ЕЗИК / LANGUAGE

album06_sit_a_small  lineup1986


Aлбумът

Пуснат по време, в което се предполага, че групата е в най-голямата си популярност, Somewhere In Time има доста различно звучене от техните предишни творби. То представлява смяна на посока за групата, която започва да експериментира със своето звучение и стил. Може би това, което веднага прави впечатление е прибавянето на китарни и басови синтези. Синтеза не е чак толкова силен, както например в албума "Turbo" на Judas Priest и в повечето случаи, то е просто там за да запълни фона.Много фенове имат смесени чувства относно прибавянето на тези синтези. Ефекта изглежда не наврежда на песните, но и не ги прави по-добри. Faith No More е първата група, която идва на ум, като група чието цялостно звучене се базира на уникално сливане на синтезатор и метъл китара с добри резултати. Но Maiden и без това правят нова стъпка, тъй че защо не? Все пак, трябва да се уважава правото на артиста да експериментира с новости. Въпреки, че не е концептуален албум, Somewhere In Time притежава една футуристична тематика, която започва даже с обложката на албума. Обложката на албума е най-детайлната и комплексна обложка засега. Напомнящ за научно популярния шедьовър Blade Runner и съдържащ почти 40 сравнения с други песни и дреболии около групата.

Много хора смятат този албум за най-добрият албум на Мейдън, но същото може да се каже и за предишните три.

Първото, което един слушател би забелязал в тази песен е синтезираната китара, на която е тежко наблегнато в началото, но изчезва като песента започне да набира скорост.

Спори се, че тази песен е някак повлияна от филма Time After Time от 1979-та в който H.G. Wells , прочутия автор на научна фантастика изобретява машина на времето, инцидентно, Wells всъщност е написал роман наречен The Time Machine , публикуван в 1985-та, който вдъхновява кино индустрията още от средата на ХХ-ти век. Историята разказва как Wells преследва един негов приятел, който се оказва, че е Джак Изкормвача, в късните години на 1970-та, където Джак е намерил убежище в свят на насилие, който той намира за своята "естествена среда".

Тази песен е за някой, който явно е насърчаван да продаде своята душа, въпреки че какво е предложено в замяна остава неясно. Това е една от малкото песни в която пеенето на Dickinson е не толкова приятно, главно заради припева, в който изглежда, че той се опитва да пее прекалено силно. Резултатът е нещо, което е почти викане и на границата на фалшиво. Но иначе е готино парче.

'Wasted Years' е първия сингъл от албума и е една от най-достъпните песни на Мейдън. Тази песен е се доближават най-много до "мейнстриим" музиката, докато успяват да запазят своето уникално за групата звучене. Има дълъг и много мелодичен припев по Мейдънски стандарт и отличен инструментал прикрепен с много добри китарни сола.

Прилича на съвет за оценяване на настоящето и за това нещата да не се приемат за дадености. Може също така и да бъде отразяване на турнето " World Slavery Tour" , което уморява членовете на групата до такава степен, че е имало опасения за раздяла в групата тогава. Очевидно е, че времето определено не е било изхабено напразно и че това наистина са били "златните години" на Iron Maiden.

Това е още една песен вглеждаща се в човешката психика. В нея може би става въпрос за някой който се впуска в лудост, въпреки че лириките са сравнително неясни. Началото й е малко грубовато, но страхотния припев и китарни сола я превръщат в поредната велика песен от музикалния антураж на групата.

Изглежда, че "морето от лудост" е един вид метафора за моментното състояние на човечеството, въпреки че е спорно дали това не е положението още от зората на човек и за съжаление неговото бъдеще. Огньове горят, хора плачат и героя описващ всички тези събития просто обръща гръб и ги изоставя. Поставен между толкова много насилие и мизерия, понякога е по добре да не направиш нищо и просто да избягаш от всичко...

Песента винаги ми е напомняла за картината на Хиронимус Бош( Hieronymus Bosch ) наречена "Корабът на заблудените"( The Ship Of Fools ), който също така е и алегория на честото поразително състояние на човечеството. Това сякаш показва, че още през късния 15-ти век, когато е и нарисувана картината, художниците са представяли нашата цивилизация като един кораб с екипаж от глупци оставени да плават в море от лудост.

Heaven Can Wait е песен за преживяване близко до смърт. Сравнително дълга песен и нейната връхна точка представлява част с припяване точно преди солата да започнат, което е практически е сложено като по поръчка за живи изпълнения. Припяването е необичайна смесица от вокална поддръжка от някакви типове, които са срещнали в заведение наречено " Tehe's Bar ". Това обяснява и появата на Tehe's Bar в обложката на албума.

Преживявания близки до смърт са тези описани от хора които са били обявени в клинична смърт, но някак си са успeли да се върнат към живота. Трудно е да се посочи какво точно значат тези преживявания, но те са уникални за всеки преживял. Те, обаче, по ни какъв начин не доказват съществуването на живот след смъртта. Не всички оживяли след клинична смърт разказват за някакви случки или преживявания през времето в което са били смятани за мъртви.

Видението за тунела от светлина, както е упоменато в песента, е всъщност единственото общото между тях, но това явление е упоменато 5 века преди това.

Филмите, Heaven Can Wait oт 1943-та година и Heaven Can Wait от 1978-ма година засягат темата на задгробния живот и идеята, че хората се озовават там прекалено рано. Тези идеи се въртят около Холивуд и до днешна дата са излязли 2 филма със заглавието Heaven Can Wait. Комедията от 1943-та на режисьора Ernst Lubitsch разказва историята на един мъж, който се опитва да се оправдае за да получи достъп до ада, където във версията от 1978-та, режисирана от Warren Beatty ,който в същото време играе и главната роля, обяснява историята на един млад американски футболист, който бива застигнат от ранна смърт и се озовава съживен в тялото на милионер, който иска да купи отбора Los Angeles Rams само за да може пак да играе куортърбек за тях в шампионата Superbowl. Темата за живота след смърт е много популярна явно.

Тази песен е написана по късата история на Alan Sillitoe , която също бива екранизирана през 1962-ра под същото име. Това е още една песен с добър припев и инструментал, а и изглежда че това е и най-дългото заглавие на песен на Maiden.

Историята споделя мислите на млад нарушител, който е в изправителен дом, но му е позволено да тренира за състезание на далечина. Местната управа се надява да припечели престиж от това състезание, но младежа е наясно, че е манипулиран и докато тича ние проследяваме неговите размисли. Защо да се подчини на заповедите и правилата които са поставени над него и защо да спечели състезание за тези които са го тикнали в затвора? Това е страхотна история за лицемерието.

Въпреки това, че името на песента и обложката за сингъла напомнят за новелата на Robert Heinlein носеща същото заглавие, те не са свързани. 'Stranger In A Strange Land' разказва за човек хванат в клопка в Арктика, и чието замръзнало тяло бива намерено след няколко години. Явно е било основано на реална експедиция и Адриан Смит се вдъхновява и пише песента след разговор с един от оцелелите (който после става фен на Iron Maiden ). Това е велик сингъл и е една от най-добрите песни в албума Somewhere In Time. Тя е малко по-спокойна и има страхотни китарни сола, които сме свикнали да очакваме.

Както подсказва заглавието, тази песен описва преживяването на дежа-ву, което е странното усещане, в което човек понякога чувства, че преживява дадена ситуация не за пръв път. Лириките са малко по-повърхностни от обикновено, но доста докачливата мелодия поправя тази пречка.

Още една от историческите епопеи на Maiden, 'Alexander The Great' е най-добрата песен от албума. В детайли се разглежда военния гений на Александър Македонски (356-323 пр.Хр.), който покорява Персийската империя и може би е единствения генерал, който никога не е губил битка.

За съжаление в песената има исторически несъответствия, като например, че неговата армия не го е последвала в Индия. А всъщност, те навлизат в Индия и достигат до р.Индус, където е сегашния Пакистан. Описано е, че това е последната битка на Ал.Македонски в Индия, където неговата армия се изправя срещу армия, която включвала обяздени слонове. Армията на Александър побеждава. Някои хора спорят дали тези несъответствия са незначителни и могат да бъдат извинени поради "артистичен лиценз". Аз не съм съгласен. Ако идеята на песента е да информира за исторически събития, тогава тези събития трябва поне да бъдат достоверни. Иначе става вдъхновена песен в същата безрезултатност като 'To Tame A Land' и 'Rime Of The Ancient Mariner'

Members Login