречения "сатанизъм" не включва каквото и да е проповядване на дявола – та даже истинските сатанисти не вярват в Сатаната! – а повече в начин на живот, в който човешкото съществуване бива много по-важно от всякакво оспоримо божество. В този ред на мисли, Сатанизма е близък до Будизъм и Таоизъм.
Какво ни казва тази въвеждаща песен за историята около Седмият син?
" The Bornless One " (този неродил се) e очевидно Дявола, познат като "падналият ангел" или както е упоменато в песента, Луцифер. Много интересен е факта, че името Луцифер означава "Носител на светлината" и е Християнския еквивалент на Древногръдския Прометей, злочестия титан, който прави гршката да дари огъня на хората, точно както Луцифер им дарява знание. И двамата биват тежко наказани от своя съответен Господ, който предпочита да царува над овце вместо независимите свободомислещи индивиди в които те се били превърнали с помощта на Луцифер/Прометей.
The Scarlet Whore (Алената блудница) спомената в песента е също и божество в пантенона на Crowley . Тя е Вавалон, алената жена на ' Liber AL vel Legis ' и също така курвата на Вавилон, както е упомената в книгата на откровението( Book of Revelations ). Въпреки, че не е ясно защо тя се появява в съдържанието на тази песен, тя трябва да представлява идеалният образ и пример за всички възможни преживявания на похотта и страстта във всичките им измерения включително и на тялото. Тя винаги дава и никога не взима от никой нищо и да бъдеш с нея, според Crowley , е един вид самолюбие. Тя е символ на свободният израз на сексуалната, духовната и всеобщата природа съдържаща се във всеки от нас и яздейки Звяра (леле...), тя изобразява обединението на "Истинската воля" на всеки човек. Вавалон не е свързана с проповядване на дявола, но знанието за земните удоволствия и "Истинската воля" на звяра са символични за самоосъзнаването чрез преследване на индивидуални интереси и страсти, както и за приемането на разглезването в природата на всеки човек. Тя е и символа на овластяването на жените в частност, но също така и за индивиди и от двата пола. Символизма на Вавалон и Звяра са използвани от Crowley в неговото учение на Телема( Thelema ), защото индивидуалистичните ценности, на които те са се уповавали са били напълно противоположни на традиционните християнски учения на саможертвата и службата към други. Crowley е искал да противопостави идеята за приемането на трудностите и ограниченията на живота като последствия на т.нар. "първороден грях" и следователно е взел становище като "антихрист" в стария смисъл на думата. Според принципите, които Вавалон изобразява, хората трябва да се борят и да преодоляват – вместо просто като овце да приемат трудностите и препятствията на живота. Те трябва да присвоят рационалното чувство за самосъхранение вместо безкористния алтуризъм като етническа аксиома и над всичко – да бъдат честни спрямо самите те. Алтуризъмът на седмия син ще бъде и неговият край, както ще видим по-нататък в историята. Може би той е трябвало да избере пътят на Вавалон вместо да се опитва да спаси тези които не са искали да бъдат спасени.
Въпреки, че той е бил много плодовит писател, Aleister Crowley е написал само няколко романа. Moonchild (написан през 1917г. и публикуван в 1929г.) е един от тях и най-вероятно най-известният. Историята е, разбира се, за безкрайната битка между доброто и злото. Млада девойка е въвлечена в конфликт между двама мъже и й се налага да избира между тях. В своята книга, Crowley дава детайлно описание на методите и теориите на т.нар. модерни Магикални практики, подмятайки че Магиката е научна реалност и че тя наистина работи. Личността на автора се разкрива в героите на добрите магически майстори.
Още нещо интересно, издателя на Crowley е била "Т he Mandrake Press ", основана в Лондон. В припева на песента се споменава че можем "да чуем как мандрагората крещи" ( hear the Mandrake scream ) . В старите традиции мандрагората винаги е била приемана за растение със спецални способности. Тази суеверност се базира на разклонената форма на корена му, която наподобява човешко тяло. Според поверието, то расте под бесилки, като се предполага че земята е напоена със семето на обесените мъже(физиологичен факт е, че прекършването на врата води до еякулация). За някои ритуали се е мислело за необходимост да бъде изваден корена от земята и е било препоръчано да се слага восък в ушите преди това, тъй като мандрагората се е шчитало, че трябвало да пищи когато бива откъсната, причинявайки глухота или дори смърт. Този корен бил използван за неуязвимост, за намиране на съкровища и като магия за зачеване. Подготвен по правилния начин, той е можело да се използва и като афродизиак. В днешни дни се знае, че алкалоидите съдържани в този корен(един от тях, който е атропин) са доста потентни и строго се съветва да не бъдат използвани в случаи на слабо сърце или бременност. Историята на седмият син е явно средновековна, следователно е и много вероятно майката да е била третирана с мандрагорски корен по време на бременността й. С какво ли е помогнало това на нероденото дете?
Много други религиозни или митологични връзки могат да бъдат намерени в песента. Майката на седмия син е очевидно разтревожена, че би могла да роди някакво чудовище, но Луцифер й напомня за проклятието, което според християнски мит, очаква тези които извършат самоубийство. Възможно ли е падналият ангел да бъде бащата на това дете? Той все пак също е седми син и един от любимците на Господ преди да стане алчен и да бъде прогонен от Рая. Въпреки това, следващите няколко песни изглежда ни разказват за злочестията на истинския баща, който също има някакви свръхестествени способности, но не толкова силни колкото седмият син развива.
Като обобщение на първата глава от историята, на нас биват представени родителите на Седмият син на седмия син, с майката в очакване, която бива центъра на внимание на Луцифер, докато Габриел(архангела прогонил Луцифер) спи, оставяйки своите ангели да се борят за душата на бебето. Това дете изглежда е прокълнато още преди дори да е родено...
Тази песен продължава мистичната тематика на албума, описвайки някой, който бива измъчван от паранормални сънища и кошмари. Този човек би могъл да бъде Седмият син от първото родословие, тоест: бащата на следващият идващ седми син. Изглежда, че тази личност също има до някаква степен паранормални способности, въпреки че той не разбира своите видения и предупредителни сънища.
Лириките рзглеждат тематиката за ултиматната реалност и за това което може да съществува отвъд смъртта, почти по същият начин като последният куплет на ' Hallowed Be Thy Name '.
There's got to be just more to it than this or tell me why do we exist
I'd like to think that when I die I'd get a chance another time
And to return and live again, reincarnate, play the game
Again and again and again and again
[ ...Трябва да съществува повече от това , или кажи ми защо съществуваме
Искам да мисля, че като умра, ще получа още един шанс
И ще се върна да живея отново, ще се преродя, ще играя играта
Отново и отново и отново и отново и отново...]
Но за разлика от в ' Hallowed Be Thy Name ', тука за смисъла на живота и прераждането е предложен отговор. Това е сложна песен с множестово промени в ритъма и с отлична инструментална част по средата.
Като пръв сингъл от албума, ' Can I Play With Madness ' е вероятно и най-известната песен от него. Тя описва млад мъж – най-вероятно бащата на седмият син на седмия син, който се опитва да разбере бъдещето от стар ясновидец с кристална топка. Може би той и се опитва да потърси помощ от ясновидеца за да достигне до разбиране със сънищата и кошмарите си. Той ясно си мисли че се побърква , въпреки че не вярва на думите на ясновидеца и освирепява като животно хванато в ъгъл.
Това е и най-отличаващата се песен от албума, тъй като не се вписва в стандартите на останалите песни. Настроението е някак си прекалено весело, което и не си отива с лириките, а солата са прекалено къси и небрежни.
Заглавието на тази песен е взето от цитат в Юлий Цезар на Уилиам Шекспир. То е част от речта на Марк Антоний към тълпа Римляни след убийството на Цезар, защитавайки покойния владетел и убедително, но и недиректно, осъждайки Брут, един от убийците.
Friends, Romans, country men, lend me your ears; I come to bury Cеsar, not to praise him. The evil that men do lives after them, the good is oft interred with their bones; so let it be with Cеsar.
Julius Cеsar. ACT III Scene 2.
Приятели, Римляни, граждани, удостоете ме с вашето внимание. Дошъл съм да погреба Цезар не да го поготворя. Злото което правят хората остава след тях, а доброто се заплаща с техните кости. Така че нека така бъде и с Цезар
Юлий Цезар ACT III Scene 2
Песента обаче не е свързана с това. С много добре написани лирики, доста поетични и трудни за разбиране. Нейната тематика малко си прилича с тази на ' Infinite Dreams ' в това, че тя също разглежда това което чака след смъртта. Може да се приеме като някакъв вид спомен (" flashback " ) към концепцията на Седмият син на седмия син. Героя разказващ тази история явно е първият Седми син, но не става ясно с чия дъщеря той "спи в прахта". Също така, "убиването на невинността" може да бъде свързана със загубата на девствеността. Но чия?
В песента, обаче става ясно, че героя е влюбен в тази жена("Бих кървял за нея"), но изглежда, че по някакъв начин е изгубил контакт с нея("Само ако можех да я видя сега"). Остатъка от лириките подсказват, че седмия син съзерцава идеята за самоубийство. Може би виденията и загубата на любимата си са прекалено голямо бреме за неговата съвест. Но въпреки всичко, той все още таи надеждата, че ще се върне някой ден.
Музикално, ' The Evil That Men Do ' е много покоряваща и е една от най-добрите в албума. Припева е напълно заслепяващ и дава голяма възможност за взаимодействие с публиката по време на концерт.
Базирайки се на фантастичния роман на Orson Scott Card – Седмият син, тази песен слага началото на концептуалната част от албума и за самия седми син на седмия син, като считаме, че предишните "глави" са били просто да поставят фона зад неговото зачеване и раждане.
Песента започва с раждането на това дете, което е наследник на специални паранормални способности, въпреки че все още не ги осъзнава. Доброто и Злото го виждат просто като инструмент, чрез който единия би могъл да властва над другия, но тъй като силите са си негови, на него му е предоставена свободата на избор така, че той да ги използва както той реши. Лекуването и ясновидството са неговите главни качества и има знак, че бъдещето е вече предрешено и не то не би могло да бъде променено от нищо: "Тъй то ще бъде написано, тъй то ще бъде сторено." Това подсказва за последвалите събития, които ще доведат неприятностите, пред които седмият син на седмия син ще трябва да се изправи.
Това е много сложна песен с много промени в музиката, особено ако се заслушате в барабаните, които са страхотни и показват феноменалните умения на McBrain на барабани. Втората половина от песента е великолепен инструментал, които започва леко с изказан цитат и постепенно се натрупва до климакс. Това е може би най-добрият инструментал от ' Phantom Of The Opera ' насам.
The Prophecy продължава историята на седмият син, когато малкото момче Алвин се умолява на селцето да последват неговите предупреждения за настъпващото бедствие, но гласа му остава нечут. Това е още една отлична песен, чието настроение съвпада страхотно много с лириките. Тя завършва нехарактерно с къса, но много красива акустична част
Бедствието връхлетяло селото не е упоментато никъде и задълбаването над разрухата на 1 единствено селце изглежда малко нелепо в наши дни, тъй като ние се тревожим повече за цели държави отколкото за малки изолирани групи хора. Но нека все пак да не забравяме, че това е средновековен разказ и че по онова време, хората са се интересували повече за селата отколкото за държави или царства.
Историята пак подсказва за непроменимото бъдеще. И наистина, ако седмият син бе видял "пагубния край" и събитията не се бяха състояли благодарение на това предупреждение, щеше ли наистина да е бил видял бъдещето или просто едно "възможно бъдеще"? Това ми напомня за романа на Робърт Силвърбърг от 1967г. – "Портата на светове", в която става въпрос за Черната смърт и как тя помита повече хора от колкото в реалност, което довежда до Сарацинска инвазия и до драстична промяна в историята на света. Тази новела подсказва, присъствието на няколко възможни бъдеща присъстващи във всеки момент и, че при дадени обстоятелства, всичко може да се случи в зависимост от настоящието(пр: Представете си какъв би бил света ако Хитлер бе умрял в Пашендейл през 1916г...). А точно обратното се слува със Седмият син. Той вижда едно бъдеще, което ще се сбъдне въпреки усилията то да бъде променено.
След като неизбежното се случва, оцелелите селяни обвиняват вестоносеца за вестта и "героят" в историята впоследствие бива отделен и отлъчен от обществото.
The Clairvoyant свързва размишленията на Седмият син на седмия син над неговия живот и неговите сили. Той е вече напълно развит пророк и се е научил да контролира своите видения. Въпреки това, те нарастват в непреодолими количества и той в последствие започва да бърка това което вижда с очите си с това което вижда в съзнанието си. Смъртта е единствения му изход вече, въпреки че отново, причината за смъртта не е категорично показана. Дали силата му го е погубила или той се е самоубил? Както в ' Infinite Dreams ', има споменаване за прераждане в края на песента, точно след втория куплет, където разказвача припомня кой Седмият син е бил преди да издъхне.
Това е и вторият сингъл от албума, и се превръща в концертен фаворит, започващ с поредното патентовано за Харис бас интро. Песента е страхотна, въпреки че могат да се чуят отзвуци, че е кратка .
Тази песен продължава и завършва изследването на смисъла на живота и смъртта в албума. Това е още една силна песен с отличен припев, но все пак и кратка. С дълъг инструментал на края, както в ' To Tame A Land ', тази песен би била перфектна. (е , шанс..). Но и така, тя е страхотна и е достоен край за този класически албум.
Тази последна глава от албума разказва за края на Седмият син на седмият син и дава горчива сметка за неговия живот. Тука пак има намек, че съдбата е неизбежна. Изглежда, че в куплетите сякаш се редуват Седмият син на седмия син и Дявола, които си разменят гледните точки в оглед на събитията. Припева сам по себе си подкрепя тезата, че “злото, което човек върши живее за напред и напред”.
Седмият син е бил една пешка на шахматната дъска в двубоя Добро срещу Зло и никой всъщност не печели тази игра (“още един шах пат/ / one more stalemate ”). Селяните предпочели да вярват в ходене по вода вместо в пророчествата на Седмият син. В последния куплет има нападка срещу християнството – чието вярване не предпазва от грях. Както селяните, които са се доверили на книга написана преди векове и претърпяли катастрофа, защото не послушали предупрежденията на модерния пророк, много от съвременниците ни би трябвало да се поогледат в света, вместо да имат сляпа вяра в една старинна легенда.
В края на песента се повтаря китарната партия от началото и по този начин затваря кръга. Голямо бедствие, което е могло да бъде предотвратено се случва и пагубният край подсказва, че историята се повтаря, защото човечеството не се е научило от грешките си – или може би не иска да се научи. Една песимистична гледна точка, за жалост много близка до реалността.
