Започва с кратко, но брилянтно интро на барабани и това е чудесно начало на албум. Отначало Steve изрично казва на Nicko , че трябва да се "вкарат барабани в нещата". Nicko все още е притеснен,бидейки нов в групата и прекарва цял ден в репетиции на това интро за песента. В края на деня разполага с 6-7-секундно интро, което изисква удряне на, практически всички части от комплекта барабани, звучащо като силно впечатляващ край на песен, само че прехвърлящо към припева, бридж. На следващия ден Nicko го свири на Steve и той реагира с " не, не, неее, нищо такова, нещо простичко, което в общи линии да звучи като " рат-тат-тат-тат...рат-тат-тат-тат (така де, разбра ми мисълта)" Даже Steve се опитва да изсвири нещо такова на барабаните на Nicko , но се оказва толкова добър, колкото вероятно е баба му. Nicko казва: "О, имаш предвид нещо такова!" и го изсвирва, при което Steve възкликва: "Ето това е то!", което "то" в последствие се превръща в брилянтния техничен откъс, който всички ние знаем.

Песента се базира на романа на Alistair Maclean (1922 – 1987), публикуван през 1967, който също така има и своята филмова версия, където участват Richard Burton и Clint Eastwood, който разказва за скришно избавяне на американски генерал от нацистко укрепление в Баварските Алпи. Burton е изключителен в ролята си на Майор John Smith . Какъв е наистина този герой? Може ли да е двуличен агент, който шпионира и за Великобритания, и за Германия? И защо този американски генерал е толкова важен? Прочетете книгата и/или гледайте филма, всяка секунда си заслужава!

Инструменталната част трябва да звучи като картечница. Не е много силна в миксирания вариант, но искахме да постигнем ефекта, при който хората, слушайки песента няколко пъти, да си кажат: Какво е това? Песента е направена на 2 пъти.

Steve Harris

" Revelation " е песен с двузначно име. Естествено, отнася се към Християнската митология, ("откровение, апокалипсис") но от друга страна, основната идея може да се отнесе далеч по-назад и да приеме коренно различно значение ако се вгледаме по-дълбоко.

Трудовете на Aleister Crowley (1875–1947) вдъхновяват написването на тази песен( какъвто е случаят, и то по-очевидно при "Moonchild" в Seventh Son Of A Seventh Son.) Бидейки философ атеист, разсъжденията му го довеждат до извода, че, концентрирайки цялата си енергия в мозъка, човек можел да влияе и да променя нещата такива каквито са. Той през целия си живот описва религията като лъжлива и като прокламираща пасивност . Според Crowley хората се налага да се борят с природата, за да упражняват мозъка си и силата, която той притежава , като по този начин достигат пълното блаженство.

Bruce Dickinson пише Revelations на базата на тази теория. Извън библейското й значение стои принципът, че човек може и трябва да се разкрие пред себе си.Тук освен всичко се получава игра на думи, защото от едната страна е Християнската теория, а от друга нещо, за което религията не иска да даде да се разбере.

Първият куплет е извадка от английска книга с химни, написана от Chesterton (1874–1936), която Bruce учи в училище. Песента сама по себе си се състои от 3 части.

Първата е именно тази извадка от книгата, която Bruce избира, защото за него тя е проникновена, Въпреки че текстът е писан през 19-ти век, описанието до голяма степен отговаря на това, което се случва в днешно време. Bruce отбелязва и че "има много пари, които се разиграват из нашето общество, но всъщност, колкото повече пари имаш, толкова по-нещастен ставаш."Последният куплет, "Вземете ни достойнството", изразява важен момент от целия ни живот и свят. Главната спънка в човешките взаимоотношения се базира на егоизъм и неоправдано високо самочувствие, които разделят хората.

Следващите 2 куплета се отнасят до индуската философия . "Просто едно бебе в черна бездна". Думата "бебе" отговаря за човешкия род като такъв, а "черната бездна" значи един безкрайно безнадежден свят. "Никаква причина, поради която нещата да са такива..." показва колко абсурдно ще е съществуванието на хората на земята ако не изчезне надеждата.

Стигаме до "тайната на обесения мъж". Според известни индуски вярвания, обесеният мъж е знак за добър късмет. Затова в песента се казва, че той е с "усмивка на лицето си" : това е неговата тайна.

От третия куплет най-важната фраза е: " The venom that tears my spine" ( "Отровата, която разкъсва гръбнака ми.") В Йогизма съществува змия, наречена Кундалини, която живее в основата на гръбначния мозък на всеки човек. По време на оргазъм или медитация се сътворява духовно същество, наречено Самади, символизиращо трансцеденталното обединение, единство с Бог. В този момент Кундалини е пусната на свобода и пролазва по гръбначния стълб до мозъка, където изхвърля отровата си. Единството на отровата и мозъчното вещество допринася за единството с Бог.

Следващия куплет " The Eyes of the Nile are opening" ("Очите на Нил се отварят") означава, че за човека се отваря една цяла вселена с възможности в момента, в който отровата се слее с индивида. Ако Библията смята змията за въплъщение на злото, то при Индуската философия нейният образ се свързва с творението и радостта на съществуванието. В този смисъл, змията се разглежда в положителен и съзидателен аспект.

"Целувката на серпента (змията)" също винаги е била тема на философските съждения на Crowley . След това се споменава "окото на Слънцето", Слънцето като символ на сътворението, въплъщаващо мъжката страна на живота. Женската се появява малко по-късно в думата " moonlight " ( лунна светлина), като луната е символ на женствеността. Цялото изречение " Moonlight catches silver tears I cry" (Лунната светлина поема сребърните сълзи, които проливам), затваря целия кръг, защото сребърното е светът на Слънцето. И тук намираме и двете начала, мъжкото и женското, които не могат да бъдат разделени.

Всъщност, тази философия разглежда Вселената като дуалистичен, бинарен свят, където всичко съществува за и благодарение на другото. С други думи, няма разполовяване както при манихейството в християнството, където Доброто и Злото са разделени и Злото трябва да бъде елиминирано. Само християнската ценностна система е монолитна , всички останали са базирани на двойнственост на понятията , както Ин и Ян в Китай, или Еврейската Кабала. Bruce борави с всички тези понятия с голяма вещина, но и предпазливо поради тяхната сложност.

" Revelations " на първо слушане е доста загадъчна песен, но това не трябва да ни попречи да се удивим музикалната й стойност, която я прави шедьовър и невероятна класика на Iron Maiden .

За мен е общо-взето по-тежка версия на " Wishbone Ash" . " Revelations " много добре се вписва като лайв парче. Такава е и тенденцията при нас. Обикновено нещата звучат по-силно на живо, отколкото на запис. Това е свързано също така и с чувствата, които песните носят. Повечето са написани за да бъдат изпълнени на живо. Един вид, не са за студиото.

Steve Harris

" Flight of Icarus " се базира на Древногръцкия мит за Дедал, който е задържан в плен от цар Минос от Крит. Той и неговия син Икар правят крила от произволни пера и восък и така успяват да се измъкнат, но Икар при полета си прекалено много се доближава до Слънцето, поради което восъкът се разтопява и пада в морето, което води до смъртта му.

Пуристите в Гръцката митология винаги са недолюбвали тази песен. Естествено, в автентичната приказка няма "група", "хор", тъй като Дедал и Икар дискретно се измъкват от лабиринта, където са задържани ( който по ирония на съдбата е построен именно от Дедал). Освен това, не само Икар лети с импровизираните крила: баща му лети до него и го предупреждава за опасността от това да лети в близост до Слънцето. ( което в днешно време се смята за тотална безмислица, защото знаем, че топлината намалява с увеличаване на височината, но нека да не забравяме, че това е древен мит и всъщност, една притча).

Много хубава песен е, но и нея предпочитаме на живо. Имаме навика да я свирим малко по-бързо. Сега като се замисляме, виждаме, че е можело да я изсвирим по-бързо и в албума. Това й дава повечко живот, както и солото на Dave.

Steve Harris

Още нещо ме интересува във връзка с куплета : "Now he knows his father betrayed", дали наистина баща му го предава, а той не се предава сам, един вид. Този въпрос общо-взето е отворен към интерпретации, защото и двете гледни точки са еднакво правдоподобни. В първия случай, това би могло да значи, че бащата подготвя крилата на сина си с чужда помощ и съответно помощниците му го предават, което води до смъртта на Икар. Другата интерпретация загатва, че Икар смята, че баща му го предава сам (въпреки че какъв баща ще предаде сина си) като вижда, че крилата му се развалят и пада. Много млади хора не желаят съвети от родителите си, но ги обвиняват когато направят грешка. Това никак не е необикновено и странно. Просто си помислих, че трябва да спомена тази очевидна двусмислица и да дам възможност на читателя да се замисли върху нея.

В сингъла Flight of Icarus Bruce признава, че малко попроменя оригиналния вариант на приказката, за да направи една препратка към тийнеджърската непримиримост спрямо родителите, непримиримост, която в случая на Икар води до катастрофа! Тук всеки има възможността да прочете историята и да разбере сюжета й, междувременно да радва на песента и да свърже общо-взето странния текст с артистичността й.

Лесно запомнящата се мелодия на песента и, респективно, на припева, я причислява към класиките на групата, въпреки че можеше да има по-голяма инструментална част, а не само тези кратки китарни сола.

Не е писано или изказвано много за тази песен. В нея се открива идеята за страшното, апокалиптично бъдеще, а и се загатва идеята за себеизявата като такава. Тя е написана по време на Студената война, в момент, в който много хора си мислят, че светът е на път на ядрено унищожение. Въпреки че политическата сцена се е променила насетне, а и опасността от световен конфликт между САЩ и Съветския съюз ( и респективно, техните съюзници), е изчезнала, много правителства все още се притесняват да си играят картите спрямо собствените си интереси, защото т.нар "световен тероризъм" е новата заплаха ( това напомня на "1984" на Оруел, където врагът никога не е един и същ, но винаги има какво да поддържа страховете)

Нищо не се е променило оттогава, "съветът", даден в песента да умреш с ботушите си на теб, все още е на дневен ред. И тук не говорим толкова за въоръжена борба, а по-скоро за противопоставянето на страха, който лидерите на нашата планета използват толкова умело, за да контролират масите. В крайна сметка, ако живееш в страх, не можеш да видиш истинското лице на Правителството.

Французинът, споменат във втория куплет най-вероятно е Michel de Notre-Dame ((1503–1566), известен като Нострадамус. Винаги когато настъпи някоя значително зловещо събитие, то се отнася към неговите "пророчества", появяват се смахнати интерпретации, които удвояват страховете относно съществуването на езотеричното и окултното и заплахите, които те могат да представляват.

Общо-взето, "Die With Your Boots On" може да не е най-хубавата песен в албума, но не е и никак лоша. Както при много песни на Iron Maiden , истинската наслада идва, когато се чуе изпълнението й на живо.

Adrian и Bruce измислиха основния риф. Bruce съчини текста . Тя ми е особено любима песен, поради факта, че е изключително "акордно парче"(хаха), предполагам е странното, но определено е много силно парче за концерт; зарежда ме агресията в нея.

Steve Harris

Тя е вероятно една най-известните и най-лесно разпознаваемите песни на Iron Maiden, заедно с " Run to the Hills" . Тя описва атаките на британската кавалерия срещу руската армия по време на Кримската война (1853–1856) при Балаклава на 25-ти октомври 1854 година. Тази стъпка е много голяма тактическа грешка в цялата Кримска война, която води до ненужни кръвопролития, тема, която присъства и в песента "Paschendale" от албума Dance of Death, както и в песента на Thin Lizzy "Massacre", на която Maiden правят кавър в сингъла си от 1988 " Can I play with madness".

Атаката на Леката бригада е водена от Лорд Кардигън. Руснаците предварително са били в готовност със стражева охрана и редути – тежковъоръжени , добре защитени, стратегически разположени, използвайки същите бордови оръдия и муниции, които са били използвани още при окупациите на тези редути от турците(тогава съюзници на британците). Загубата на огнестрелни оръжия била сигурен знак за поражение според Лорд Раглан, отговорен за сектора, но той не можел да позволи такова поражение. Когато той вижда какво правят руснаците, дава нареждания за обратно превземане на оръжията. Оказва се обаче, че нарежданията са много неясни и набързо нахвърляни, без да бъде споменато за какви оръжия става въпрос и откъде те да бъдат превзети. Въпреки, че Раглан, имайки птичи поглед на района, вижда ясно къде се намират, британците, разположени в долината не могат да видят руснаците с британските бордови оръдия, защото последните са разположени по върховете на планинските вериги. Това води до осуетяване в редиците на войските: единствените оръдия, които могат да видят са тези пред Севастопол на 2 мили разстояние, където навсякъде са разположени картечни гнезда по продължение на цялата долина.

На основата на Кримската война; британците срещу руснаците. Встъплението се опитва да пресъздаде препускане на конете на Леката Бригада. Атмосферична песен е.

Steve Harris

Кардиган решава, че неговата бригада трябва да завземе оръдията на края на долината. Никой командир не трябва да заповядва на кавалерията си да напада тежка артилерия. Въпреки всичко, подчинение на заповедите има. Леката Бригада, състояща се от 670 човека, се спуска надолу в долината, препускайки в галоп като Кардигън е с 50 ярда напред. Когато пратеникът, който е дал заповедта, разбира, че Кардигън е тръгнал в грешната посока, се опитва да го спре, но Кардигън просто не желае да чуе. Войниците в първите Руски батареи не вярват на очите си и затова не започват стрелба в първия момент. Но в следващия започва масовото избиване. Когато приключва атаката, живи остават 195 човека. Кардигън излиза невредим и оставя хората си да си намерят пътя обратно сами. Щурмът е груба грешка и донася непоправими загуби – голяма част от леката кавалерия я няма.

Освен в " The Trooper", смелостта на хората и безумието на някои офицери е "обезсмъртено" в поемата на Lord Tennyson " The Charge of the light Brigade". Тя е една от най-популярните по време на Викторианската ера. "Поемата притежава онази вълнуваща частичка енергия,на която всички измерения на разсъдъка и чувствата се възхищават еднакво.". А това твърдение се отнася също така и за самата песен, която е един прекрасен пример за този типичен стил на Harris , базиран на рифове. Силата и емоцията й я правят ненадмината класика, а и една от най-великите песни на Iron Maiden .

Това е една от най-хубавите песни в този албум и, всъщност, една от най-хубавите песни на Iron Maiden въобще. Става въпрос за човек, завладян от духовете във воден басейн, като в последствие се присъединява към тях, като взима своя партньор. Предполага се, че Still Life се базира на късата история, наречена "Езерния обитател", част от сборника с повести и разкази " Cold Print ", 1969, на Ramsey Campbell. Въпреки това кредитите на книжката на албума не го включват като информация и е трудно човек да бъде сигурен. Въпреки, че Harris казва, че песента е свързана със страха от удавяне, тя винаги ми е напомняла на Мъртвите тресавища в Толкиновия "Властелин"

"Не знам", каза Фродо с неясен глас." Но и аз съм ги виждал. В басейните където блестяха запалените свещи. Те лежат в тези басейни, тези бледи лица, дълбоко дълбоко под тъмната вода. Видях ги: зловещи лица, гротескни лица, но и благородни, тъжни лица. Много от тях благородни и честни...но всичките грозни, загниващи, мъртви! Тъмна, тягостна е тяхната светлина..."

" The Two Towers by J.R.R. Tolkien"

Независимо от този извор, песента е много завладяваща и силна, а и със сигурност представя един своеобразен връх в албума. В края на песента можете ясно да чуете как Нико казва " Да, това беше велико! "

На практика това е историята на човек, който е притеглен от силата на един воден басейн. Вижда лица в него. Има кошмари за него. Накрая скача в него с любимата си. Много е приятна за свирене тази песен, защото има динамика в нея. Отново тук се създава настроение и има много тежък китарен саунд. Adrian свири първото соло. След него има плътно стакато на ритъм секцията, което се вплита и в рифа много умело. Много ми харесва тази част.

Steve Harris

Вдъхновена от Френско – Канадския режисьор Jean-Jacques Annaud и от неговия филм Quest For Fire от 1981 (филмова адаптация на едноименния роман на J.-H. Rosny aine от 1901 година), тази песен разказва историята на борбата на едно праисторическо племе да си възвърне "загубения огън". Сюжета на книгата и съответно, на песента, описва загубата на безценния огън на ранните хоминиди в битка. Те отново се оказват в средата на един свят, сред който бродят хищниците. Един от тях доброволно решава да търси огън и Quest for Fire отразява неговите приключения.

В зората на човечеството действителността никак не е била розова за това същество, което не е имало нито силата, нито ноктите, нито бързината на другите животни. Умението му да създаде огън се явява единственото му предимство и загубата на този огън е абсолютна катастрофа. Историята изтъква факта, че интелектът на Човека е това, което му помага да се справи с по-трудни и гъвкави ситуации. "Героят" побеждава няколко врага, като с всяка следваща победа научава по малко повече. Това е един добър пример за еволюцията и прогреса на човечеството през вековете. В книгата тази тема намира място в образа на мамутите, които, въпреки, че притежават голяма сила, не могат да прогресират така както хората.

За много хора тази песен е най-лошата в албума, може и да са прави, но да наречеш песен от тази величина най-лоша, не говори много. Приемлива е, въпреки, че е малко странно, че се споменават динозаври. Такива в книгата или във филма няма, а е доказано, че динозаври и хора никога не са съществували заедно. Можем да допуснем, че това е поетическо своеволие, тъй като в нейната цялост тя не е особено сериозна песен

Песента е посветена на легендарния японски самурай Miyamoto Musashi (1584?–1645), смятан от някои за най-великия самурай, съществувал някога. Говори се, че той е спечелил в двубой за пръв път на 13 години и в последствие посвещава целия си живот и всичките си усилия за да усъвършенства своите фехтовални умения. Той прекарва почти целия си живот в пътешествия и размишления, освен това той е и художник, главно на пейзажи и автопортрети. На преклонна възраст пише "Ръкописът на петте пръстена", която в детайли описва изкуството на двубоя с меч; за нея също се споменава в песента. Това е друга песен, която като цяло не е долюбвана дори от фенове на Maiden и никога не е свирена на живо, заедно с " Quest For Fire ".

Брус написа текста на тази песен. По същество, песента описва японско момче, което достига някакъв връх в физическите си умения и иска да си направи харакири. Мисля, че песента би звучала много добре на живо, но все още не сме пробвали.

Steve Harris

Тя е поредната Харисова епична песен, жилката на такъв тип творби намираме във " Phantom of the Opera", "Rime of the Ancient Mariner" и "Alexander the Great". Тя се базира на романа Дюн на Frank Herbert (1920–1986), една от най-големите и значими епопеи в научната фантастика. Както и като гледате филма, така и като слушате песента, няма да намерите особен смисъл в текста освен ако не сте прочели книгата.

Причината, поради която песента не се казва " Дюн", както всеки би очаквал, се обяснява на последвалото турне към албума. Брус изказва своето становище по време на World Piece Tour.

" Следващата песен е за един господин, който написа една научно-фантастична книга, наречена Дюн. (...) Това е един американец, наречен Frank Herbert , така. И господин Frank Herbert всъщност се оказва една голяма путка, защото освен всичко останало, които изговори по повод песента, каза, че ако я кръстим "Дюн", щял да ни съди, за да "предотврати" излизането на албума ни и всякакви такива неприятни работи. И затова трябваше да преименуваме песента и я нарекохме " To tame a land ".

Bruce Dickinson – Стокхолм, Швеция, 5.06.1983

Въпреки всичко в музикален аспект песента е един невероятен шедьовър, започва бавно, преминава в един силен, енергичен ритъм, с една прекрасна част, вдъхновена от класическата творба " Asturias" на испанския композитор Isaak Albeniz (1860–1909), която бавно и плавно преминава в началния бавен ритъм на встъплението. Перфектен край на един почти перфектен албум.

Това е най-хубавата песен, която съм писал. Бях страшно горд с "Фантома", но сега мога с ръка на сърцето да кажа, че това е най-добрата.

Steve Harris