LANGUAGE/ ЕЗИК

powerslave banner

За енергичният и надъхан албум на Maiden от 1984г., Powerslave Дерек отново е изпратен да отдъхва- да не прави нищо друго освен да почива.
" В началото бях на някаква къща до плажа, но така и не се отдадох на отдих, започнах да рисувам. И в един момент пистолетът ми за боядисване отказа да работи заради влагата и така бях принуден да се преместя на друго място. Имаше апартаменти в Компас пойнт в Насау, преместих се там и оттогава не видях никой повече /смее се/. Никога не съм прекарвал много време с Iron Maiden. Няколкото пъти, през които сме били заедно бяха докато те се намираха в студио а аз бях в някоя стая наблизо рисувайки /смее се/. Освен това никога не съм бил голям пияч. Никога не ми се е оттдавало. И така в Насау тъкмо бях започнал да рисувам когато пистолетът за боядисване се скапа и трябваше да ме върнат у дома. Беше доста забавно понеже в студиото имаше програма, окачена на стената. Боб Марли беше починал предната година а фигурираше в тази програма, окачена на таблото. И според тази програма точно след Maiden, Боб Марли трябваше да влезне в студиото. И сякаш остана да виси въпроса " Дали момчетата изобщо знаят че е мъртъв? " /смее се..Представяхме си всички тези надрусани растафари как носят трупа на Боб Марли в студиото- "Sing 'im a little song, mon. Give 'im a spliff" (Айде човече изпей им една песничка (нещо от тоя род) ) /смее се.
"Беше кошмар" казва през смях Дерек говорейки за сложния образ на Eddie в контекста на египетската идея. "Всичко започна от една картина на Стив, някаква гравюра, която беше изнамерил с пет типажа носещи глава на фараон. И така аз започнах да рисувам и идеята ми постоянно се развиваше. Всичко се получи в процеса на новите елементи, които ми хрумваха. Започнах да рисувам първоначално на лист с формат А4 от рисувателно блокче и в процеса на работа изглеждаше така, сякаш съединявах множество такива листа едно с друго, понеже идеята ставаше все по-мащабна. Така на края се появих при Род с 16 съединени листа А4. Разгънах ги и му казах: Виж какво направих. Дали да ги нарисувам? А той отвърна: "Да, става" /смее се

 

powerslave_cover1 powerslave_cover2

И така по някаква причина ме изпратиха на Бахамите. А там е кошмарно, ако искаш да рисуваш..Не можеш да набериш бои а аз ги бях привършил, не можеш да намериш пистолет за боядисване както и четки, на целия остров не можеше да се намери нищо, от което имах нужда. Изглежда имаше само четири тубички с водни бои и някакви неща от сорта на детските палитри. /смее се. Имах скица и започнах да работя. Беше началото на лятото и влагата във въздуха беше голяма. А когато компресираш въздух с голяма концентрация на влага в него, то тази влага така или иначе излиза от пистолета за боядисване. И в продължение на пет часа се опитвах да премахна мацаницата причинена от влагата от носа на Eddie. Бях принуден да спра работа докато не намерим водни филтри за пистолета. Резултатът бе, че от едната страна имахме обезвлажнител на въздуха, а от другата пет въздушни филтъра, подредени в редица, които се предполагаше,че ще отнемат влагата от въздуха. И пак понякога се получаваше изпръсквания, които омацваха всичко. Всеки път когато си мислех, че системата ще проработи трябваше с парцал да попивам водата върху рисунката. Беше наистина кошмарно. Мислите си, че да отидеш на Бахамите е прекрасно, но няма нищо такова. Когато оборудването ти отказава да работи както трябва е наистина неприятно".

powerslave_christmas single_powerslave

В края ня краищата окончателната рисунка доближаваше ли се до първоначалната концепция? "Не, нещата се получават в процеса на работа. Идеята се развива и се натрупват повече и повече елементи. Ако не внмавам не бих изкарвал пари от това, понеже отнема много време целия този процес/смее се. На обложката на Powerslave можете да видите множество шегички. Не си спомням кои точно бяха жените там, но буха образи на реални хора. Можете да видите и мен самия как рисувам. Ако се вгледате от едната страна има изображение на човек, който рисува на статив".
"Направих обложката на Powerslave във 23 инчов формат. Беше големичка. Просто не можах да я нарисувам по-малка. Беше една от най-добрите рисунки си мислих докато я подготвяха за печат. Не бих я нарекъл "перфектна" ако се очаква от мен да го кажа. Не ме е грижа за това- някой хора рисуват и искат рисунката им да изглежда почти жива, а мен това не ме вълнува, аз просто искам да пресътворя вижданията си върху парче картон....Трябваше да напусна Насау на половината от работата си по обложката заради бояджийския пистолет. Както вече споменах не беше толкова зле когато започнах работа , но с приближаването на лятото влажността на въздуха нарастна и стана невъзможно да се работи".
" Беше представен като египетски религиозен текст, но не точно", казва Дерек за йероглифите разпръснати по цялата обложка . "Прилича на древен религиозен текст. Ако в действителност го разчетете, ще откриете, че текста ни разказва как Озирис е бил най-подлият син на някаква кучка. Не се забърквайте с Озирис. Той ще ви срита задниците. Някои от йероглифите взаимствах от някакви източници. Бях помолил някой да ми намери книга с йероглифи, понеже по това време бях в Насау и не можех сам да си намеря. В книгата имаше наистина всичко".
"Това изобразява молеща се жена", пояснява Дерек относно любопитното кафяво петно зад фигурата на чакала на задната корица на обложката. "Първоначално нарисувах жената, след което поставих фигурата размазано на преден план и се получи някакво припокриване, така че тя не може да се види ясно. Трябваше да я махна в ретроспекция."
Връщайки се назад месец преди илизането на албума Мaiden забиват с rock'n roll звучащия сингъл на Ейдръан Смит "2 Minutes To Midnight". "Те всъщност взеха заглавието от The Who" подсмихва се Дерек. "По това време точно свиреха това парче докато междувременно аз бях в Насау, а текста беше: "Two minutes to midnight on a sunny day. Maybe if we smile the clock will fade away" и те взеха този пасаж. Брус пееше тази песен, когато аз вече бях при тях, той преоткриваше The Who по времето когато всички бяхме в Насау

2_minutes

На корицата на сингъла има любопитна съвкупност от знамена, илюстрирайки представата на Дерек за ООН. " Не съм сигурен какво е онова зеленото зноме по средата. Зависеше от това какви знамена можеше да се намерят по онова време. Мислиш си, че би било лесно да изнамериш всякакви знамена, но ако се заровиш за нещо, което би ти послужило откриваш, че не е толкова просто да го откриеш. Винаги става така. Просто невероятно информацията просто изчезва. Стигнах до положението да използвам първото нещо, което ми се изпречи и което можеше да ми свърши работа."
И това ли е причината Еди да изглежда от близо в черно и бяло?
" Не съм сигурен, може би не съм имал достатъчно време да се занимая с това, така че съм ограничил палитрата си- което пък дава по-силно внушение. Може да се открие внушението за пепелта- Еди става на пепел, защото всичко се изпепелява при ядрена атака. Сградите се разрушават и те затрупват...можете да видите как всички тези постройки се сгромолясват. Това е което е на рисунката и можете да го видите много ясно.

aces_high

Ако се вгледате ще видите нещо което е направено с подробности" засмивайки се казва Дерек, бавно обръщайки обложката, която е нарисувал за умопомрачаващия Aces High – сингълът от албума, издаден през Октомври 84г. Един месец след издаването на албума. "Всъщност понякога не се впускам в такива подробности, това е Spitfire. Взех модела за него от картинете с които разполагах. Понеже съм добър технически илюстратор първо взех модела след което посетих Кралския военен музей, просто от любопитство и когато се върнах в Англия и направих сравнение - видях че всичко беше точно..освен само че не беше точно така понеже не можеш да изстрелваш куршуми през стъкло. Показах го на един приятел и той ми каза, че не е възможно да среляш през бронирано стъкло. Той се занимаваше с ремонт на Spitfire и ми каза, че стъклото е дебело около 4 инча – дори да го удряш с чук то дори няма да се напука. А това стъкло си беше наистина големичко - 13 квадратни инча."
Задната страна на обложката изглежда любопитно и нетипично за работата на Дерек. И това е така- направена е от Artful Dodgers за които Дерек казва че са компания занимаваща се с графични рисунки, с които Мейдън са работили. Изглежда като компютърна графика или нещо подобно, но Дерек е сигурен че компютрите не могат да се справят толкова добре до 1984г.
"Рисунката върху плочата на сингъла беше доста добра за Aces High" продължава Дерек, "Беше направена като спирала, компанията все още се занимава с плочи и затова можете да я срещнете- не изглежда като CD. Изглеждаше като сектори които се вплитат спираловидно, а на тях е изобразен падащ самолет. Идеята беше да се изобрази това върху плочата и да се получи ефекта на замайване гледайки падащия самолет. Е, не се получи както трябва, но идеята си беше доста интересна."

canadianДруга иновация е първоначалната идея на Дерек за корица на Еди предназначена за списание. Става въпрос за едно канадско списание – Metallian, което обаче не се задържа дълго време на ппазара. " Имах два дни за да нарисувам каквото те искаха. Но моите работи...често не се използваха по предназначение, както те казваха- появяваха се по фланелки и плакати. И когато рисунките ми се появяваха на такива артикули за продажба на дребно, аз не получавах нищо. Също както и не получавах нищо от концертите по време на турне. Ето как успяваха да се справят с тези големи шоута. По едно време започнаха да се правят поздравителни картички включващи разни места като Атина например. Имаше и телефонни ваучери с Еди в 3-D вариант, но на ниско ниво." Дерек също така бива ангажиран и в изработката на бекстейдж пропуски. " Да, имаше и лимитирани издания. Трябваше да ги рисувам от време на време, понеже те бяха много стриктни по отношение на това какво може да бъде принтирано, ето защо моите рисунки за такива неща бяха само с мастило."
Същият стил както при Metallian се наблюдава и 20 години по-късно за шестдесет и шестото издание на списанието Brave Words & Bloody Knuckles. И някои мотиви се използват за канадски преиздания на албуми. Също трябва да се вземе под внимание че Дерек прави странната корица на списание Lollipop, която е дигитално направена и в което списание е поместено обширно интервю със самия Ригс. Самата корица е ексклузивна рисунка на ездач и неговия още по- ужасяващ ездач. Статията от четири страници освен публикувани снимки на Maiden съдържа и една рядка (и определено не обаятелна) снимка на Дерек на работното му място.

Този материал е взет от книгата на Derek Riggs Run For Cover
Превод: Любомир Балиев (Leviatan)

PLAY

piece-of-mind-eddie.gif

Members Login