LANGUAGE/ ЕЗИК

somewhere in time banner

През 1986 Iron Maiden са изправени на кръстопът след поредица от три изключително силни студийни албума както и албум на живо, оставяйки ярка следа в кариерата на групата, който сега намира място в историческите книги като един от най-добрите албуми на живо за всички времена. Live After Death всъщност е един от първите представители на 80те, който успява да се присъедини към елитната компания на великите лайв албуми издадени предимно през предното десетилетие, а именно албуми на изпълнители като Judas Priest, KISS, UFO, Ted Nugent, Blue Oyster Cult, Thin Lizzy и ъъъ... Peter Frampton. Колкото и единодушни да са феновете на Maiden относно великолепния Live After Death, те дискутират стойностите на следващото предложение на групата, албума Somewhere In Time, считан от мнозина като подробно разработен. Същото може да бъде казано и за работата на Дерек по обложката. Рисунката на Somewhere In Time е положително изтощителна за наблюдаване, а след като я обърнеш и видиш гърба... ами доста ще се притесниш да не би да ослепееш, докато разгледаш всички детайли. "Предварителните срещи за дизайна на обложката за албума бяха в Амстердам." припомня си Дерек. "Бяхме се събрали специално заради корицата и се озовахме в хотел обсъждайки я вече трети ден. Реших, че мога да изляза, да се поразходя и да погледам каналите, понеже градът не е особено голям, а те се извиват по много интересен орнаментален начин. Така че аз се скитах из улиците мечтаейки си, и изведнъж тези големи устни се появиха откъм мен. И аз подскочих! Обърнах се и видях негърка по бельо с ярко червено червило на устните, а над прозореца и имаше червена светлина. Това, което се случи беше, че тя подскочи и понеже минавах покрай прозореца единственото, което видях бяха тези големи червени устни доближаващи се към мен (смее се). Внезапно осъзнах, че се намирам в района на червените фенери в Амстердам. Ето от къде идва жената отпред на корицата(погледнете към левият глезен на Еди) — асоциация с червените фенери в Амстердам."

sit1

"Това беше първата обложка нарисувана с акрилни бои, защото вече ми беше дотегнало от водните. Те просто не стояха добре. Но не може лесно да се използват акрилните бои с аерограф. Всички видове си имат своите недостатъци. С водни бои не можеш да покриеш нищо отгоре му. Ако използваш такива бои, ти не можеш да рисуваш върху това, което е отдолу, затова трябва да използваш аерограф. Акрилните бои пък не минават лесно през аерограф. Така че трябва да рисуваш, което е добре, защото след това може да рисуваш върху неща, които си объркал и не ти харесват. Маслените бои може би са най-добрият вариант, но те не съхнат много бързо, така че нямаше полза от тях. Трябваше да свършим за 3-4 дни, може би седмица."
Дерек продължава навлизайки в детайли. "Рисунката за Somewhere In Time беше сложна, но никога не почувствах, че действителната картина... тя толкова е заплетена, че всичко се губи из нея. Всички шеги са моя идея като например отражението в прозореца, което гласи "Това е много скучна рисунка." Някой случайно може да остане с впечатление за действителна картина, но идеята беше, че ние искахме град, който да е повече в стил Blade Runner, от колкото Star Wars. Те искаха научно-фантастичен град. Сол работеше по тази тематика и нарисува изображението. Включих куп добре познати космически кораби като U.S.S. Enterprise, но момчетата от групата не искаха да бъдат съдени и затова трябваше да ги махна. Но успях да вмъкна Батман – това се случва три години преди появата на филма за него. Той е разположен на гърба на корицата стоейки на ръба точно над йероглифа от Powerslave." (този специален йероглиф е с елипсовидна фигура, в която се вписва име на фараон)

Дерек продължава обиколката си из безумното изобилие от детайли в обложката на Somewhere In Time, които трудно могат да бъдат разгадани. "Webster's – това е за Чарли Уебстър. Напълно бях забравил за него. Той беше художествен директор в ЕМИ, когато ние правихме тази корица. Надписът на кирилица над думите Pizza Hot мисля, че означава кисело мляко на руски, ако правилно си спомням(бележка: това също може да означава йогурт или нещо краткотрайно и като цяло се използва и за обозначаване на магазини в Русия, в които се продава мляко и други млечни продукти).
Китайският надпис... Копирах го от китайско или японско списание и беше реклама за козметичен крем. Копирах го, написах го и един мой приятел китаец ме попита: 'Защо пишеш това там?'. Аз казах 'Взех го от списание.'. И той отвърна 'Знаеш ли какво означава?'. Отговорих, че не знам. Той го преведе и каза - понеже голяма част от китайския е базиран на контекста - доколкото мога да кажа това гласи: 'Опасност, жълти бикини.'(смее се). "

А по прищявка на съдбата познайте с какво е облечен Еди.
"А Еди има ядрено заредено пишле." продължава Дерек, сочейки към знака за биологична опасност върху плочката на чатала на Еди. А свитата ръка показваща се долу вдясно? "Това е шега! За нея трябва да се върнем към Creature From The Black Lagoon. В момента Creature From The Black Lagoon, оригиналният черно-бял филм, се излъчва на 3-D. В него създанието излиза от лагуната, разкъсва нечия палатка и убива хората намиращи се в нея. При всички жертви във филма се появява подобна ръка. Лежат на земята и винаги една такава ръка се подава по този начин. Това е шега сред феновете на хорърите — навсякъде все тази ръка. Това е обяснението за нейното присъствие на корицата. Впрочем Еди е заел поза като играчка войниче. Тази поза винаги се е използвала от войници или каубои. Никога не съм разбирал защо те стоят по този начин при положение, че не прават нищо. 'Защо е насочил пистолета си към тавана татко?' 'Не знам, синко'."

А този космически тостер, който се влачи зад Еди? "Това е неговият космически кораб, с който се предвижва. Изглежда леко особен – исках просто едно малко бъги."

За сложните надписи, които се забелязват навсякъде Дерек добавя, "Просто исках да сложа много надписи. Ако се огледате из града, всичко е в логота на компании. Така че трябваше да измисля логота на фирми, за да изглежда като истински град. Bradbury Towers, това е послание, а не името на сградата - Ray Bradbury Towers. Вижте, в Blade Runner, сградата, в която той се намира мисля, че се казва Bradbury Villa или нещо подобно. Именно за това се отнася. Това е научно-фантастична шега."
Името Acacia е свързано разбира се с 22, Acacia Avenue, а отдолу, "Това там е най-първият плакат на Iron Maiden. А точно в средата отпред това е лампата от обложката на първия албум, допълнена със знака и кошчето за боклук. Всичко е много добре навързано. Икарус пада от покрива на онази сграда отзад. Има малко иврит - изписано е Господ във формата на човек. Доста мистично. Евреите са доста наясно с тези неща. Предполагам, че е свързано с Кабала."

А надписа Herbert Ails?
"В албума Piece Of Mind има песен,чиeто име е To Tame A Land и е свързана с Dune. Те се обадиха на Франк Хърбърт и попитаха дали може да кръстят песента Dune, но той каза, 'Не, не може да я кръстите Dune. И не можете да правите нищо базирано на моята книга, защото мисля, че рок 'н' рол-а е упадъчен и покварен.' Така че те сложиха Herbert Ails, все едно, че Хърбърт не е много добре (смее се)."
"Също така има футболни резултати, както и прожекции на Live After Death и Blade
Runner в киното. Phantom Opera House е свързано с Phantom Of The Opera. Ruskin Arms, това е кръчмата, която обичаха да посещават, а Rainbow, това се отнася за The Rainbow pub в Лос Анжелис. L'Amours е в Ню-Йорк. Hammerjacks е нощен клуб в Балтимор, в който ходеха. Има го и TARDIS от Doctor Who. Doctor Who лети с машина на времето наречена TARDIS (time and relative dimensions in space). Машината има хамелеонов обръч, за да може да се слива с околната среда, но след като се приземи в Лондон през 60те години на 20 век машината се преобрази на телефонна кабина, които се използваха някъде около 1961. Но хамелеоновият обръч се счупи и машината остана във формата на телефонна кабина. Така че Doctor Who летеше с машина на времето, която изглежда като телефонна кабина от 1961."
"Забелязва се Fireball XL5(научно фантастично детско предаване), което повечето хора не си спомнят — в него имаше какви ли не космически кораби, нали? Джери Андерсън имаше Thunderbirds и Stingray, а един от първите му кораби се казваше Fireball XL5, който беше ракетен кораб. Предишният му се наричаше Supercar. Човече трябва да си вземеш някое от двд-тата. Епизодите са превъзходни, по-добри са от Star Wars (смее се). Онова голямо нещо там отзад е пирамида, около която се рее смъртта, а на заден план е и Tyrell Corporation. Това е името на корпорацията в Blade Runner. Това е компанията, която произвежда клонингите, които Харисън Форд се опитва да застреля. The Mekong Lives In LA е изписано точно вдясно от това. The Mekong е от Dan Dare, научно-фантастичният комикс от 20те години на 20 век 'Dan Dare, pilot of the future'. Ти не си чувал за 'Dan Dare, pilot of the future'?! Боже Господи, човече ти си културно не просветлен! (смее се)."

sit6

sit7

Оригинални скици на Derek Riggs за обложката на Somewhere in time

Продължавайки с обиколката из обложката Дерек посочва, че "Това е уиски на идиш(германски език с еврейски корени, на който говорят около четири милиона евреи по целия свят), а онзи там е Брус държейки мозък.Те поискаха да нарисувам техни портрети, а след това се оплакаха, че не изглеждали точно като тях. Ехоо, та те са високи едва няколко сантиметра. Те са с размера на пощенска марка (смее се). Цялата рисунка трябваше да бъде около 15 инча висока и около 32 инча дълга. Мисля че Powerslave е 23 инча, защото точно толкова беше най-голямото парче дъска, което успях да намеря. Така че вероятно е било 23 на 26 инча и трябваше да го подрежем, за да стане квадрат или просто да боядисаме със синя боя в горната част или нещо подобно. Да, на обложката има музикален магазин Sanctuary. Има магазин на HMV, защото по това време те бяха подписали с тях. Има надпис Gypsy's Kiss, която е първата група на Стив. Също така присъства и Spitfire-а от Aces High, така че има и бар Aces High ето там отзад. А над него това е летяща чиния, НЛО..."
"А относно Еди," казва Дерек, връщайки се към същината на наситената рисунка, "цялостната идея беше, че той преминава от един албум към следващия, затова той запазва изкуственото око и всички неща, които са му се случили. Просто обичам да си играя с него и да видя какво мога да му сторя следващия път и какво мога да запазя."
Други интересни детайли са часовника, който е нагласен на две минути преди полунощ, футболният резултат като West Ham естествено са победители. Името на киното е Philip K. Dick, който е написал книгата, на която се базира Blade Runner. Тениската на Нико Iron What?, окото на Хор, котката с ореол, сградата Asimov Foundation, както и Tehe's Bar, мястото, от където бандата взе няколко бек-вокалиста за песента Heaven Can Wait.

Някои се питат дали обложката на Somewhere In Time не е довела Дерек близо до нервна криза. "Аз нямам нервни кризи" отвръща Дерек. "Аз съм доста стабилен, въпреки това, което някои хора сигурно си мислят (смее се). Но това начинание ме изтощи доста сериозно. Живеех в Лондон по това време и работейки по корицата вече два месеца, като в крайна сметка ми отне три месеца, реших, че просто трябва да поспра, защото ми беше дошло в повече. Цялата концепция се беше загнездила в главата ми и просто не можех да видя нищо друго. Не можех да мисля за нищо друго. Вклини се в главата ми заради всичките тези малки детайли. Започнах да халюцинирам и по едно време просто седях и си фантазирах какво прави всеки персонаж. Всички тези малки човечета на къде са се запътили? Какво правят с живота си? Просто всичко ми дойде до гуша и спрях за две седмици по средата на работния процес. Но не сънувах кошмари и след това ги нарисувах. Започваш, спираш - обикновенно е така при рисунките с маслени бои. Но беше доста напрегнато при положение,че работиш на този ритъм с всичките детайли толкова дълго време... доста натоварваща работа за завършване."

След това Дерек внимателно разглежда няколко оригинални скици, които е правил за драматичното представяне на Еди като киборг на живо, които е трябвало да се вържат с тематиката на албума. "Тези рисунки бяха направени за Dave Lights. Не знам как е истинското му име. Винаги всички го наричахме Dave Lights, за да го различаваме от китариста Дейв Мъри. Той взимаше моите снимки и... ами аз му правех скици като тези и той успяваше да ги разработи по такъв начин, че да създаде музикален сет, базиран на тях, подобен на нещата на Busby Berkeley. Един или два пъти правех декори за него. Но всичко останало като например всичките светлини, музикалните оформления, гигантските кукли са си негови идеи. Не знам какво се случи с него, но той вече не е заедно с групата. Мисля че му дотегна да работи под такова напрежение и натоварване. "

sit5

Скица рисувана от Derek Riggs за Dave Lights

"Направихме известен компромис с Wasted Years." смее се Ригс относно първият сингъл от Somewhere In Time, който предхожда с месец излизането на албума. Въпреки учудващо прецизният вид на обложката, материалът, който е използван е обичайният за Дерек по това време – гваш(вид водна боя от минерален произход, приготвени в разтвор с растителен клей), но рисунката наистина изглежда дигитална, заради съставящите я елементи.
"Ако погледнете Еди ще забележете, че вида му е доста различен от последния път" отбелязва Дерек. "За Somewhere In Time Еди е оглозган като робот. Wasted Years беше труден сингъл за илюстриране. Трябваше да измислим нещо, което да включва Еди по някакъв начин, но не искахме да разкрием предварително вида му от албума, защото по този начин щяхме да се лишим от шокиращата му промяна, нали? Не искахме да издаваме нищо предварително. Така че бяхме блокирали и не знаехме какво да правим. Пробвай да илюстрираш Wasted Years. Какво ще направиш? Ако нарисуваш четирима, които свирят на китари и поставиш заглавието Wasted Years, ще изглежда така, все едно те са си губили времето свирейки на китара. Ако сложиш снимка на Еди как раздробява хора, ще е все едно той е изгубил всичките тези години кълцайки хора. Какво можеш да направиш? Каквото и да е, то се превръща в негатив за теб."

sit3  sit4

Илюстрации за сингъла Wasted Years

"Ние си казахме, че не можем да използваме прекалено много Еди, защото неговата промяна беше доста радикална и дори и да бяхме издали само малка част от него щяхме да провалим всичко. Мисля, че Род попита какво ще кажете да използваме негово отражение в нещо, така че да се вижда само част от главата му. По този начин не можеш реално да разбереш какво му се е случило, но все пак Еди е там. Ние си поиграхме с тази идея и си казахме: Защо не машина на времето? Знаеш, загубени години/машина на времето. И това беше единствената идея, която намерихме за удачна и изпълнихме всички особености, които бяха необходими за нейната реализация. Тук също присъства TARDIS, космическият кораб, който е като телефонна кабина. Рисунката е доста семпла. Това е технологична илюстрация на клавиатура на машина на времето (смее се) с отражение на Еди в прозореца, понеже това беше единственото нещо, което измислехме, така че да не издава Еди, но и да пасва на Wasted Years, без да се превърне в рисунка, с която сами да се прецакаме и да разкрием всичко."

sit2 sit8
Илюстрация за сингъла Stranger in A Strange Land Илюстрация за плакатът на турнето Somewhere on Tour

"Stranger In A Strange Land беше вторият сингъл след издаването на албума" казва Дерек. Тази елегантна и епична песен излиза през ноември 1986, два месеца след издаването на албума. "Те искаха Еди да е в бара от Star Wars. Така че бях наясно, че се нуждая от този бар, но направих Еди да изглежда като Клинт Ийстууд. На обложката е точно тази сцена, в която Клинт Ийстууд влиза в бара и има двама, които играят карти като единия от тях се преструва, че се протяга, за да вземе картите, но ти си наясно, че той реално иска да достигне пистолета. Това е откъса, където Клинт Ийстууд отстрелва всички, успявайки някак си да избегне огнестрелни рани. Той е странникът без име, странникът в непозната земя. Ако се загледаш Еди дори има физиката на Клинт Ийстууд, включително цигарата в устата и всичко останало. Fist Full Of Dollars може би беше най-подходящия филм, от който да черпя идеи и аз реших да комбинирам елементи, както от него така и от Star Wars, като те си паснаха чудесно." Действително рисунката е великолепна. Дерек доказва майсторството си с боите, сътворявайки симфония от цветове изработена по превъзходен начин, особено горната четвърт на обложката, която е изключително качествена. А Еди? Ако той заплашително призовава г-н Ригс да продължава по същия начин с работата си, Дерек скоро би го леко възвеличал , преди да го надупчи и раздроби на различни части в Seventh Son Of A Seventh Son, запращайки го в една илюзия, придавайки му още по-шантав вид от последния път...

Този материал е взет от книгата на Derek Riggs "Run for cover"
Превод: Илиян Ковачев (Dr Feelgood)

PLAY

shaman-eddie.gif

Members Login