LANGUAGE/ ЕЗИК

final frontier banner

single44_the-final-frontier_200

Още от тук, групата ни въвежда в сферата на научната фантaстика. Това е може би най-странното интро създадено от Iron Maiden. Не е ясно дали са използвали дръм машина или две партии са изсвирени от Nicko и след това са насложени. Но Steve спомена в интервю, че Adrian е предложил демото на песента и тя в общи линии се е озовала в този си вид в албума, така че е доста вероятно Nicko въобще да не свири в него.

Разстроените китари и барабанни удари могат по някакъв начин наподобят космическа битка. Това се връзва и с продължението към следващата част, където астронавтът се носи из космосът към смъртта си. Гласът на Брус идва след кратка пауза и интрото продължава с агресивен барабанен ритъм и тежки китари преди да спре изведнъж.

След това песента поема по праволинейна чисто рокаджийска посока в типичен Maiden-стил, а лириките се отнасят за последните мисли на пилот носейки се из космоса. Той може да се озове на Слънцето или просто да му свърши въздуха за дишане, изглеждайки, че космическия му кораб е понесъл сериозни повреди. Ако навигационната апаратура е разрушена, системата за пречистване на въздуха може би също е повредена. Тази част от песента, която дава и името на албума, беше издадена на 13 юли 2010 на официалния уебсайт като видеоклип – при това доста добър!

Философският аспект на умиращ човек, който размишлява за преживяното се появява отново, както често се случва в песни на Iron Maiden, например в "No More Lies". Тук, персонажът няма за какво да се разкайва, само ако можеше да се сбогува със семейството си. Изглежда, че е изживял добре живота си в по-голяма степен, от колкото един нормален човек. Той очевидно не удобрява нагласата на голямо болшенство от хората, които пасивно очакват нещо приятно да им се случи в живота, което рядко се случва. Той е живял пълноценно и много апатични хора, които просто живуркат, вместо да водят смислен живот, трябва да вземат пример от него. Както и да е, героят е готов да срещне истинската крайна граница - смъртта.

Името на песента е съставено от две отделни части, както и самата песен, като числото 15 очевидно символизира 15ия албум на Iron Maiden, а споменаването на „последната граница” е шега на Bruce, зараи която много фенове помислиха, че това може би е последния албум на групата, което по-късно беше отхвърлено като възможност. Във всеки случай това е много добра песен, (която спокойно е можело да бъде разделена в две отделни парчета), със стандартна тежка част, предшествена от нестандартно и изненадващо интро.

single43_el-dorado_200

Стартирайки с интро, в което се отличава галопираща бас линия, напомняща за "The Longest Day", това е политечески-инспирирана песен в същия стил както "Holy Smoke", въпреки че по-скоро се отнася за политиците, отколкото проповедниците, отнасяйки я по-скоро към "Be Quick Or Be Dead". Във всеки случай, песента е свързана с митичния град El Dorado и по същество с метафората, която представлява за нещо бляскаво, което бива обещано, въпреки че то дори не съществува – подобно на това, за което говорят повечето политици и религиозни водачи. Историята се разказва от циничната гледна точка на измамника, който живее, използвайки човешката глупост и наивност – а може доста да се спечели от това!

Има доста интересна препратка към Marillion в изречението "I'm the Jester with no tears". Албумът на прогресив групата от 1983 Script For A Jester's Tear е един от емблематичните за този стил, който Iron Maiden възприеха, макар и в доста по-тежка форма.

Друг, достоен за отбелязване, детайл в текста е използването на термина "banker", "with a letter out of place" („с буква не на място”). Тези, които са от Великобритания са разбрали, че това означава "wanker" („чекиджия”), но останалите хора може би не са доловили тънкия, жегващ хумор на Bruce. Това е един от триковете, които Bruce използва при писането на текстове, нещо подобно на употребата на "Fokker" вместо "fucker" в лириките на "Tailgunner" – ироничен пример за типичния британски хумор.

Песента беше пусната за свободно сваляне на официалния сайт на 8 юни, ден преди групата да тръгне на The Final Frontier World Tour. Също така, тя беше единствената песен от новия албум, която беше изпълнявана по време на първата част от турнето.

Лириките напомнят за тези от "Afraid To Shoot Strangers". Тази песен отново разкрива гледната точка на войник, участващ във военни действия. Ужасите, на които е свидетел и дори свързан с тях, са кратко описани в къси, но доста въздействащи изречения – "Тела мърдат, умирайки" („Bodiesmoving, dying”). Отново възниква въпросът какво точно прави войника на сцената на бойните действия – може би в Ирак или Афганистан – и за каква кауза той убива.

Трудно е да се определи коя е тази Mother of Mercy като дори текста остава доста уклончив относно същността на героя -  "Някои казват, че си загубена кауза, други казват, че си светец." („Somesayyouarealostcause, somesayyouareasaint”) Това, което е сигурно, че е някакъв религиозен персонаж, вероятно свързан с Дева Мария от Християнския мит, въпреки, че също така е споменато, че това е Ангелът на Смъртта.

Религия – или както Steve Harris нарича "bad religion", каквото и да означава това – е критикувана като явната причина за войната, която войника оспорва. Няма съмнение, че той е вярващ, отправяйки напразни молитви към Господ да му опрости делата и да прекрати тази варварщина. Естествено, това няма да се случи дори и с божествена намеса, тъй като няма Бог, който да надзирава ситуацията, а единствено опасно заблудени хора, които са предизвикали всичко това.

bruce_cockpit

Когато стане въпрос за, така наречените, пауър балади, Iron Maiden е група, която определено стои на страни. Подобна на "Out Of The Shadows" в музикално отношение, но може би още по-емоционална, "Coming Home" всъщност се отнася за впечатленията на Bruce Dickinson, когато пилотира Ed Force One обратно към Великобритания (“To Albion’s land” - "към Албиона", това е поетичното име на Англия, заради белите скали в Kent – Albus = бяло (на латински), име, в действителност, въведено от французите). Всички знаем, че Bruce е запален авиатор от много години и че в момента е квалифициран пилот от гражданската авиация (когато не е на турне с групата!), който понякога изпълнява необичайни мисии като превоза на британски граждани от Бейрут през 2006.

Описанието на полета е поразително поетично, типично за начина на писане на Bruce. Когато летиш наистина няма „граници, които да разделят” („bordersthatdivide”), а прекосяването на Атлантика може спокойно да бъде сравнено с прелитането над масовия гроб на толкова много моряци. Всички картини, които се описват от лириките, разкриват какво е чувството да летиш, с този специфичен почерк, който единствено стиховете на Bruce могат да придадат.

dee_glyph

Janick Gers отново показва таланта си да композира бързи, темпови песни. Тази песен доста напомня за "Man On The Edge" и се изпълнява с цялата ефикастност, на която са способни Maiden. Това е единствената наистина бърза песен в албума и при всички случаи доста добра!

Лириките, отново дело на почитателя на окултното Bruce Dickinson, са свързани с историята за живота на John Dee – известен британски математик и окултист от 16ти век. Този човек изглежда е въвел термина „Британска Империя” ("My dreams of empire" - "Моите мечти за империя”) за Елизабет I, неговата "ледена кралица" („frozenqueen”), на която е бил съветник по време на нейната власт. Той установява морското господство на страната, благодарение на уменията и познанията си в областта на навигацията като Великобритания му дължи много за тези му експертни знания.

За жалост, той се е занимавал също така и с доста езотерични дейности като да говори на ангели. Той е бил запознат с мошеник на име Edward Kelly, който също е твърдял, че има окултни способности и че комуникара с духове. Kelly накрая убедил Dee по време на дълга визита в чужбина, че едно от етеричните същества им наредил да си споделят съпругата на Dee („Youhavetakenmywifeandlainbesideher - „Ти взе съпругата ми и легна до нея”) , както и направили, което в крайна сметка довело до края на отношенията между двамата окулисти. Когато Dee се завръща във Великобритания, в къщата си в Mortlake, след като прекарва няколко години в континентална Европа, той заварва дома си изпотрошен, а по-голямата част от книгите, от неговата доста богата библиотека (една от най-големите по това време), откраднати („Iwasthekeeperofthebooks” – „Аз бях пазителят на книгите”). Той умира в нищета, но бива запомнен като прекрасен учен, макар и смятан за доста наивен, защото е вярвал в духове и ангели. Тази негова слабост е била използвана от Kelly, който, както изглежда, не е бил много по-добър от мошеника, обрисуван в "El Dorado".

Вдъхновена текстово от келтския мит за острова Авалон - магическо място, обитавано от безсмъртни, тази сложна песен започва с кресчендо, напомнящо за инструменталната секция на "Seventh Son Of A Seventh Son". За отбелязване е, че интрументалата, прогресарска средна част изглежда е инспирирана доста сериозно от Rush.

Текстът може някак си да се свърже с този на "The Wicker Man", понеже навяват мисли за антични, езически култове, извършвани от Келтите преди векове. Скритият смисъл изглежда изразява неуважението на човека към околната среда, която е "lying dormant in the eyes of the dead", тези мъртъвци са отражение на болшенството от хората на планетата. Обаче, не всичката надежда е изчезнала и тези мъртъвци могат да бъдат пренесени в Avalon (символизирайки Богинята-Земя) за погребение и „след това за прераждане” ("then for rebirth").

Цялата песен представлява епика с разнообразни, преплетени мелодии и изкусни промени в ритъма.

С плавно интро, подобно на това в „The Legacy”, лириките описват обстановката: голяма група хора напускайки родината си, за да потърсят свобода, надявайки се за щастие. Разказвачът обяснява, че това е бягство от неприятности, които могат да ги сполетят в родната им страна, което може да е индикация, че това са религиозните откачалки, които не са били желани в Европа, заминавайки за Америка през 16ти, 17ти и 18ти век. Въпреки всичко те се молят по целия път към тяхната „обетована земя” ("golden promised land") (въпреки че това не им е помогнало).

Не е ясно какво точно представлява талисманът, с който плават, но главния герой изглежда е този, който командва корабите към новия свят. По ирония на съдбата, той загива, докато наближават брега на спокойствието. Болестта, която е спомената, най-вероятно е скорбут, която е винаги смъртоносна, ако не се лекува.

В крайна сметка, "The Talisman" е още една от тези страхотни морски епики на Iron Maiden като "Rime Of The Ancient Mariner" и "Ghost Of The Navigator".

Започваща с леко интро, напомнящо на това в "The Clansman", това е още една сложна песен с много хармонии. Историята ни разкрива човек, „който ще бъде крал”, без да пояснява как ще стане това или на какво ще бъде крал. Определено, не изглежда да е свързано с краткия разказ на Rudyard Kipling, имащ същото заглавие.

Мъжът търси изкупление за убийство, извършено явно при самозащита („inhismindhehadnochoice” - „в неговите мисли той нямаше избор” -), въпреки че сега той поставя под въпрос необходимостта на това  свое действие. Текста е странна смес на изображения на персонажа, яздейки магаре през планините и псевдо-религиозни безсмислици относно Бог и „добрата книга” („thegoodbook”).

Отново нежно интро с келтски мотиви ни въвежда в сложна и изключително приятна композиция-шедьовър, типична за Steve Harris. Песента завършва също толкова плавно както и започва, затваряйки страхотен албум по най-добрия възможен начин.

Лириките са вдъхновени от анимирания филм от 1986г. When The Wind Blows, който от своя страна е адаптация на едноименния графичен роман на Raymond Briggs. Оригиналната история е за възрастната двойка - Jim и Hilda, които се подготвят за  термоядрена война, всеки по собствен начин - Jim подготвя убежище, докато Hilda приготвя чай. След като атомната експлозия разрушава всичко около малката им къща в един селски район, те размишляват за миналото си и се чудят относно бъдещето, излагайки се през цялото време на радиацията, която ги убива. Това е прекрасен разказ за лудостта на властите и безпомощността на хората, когато са изправени пред унищожение.

Песента, обаче, поема по друга насока и двойката се подготвя за апокалипсис толкова сериозно, че стигат до пълно отричане, когато излиза новината, че това няма да се случи. Това, което се случва е леко земетресение, което до такава степен ги стряска, че извършват самоубийство с отрова, пред угрозата да се сблъскат с последиците от тоталното разрушение. Този обрат на историята е доста ироничен, имайки впредвид колко усилено се подготвят за оцеляване. Е, това е прекрасния разказвачески стил на Steve.

PLAY

tour-eddie.gif

Members Login