LANGUAGE/ ЕЗИК

x factorr banner

'Sign Of The Cross' е истинска Harris-ова епическа поема, дълга над 11 минути. Започва с ниско и зловещо звучене като в грегорианско песнопение, и бавно изгражда тъмно и мрачно настроение, преди внезапно да изригне в бързи и силни стихове и припеви. По средата, в парчето доминира дълъг инструментал, който много прилича на ранния шедьовър 'Phantom Of The Opera'. Инструменталът преминава през цялата стилова гама на парчето, от приятното грегорианско песнопение през прекрасното рифово звучене на Maiden до кулминационните китарни сола. Това парче не може да бъде описано по друг начин освен като шедьовър.

Текстът на нападобяващото грегорианско песнопение звучи като "?ternus halleluiah", или "Praise The Eternal", като песнопението от самосебе си създава идеална атмосфера за началото на това мрачно парче. "Единадесетте свети забулени мъже"The "eleven saintly shrouded men" донякъде също са предмет на полемика. Кои са тези мъже? Броят им също не е ясен. Дали "единият отпред в високо вдигнатия кръст " не е дванадесетият или е част от 11-те? Някои твърдят че това са Апостолите, чийто брой е 12, без самоубилия се Юда Искариотски, с което остават 11. Но които и да са те, и каквото и да представляват, те създават интересна връзка с някои от текста на една от ранните песни на Genesis, 'Supper's Ready' от албума Foxtrot album (1972), в който също има доста религиозни образи, и като 'Sign Of The Cross', е много дълга песен съставена от много части:

Six saintly shrouded men move across the lawn slowly
The seventh walks in front with a cross held high in hand

Първият стих показва разказвача "застанал сам срещу вятъра и в дъжда"("standing alone in the wind and rain") и изплашен. Изглежда разумно да се приеме, предвид темата на песента, че го е страх от Инквизицията, която е "дошла да измие греховете [му]"("come to wash [his] sins away"), и той осъзнава, че "вярата ще бъде поставена на изпитание" ("faith will be put to the test").

Друг признак, че тази история може и да разказва за човек изправен пред изтезанията на Инквизицията – това отвратително явление, чиито изнудвания и широкомащабна жестокост могат да се сравнят в Западна Европа единствено с нацистите през 20 век – е че някой задава "въпроса отново и отново" (asking the question time and again"), като е добре известно, че евфемистично са наричали мъчението "Въпросът" ("The Question"). При такова страдание, разказвачът се чуди "защо Бог все още го закриля, дори и когато не заслужава" ("why then is God still protecting [him] even when [he] do[es]n't deserve it"), показвайки, че признава, че има съмнения относно собствените си вярвания и че не е достоен за божествената закрила. Това изказване е също примирение със своята съдба, тъй като е "дарен с вътрешна сила, която някои биха нарекли покаяние" ("blessed with an inner strength, some they would call it a penance"). И ето, той сякаш смята, че като не може да умре въпреки болката, която понася, това наистина е "покаяние", но в крайна сметка, животът не се ли състои именно в това? Както и да е, неговите съмнения включват дори увереността , че "и да се моли на Бог, няма да оживее" (praying to God won't keep [him] alive"). Всъщност, известно е, че молитвите никога не са постигали нищо конкретно, иначе светът би бил много по-хубав.

"Те ще си кажат молитвите, когато му дойде времето" ("They'll be saying their prayers when the moment comes.") Тези "свети забулени мъже" ще се молят, когато запалят кладата, и ще се молят отново "в деня на страшния съд", докато разказвачът изглежда убеден, че те го осъждат, докато той е невинен и не е извършил голямо престъпление – със сигурност не и ерес – и че виновните са ония, които "ще прокървят, когато настъпи моментът", а той ще получи прошка и "Бог ще погребе душата му". Най-вероятно това е, което много жертви на Инквизицията са чувствували, когато са се качвали на кладата, за да изгорят за ерес, която са били убедени, че не са извършили.

Връзката с чудесната книга – и с не толкова чудесния филм - The Name Of The Rose е може би в припева: "The sign of the cross, the name of the rose", въпреки че това изглежда е единствената прилика с романа на Umberto Eco (или с филма на Annaud!). "Огънят в небето" е вероятно също така озаряващият небето огън на горящиге клади. Във всеки случай, ако това парче успее да запали интерес към тази класическа история, то тогава ще бъде дори много повече от музикален шедьовър!

Последните редове обаче са твърде интригуващи: "Изгуби любовта на небето горе, избра страстта на земята долу"("Lost the love of heaven above, chose the lust of the earth below.") Възможно ли е това да се отнася за филма/романа The Name Of The Rose, където Adso, младият монах, разказвачът на историята, е имал сексулно преживяване с млада жена (която по-късно е осъдена за вещерство и в която той се влюбва, въпреки че накрая трябва да я напусне – но никога няма да я забрави!), което означава, че е нарушил обета си за въздържание като свещенник? Това може да потвърди, че мъжът в 'Sign Of The Cross' е всъщност член на религиозен орден, вярващ, който застава с лице към своите съмнения. В живота всички имаме убеждения, и понякога се случват събития, които силно подкопават тези убеждения, като дори напълно ги разрушават. Тогава всички ние оставаме със страха от неизвестността, която стои пред нас.

'Lord Of The Flies' е по едноименния роман на William Golding от 1954 г., по който също са направени филми през 1963 и 1990 г. Историята разказва за група ученици, които са изоставени на тропически остров, и които постепенно се превръщат в племенни диваци. Това е енергично парче, чийто текст възхвалява животинското, което е вродено във всеки човек. Тази тема е също преобладаваща в историята на 'The Edge Of Darkness', където мъж обитава сърцето на джунглата и освободен от всички социални условности, се превръща в неописуем дивак.

В романа, намерението на Golding е ясно да се противопостави на предишни подобни случки, където хора, изпаднали на пуст остров, са си сътрудничили, за да пресъздадат отново цивилизацията, каквато я познават. В тази по-реална история, ние виждаме деца – възприемани обикновено (и често погрешно!) като изображение на невинност и честност – да се връщат към племенната диващина на нашите предци, и да унищожават всички следи на вежливост, че някои се опитват да запазят. Тъй като Golding е бил учител, може да приемем със сигурност, че той е наблюдавал държанието на децата в училищния двор и си е направил правилните заключения: липсата на социални ограничителни условности, които втълпени у възрастните чрез тяхното възпитание и образование, е съвсем очевидна в начина, по който по-малките деца изграждат взаимоотношенията си с другите. Дворът в детската градина е по същество една джунгла, където най-силните просто се опитват да смачкат най-слабите. Махнете дисциплината и реда, които обществото на възрастните налагат и ще се окажете сред банда малки диви животни, които "просто искат да си живеят живота." ("just want to live [their] own fantasy.") (Опровержение: не казвам, че всички деца са кръвожадни животни или нещастни техни плячки, тъй като това също зависи и от отделните им личности – немаловажна човешка особеност.)

Всеки герой от романа представлява част от човешката природа, която или е държана настрани, или избутана напред от обществото, за да стане обществения живот, колкото се може по-мирен. Парчето вижда историята най-вероятно през очите на Jack, който изобразява злото и насилието, тъмната страна човешката природа. Първоначално е бил момче хорист в църковен хор, след което се превръща в "вожда" на "племето" и отхвърля всички социални условности, които правят възможно съществуването на цивилизованото общество – "Кой го е грижа кое е правилно и кое не е.... На нас не ни трябват морални принципи " ("Who cares now what's right or wrong [...] We don't need a code of morality." Ralph и Piggy, съответно защитаващи цивилизацията и крехката интелигентност, се опитват да му се противопоставят и да се уверят, че всички са подслонени и нахранени както трябва, докато Jack се интересува единствено от лова – не за храна, а за тръпката от самия лов ("I've found that I like this living in danger").

"Lord of the flies" е буквален превод на гръцката дума Beelzebub, термин използван за юдейско-християнското понятие за сатаната, или олицетворение на злото. Онова, което се изтъква в романа, както и в песента, е че това зло съществува във всички нас, и ако социалните бариери спрат да съществуват по каквато и да е причина, се освобождава в екстремни ситуации - "What was meant to be is now happening." Това "Something willing us to be lord of the flies" е просто самите ние.

Това парче е по филма на Joel Schumacher "Falling Down" от 1993 с участието на Michael Douglas и Robert Duvall, за един привидно "нормален" човек – чиновник на средна възраст, който накрая се пречупва от стреса, безсилието и абсурда на живота в големия град. Това е още едно от няколкото по-бързи парчета в албума, и въпреки, че китарните сола са твърде къси и самата песен не е толкова дълбока, колкото някои от останалите парчета от албума, е наистина добра резачка от музикална гледна точка.

Далеч от джунглата на 'Lord Of The Flies' и 'The Edge Of Darkness', тук се оказваме в градската джунгла на необятен мегаполис – а именно Лос Анджелис, но и всеки друг гигантски град в която и да е индустриализирана държава би могъл да бъде сцената на това действие. Както в гореспоменатите песни/истории, усещането на главния герой за себе си изчезва, след като достига края на силите си (в неговия случай, след като загубва работата и семейството си) и накрая изгубва контрол - "Each step gets closer to losing his head". Темата на песента е някак си подобна на тази в 'Age Of Innocence' и подчертава недостатъците на неблагодарното модерно общество, което не се грижи за гражданите си (може да е заради липсата на грижа за безработните, които били съкратени от работа или липсата на подходящ закон срещу престъпниците) – "'Cause nothing is fair just you look around."

Дори и ако повечето от нас могат да разберат неговото чувство на безсилие – от надценените удобства като да не може да ти бъдат сервирани безалкохолни напитки по твой избор в ресторантите за бързо хранене – главният герой някак си се "саморазправя" ("takes the law into his own hands") и в крайна сметка го възприемат за престъпник, следвайки онова, за което ни предупреждава Ницше:

"Whoever fights monsters should see to it that in the process he does not become a monster. And when you look long into an abyss, the abyss also looks into you."

Към края, главният герой пита без да може да повярва: "Аз ли съм лошият? Как стана това?" ("I'm the bad guy? How did that happen?") Всъщност, докато липсата на социални структури създава диви хищници от иначе съвършено прилични човешки същества в 'Lord Of The Flies' и 'The Edge Of Darkness', то несправедливостта и лицемерните ограничения на "цивилизования свят" също могат да постигнат същия ефект, когато някои индивиди бъдат избутани в пропастта. Да се надяваме, че това не е "бегъл поглед към бъдещето."( "a glimpse of the future.").

'Fortunes Of War' описва душевното страдание на завърнал се от война войник – кошмарите, гласовете, и ужасните спомени. Това го прави добър двойник на 'Afraid To Shoot Strangers', където се описват страданията на войник, който трябва да замине на война. Може да се свърже и с 'The Aftermath', въпреки че няма същата историческа специфичност и се рови в тъмните мисли на всеки войник връщащ се от който и да е конфликт от 20-ти век нататък.

Steve Harris описва точно какво се случва в мислите на онези, които са воювали, след завръщането им в нормалния цивилен живот, когато се изправят лице в лице с онези, които са гледали конфликта отдалеч: "I can't help but feel that I'm on my own, no one can see just what this conflict has done to the minds of the men who are on their way home." Чувството за неразбиране и самота се подсилват от контакта с хора, които колкото и да се стараят, просто не могат да разберат какво може едно изпитание като войната да причини на някого и съвсем естествено е онези които са воювали често да търсят своите бивши другари по оръжие, за да бъдат обградени отново с хора, които са преживяли същия ад, и които разбират. Те са душевно "белязани за цял живот" ("scarred for life") и много често се налага да се изправят пред последиците сами, "the vivid scenes and all the recurring nightmares."

Онези, които никога не са били изправяни пред бойна ситуация предлагат обичайните баналности, че "времето е идеалният лечител, че кошмарите ще отминат" ("time's a perfect healer, that the nightmares they will come to pass") – но те никога не минават. Повечето ветерани накрая "заживяват в един собствен свят" ("living in [their] own world") и често се питат дали са нормални ("Дали наистина не полудявам?""Could I really be going crazy?"). Силата на характера и понякога малко професионална помощ могат да осигурят на бившите бойци един на външен вид "нормален" живот и да загърбят душевните рани, необходимата предпоставка да "продължат нататък".

Като 'Afraid To Shoot Strangers', песента почва нежно с няколко акустични китари и ниско пеене, но след това преминава в бавен и тежък ритъм, който смътно напомня за Black Sabbath. Тази песен беше малко критикувана, че била прекалено "универсална" (generic), но това съвсем не е вярно. Тук няма дори далечно подобие на универсалност, и това парче е една невероятно силна песен, изпълнена с тъмни емоции. Тя е измежду най-добрите песни в албума.

Това е друга интроспективна песен за изправянето срещу своите страхове и преодоляването им. Като много песни от този албум, и тази започва с акустично и нежно въведение, и след това преминава в по-бързи и по-тежки стихове и припев. Въпреки че основната част на песента не е толкова тъмна, колкото интрото, все пак е много добра песен с мелодия, която ти се набива в главата.

Каквито страхове и кошмари да изпитва главният герой, те изглежда произлизат от мрачното му минало- "In the house of my soul, in rooms of ugliness and cold, memories locked away" – и той никога дотогава не е имал смелостта да се изправи срещу тях. Тази песен носи послание на надежда за онези, които са преследвани от стари спомени, с които никога не са се справили както трябва: да спечелиш или да изгубиш, единственият начин да победиш останките от отвратителното минало е да се изправиш срещу тях с бистър и ясен ум.
To shadows of the past
Take a breath and I scream "attack!"

'The Aftermath' е парче, което оспорва законността и необходимостта от война. Главните сола са съставени от много семпла поредица от акорди, но инструменталът съдържа някои чудесни рифове и китарни сола. Тази песен не е лесно достъпна, и много хора в началото не я харесват, но в крайна сметка, постепенно започва все повече да се харесва щом усетите нейната дълбочина и сила.

Въпреки че се занимава с психичните рани, преживени от всеки войник, сражавал се във война от началото на 20-ти век досега, текстът споменава бодлива тел и иприт, от което се подразбира че става дума за ветеран от Първата световна война, дори и това да не се посочва изрично като в 'Paschendale'. Ипритът е използван масово само през този конфликт и ужасяващите рани и смърт, които е причинил, вероятно са предотвратили по-нататъшната му употреба в последвалите войни.

Твърде любопитно, известният английски военен поет Siegfried Sassoon е написал стихотворение, озаглавено 'Aftermath', което също изобличава ужасите на цялата война и загубата на невинността на онези, отишли във войната просто момчета, но завърнали се психично увредени от страшните битки на Първата световна война

After the war, left feeling no one has won
After the war, what does a soldier become?


Тази песен поставя неизбежните въпроси, които евентуално всички хора си задават в даден момент от своя живот за смисъла на живота, ако изобщо има някакво значение. Мрачното и унило настроение се смесва идеално с цялостното усещане в албума. Това е още една песен, която изисква време, за да потънеш в нея и да я оцениш напълно. Но след няколко прослушвания ще ти е трудно да изкараш мелодията от главата ти, и дори може да стане една от любимите ти песни от албума.

'Judgment Of Heaven', като 'No Prayer For The Dying', съдържа необичайна молба към Бог - "A silent prayer to God to help you on your way" – и Steve Harris изглежда не търси отговори от заобикалящия го свят, а от хипотетично божество:

And if there is a God then answer if you will
And tell me of my fate, tell me of my place

Tell me if I'll ever rest in peace

За разлика от много други подобни песни, чиято тема е депресията и търсенето на смисъла на живота, това парче изглежда не предлага много надежда, но задава няколко основни въпроса, над които да се замислим като: "Ако отново имаш възможност, би ли изобщо променил нещо?" ("If you had the chance again would you change a thing at all?"). Във всеки случай, Steve може и да е имал своите съмнения, но "през целия си живот е вярвал, че го очаква небесният Съд" ("all of [his] life [he has] believed Judgment of Heaven is waiting for [him]"), така че защо си сменя мнението сега?

Написана за войната в Босна (1992–1995), 'Blood On The World's Hands' описва ужаса, несправедливостта, и бруталността, които се случват по това време на това малко място от планетата, въпреки че това би могло – за съжаление – да се отнася и за останалата част от света. Парчето се отличава с интересно басово интро, което може би съответства най-близко на интрото в 'Innocent Exile' от албума Killers.

Реакцията към подобни конфликти, където и да са те, могат да варират при различните хора или дори да зависят от настроението, когато е получена информацията ("Sometimes it makes me wonder, sometimes it makes me question, sometimes it makes me saddened"), но Steve изразява тук много точно, какво всяко нормално човешко същество би почувствало, получавайки такива новини: "това винаги ме разгневява" ("always it makes me angry"). Териториалните и/или етническите войни са може би най-вбесяващите от всички, с крещящата несправедливост, която ги съпътства. Масовото клане на хора, защото изглеждат различно или мислят според своите вярвания е просто нетърпимо.

Войната на Балканите в средата на 90-те години е свидетел на най-зверско отношение към човешки същества на европейска почва от времето на нацистките изстъпления през 30-те и 40-те години. Целият свят знаеше какво става от репортажите на военните кореспонденти и кадрите, излъчвани всяка вечер в телевизионните новинарски емисии ("But when you can see it happening, the madness that's all around you"), и въпреки това никой всъщност не се опита да предотврати тази варварщина ("Nobody seems to worry, the world seems so powerless to act"). На силите на ООН, изпратени в зоната на бойните действия, дори им беше изрично заповядано да не се намесват и дори да не отвръщат на огъня, когато стрелят по тях!

Песента също така поставя под съмнение "западния начин на живот", който се предполага,че е толкова безопасен, че се смята, че конфликтите в днешни дни са невъзможни: "сигурността на един свят, който всеки ден донася ново убийство, някъде някой умира от глад, а другиго изнасилват жестоко" ("security of a world that brings one day another killing, somewhere there's someone starving, another a savage raping"). Това описание идеално подхожда на онова, което става точно пред очите ни, а дори и "в съседната къща" ("right next door")! Войната в Босна видя не само масовите кланета, които се случват в повечето конфликти, но също и възраждането на концентрационните лагери – не си ли взе поука светът от нацистка Германия? – където хора бяха държани и оставени да умрат от глад просто, защото принадлежат към определена етническа група или имат различна вяра. Освен това, "жестоките изнасилвания" ("savage raping(s)"), които са част от войната, откакто съществува човечеството, бяха използвани системно през тази война за отвратителната цел на "етническото прочистване ". Жените от една етническа група биваха изнасилвани до смърт или докато не забременеят от нападателя си, в който случай биваха задържани, докато прекратяването на бременността е било невъзможно и следователно е трябвало да родят детето на "врага", след което собствената им общност ги е отхвърляла, а също така са развивали такава омраза към себе си, че много често са се самоубивали.

А "междувременно някой ни се присмива" ("meanwhile there's someone laughing at us.") Това вероятно се отнася за бившите управници на Югославия, които са извършвали ужасните си деяния пред цялата международна общност и са се присмивали на факта, че са могли да го правят с пълна безнаказаност (нещата се промениха след създаването на международния наказателен съд, въпреки че една "световно - водеща" държава все още смята, че е над такива закони). "Казват че нещата тръгнали към по-добро" ("They say things are getting better"), ами в това всички правителства биха искали да повярваме, въпреки че е много трудно, когато виждаш "лудостта, около теб" ("the madness that's all around you").

Преди внезапния й край ("Someone should..."), песента ни напомня, че споменатите ужаси са се случили съвсем наблизо: "Хаосът е оттатък границата" ("There's chaos across the border.") Всъщност никоя Западна държава не е защитена от такива събития, случващи се отново и отново на тяхна територия и, ако не сме внимателни, "един ден това може да се случи и на нас" ("one day it could be happening to us"). Така че, нека се замислим над това и да работим заедно, за да направим света едно по-безопасно място за идните поколения.

Тази песен е по филма от 1979 "Апокалипсис сега" (Apocalypse Now), който пък е вдъхновен от класическия роман на Joseph Conrad (1857-1924) Heart Of Darkness – по който също е направен телевизионен филм през 1994 г. Текстът предава на много места диалозите от шедьовъра на Копола и ни разказва приключението на един мъж, пътуващ нагоре по реката към джунглата, по време на войната във Виетнам, в търсене на един луд гений, поддал се на естествената диващина, която живее вътре във всички нас. Това е друга тъмна и мрачна песен със същото настроение като 'Sign Of The Cross', с рифовете и смените на ритъма, превърнали се в запазена марка на Maiden.

Както във филма, така и в романа, главният герой Kurtz е добре образован мъж от Запада, който злоупотребява с властта си в място, където законите и обичаите, с които е свикнал, са нарушени или дори никога не са съществували. Дали в колониална Африка през 1890-те и 1900-та, или по време на войната във Виетнам през 1960-те, ужасите, на които става свидетел и дори, които е извършил за "доброто на западната цивилизация" ("the good of Western civilisation") го карат да скъса със света, към който е принадлежал някога, и му дават волята самият той да се превърне във власт. Но властта покварява и най-тъмните му инстинкти го превземат, тъй като "Във всяко човешко сърце съществува конфликт, а изкушението е да стигне далеч" ("There's a conflict in every human heart and the temptation is to take it all too far.") И както полковник Kurtz правилно заявява в Apocalypse Now:

"In a war, there are many moments for compassion and tender action. There are many moments for ruthless action. What is often called 'ruthless' ... may, in many circumstances, be only clarity: Seeing clearly what there is to be done and doing it—directly, quickly, looking at it."
С други думи, объркването, което цари в екстремни ситуации, може, когато това се случва, да накара и най-разумния човек да извърши най-отвратителни неща с пълно съзнание, след което до края на живота си да живее, преследван от тези събития. В Heart of Darkness, Fresleven бил считан за "най-доброто, благо същество на два крака" ("the kindliest, gentlest creature that ever walked on two legs") и въпреки това той става неконтролируемо жесток, след като се потапя в пълния ужас, с което показва, че в човешкото съзнание има невероятно тъмна страна, която може и често се разкрива при определени обстоятелства (вижте как децата, оставени на самотек на пустинния остров в 'Lord Of The Flies' разкриват най-основните човешки инстинкти, "изваждащи животинското" у тях.

Докато г-н Kurtz е болен и обеднял търговец на слонова кост, просто качен на лодката на Marlow, полковник Kurtz е силен висш офицер от армията на САЩ, който се предполага, че трябва да бъде премахнат с "с изключително предубеждение " от Willard. Единствените допирни точки между Marlow на Conrad и Willard на Coppola е техният чин (капитан) и фактът, че предприемат приключение нагоре по реката през джунглата, за да стигнат техния съответен Kurtz и да се изправят срещу сърцето на човешката тъмнина. Освен това, Marlow е настроен по-философски и повече размишлява върху ужасите, на които присъства, докато Willard е просто войник от специалните части с мисия, въпреки че и двамата са пленени от образа на Kurtz.

Приключението с лодка в сърцето на джунглата е само по себе си твърде символично, пътуват по вода – а реката представлява живота. И двамата, Marlow и Willard, са предприели ритуално приключение, което ги отвежда до корените на човешката диващина и до самото сърце на собствената им тъмнина – онези части на съзнанието, които модерната цивилизация не ни позволява да изучаваме от страх, че бихме могли да открием истината вътре в самите нас. Интересно сравнение може да се направи с текста на парчето 'Back From The Edge' от албума от 1996 г. Skunkworks на Bruce Dickinson:

A silent river flowing black
Strange attractors, no turning back
Present danger I recall
That pins my senses to the wall

Back from the edge
Where the darkness has fled
And I'm swimming in light
And I'm falling...
Falling from the edge
Back from the edge

I fell from grace, and that's a fact
I still have urges, I fight back
Cold decisions wear me thin
Kill yourself, begin again

Back from the edge
Where you're not worth a damn
Throw yourself into light
And the rush as you spin from the edge...
Back from the edge
Back from the edge

И двамата - Marlow и Willard - са пътували по тази тиха река до "ръба на тъмнината" ("edge of darkness,"), откъдето в крайна сметка се връщат ("Back from the edge"), но със сигурност не и невредими. Защото "когато си видял сърцето на тъмнината, дори и твоята душа се пречупва" ("when you've faced the heart of darkness even your soul begins to bend")

'2 A.M.' е една красива песен с лесно запомняща се мелодия, с извънредно проникновен и силен текст. Най-малкото, това е парче, което много хора могат точно да се свържат –безсмислието и безполезността на живота. Няма много за казване за тази песен – освен може би, че текстът изглежда почти натрапчиво автобиографичен.

Оспорва се смисълът на живота: има ли наистина такъв? "Чудя се защо съм тук" ("I wonder why I'm here"), "Животът изглежда толкова жалък" ("Life seems so pathetic"). Всички тези въпроси са по-вероятно да възникнат, когато си сам в средата на нощта, разсъждавайки върху какво точно си постигнал досега и какво може да ти предложи бъдещето. Няма отговори, но се поражда алтернатива: не трябва ли просто да сложим край на този очевидно безмислен живот ("да можеше всичко това вече да е в миналото") ("I wish I could leave it all behind") – и това може да насочва към самоубийство, както и към слагане началото на напълно нов живот – или трябва да скърцаме със зъби и да продължим напред ("Hold on for something better")? Отговорът е различен за всеки и всеки трябва да го намери сам.

Do you just let go or carry on and try to take the hurt?
(Ще се откажеш ли или ще продължиш и ще поемеш болката?)

Good question...
Добър въпрос...

The Unbeliever' е друго интроспективно и навътре насочено парче, може би най-нестандарната и неразбрана песен от албума. Много хора не я харесват, най-вече в началото, но тя не е толкова лоша, колкото изглежда и ако си дадеш време, за да се приспособиш към особения й стил, след няколко прослушвания ще започне все повече да ти харесва, особено с припева и инструментала в средата.

Почти като 'Judgement Of Heaven', тази песен описва усещането на депресия и вътрешното чувство за грозота, както се вижда от първия стих:

When you start to take a look within
Do you feel at ease with what you see
Do you think you can have peace of mind
And have self-belief or be satisfied
Do you think you even like yourself
Or really think you could be someone else

Но същият този човек, който "вярва, че го очаква небесният Съд" ("believed Judgement of Heaven [was] waiting for [him]"), също така осъзнава, че "През целия си живот е бил заблуден, че вярата му се е изплъзнала" ("All [his] life... [he's] run astray, let [his] faith... slip away" и свършва този по-скоро мрачен и интровертен албум с наистина добър съвет, че всеки трябва да се замисли малко повече:

Are you scared to look inside your mind
Are you worried just at what you'll find
Do you really want to face the truth
Does it matter now, what have you got to lose
Try release the anger from within
Forgive yourself a few immortal sins
Do you really care what people think
Are you strong enough to release the guilt

PLAY

seventh-son-eddie.gif

Members Login